
| >>><<< Някога в научния печат, се борех да се разграничат понятията екпонация - времето за което обективът е отворен (истинското време на снимане иекспозиция - произведението на времето и количеството светлина попаднали на фотоматериала. Във фотографията обаче, бяха навлезли много арт.професионалисти, които не се вълнуваха от разликата. Пък и верно, защо. .*** Бачо Калине, абе мерак ми е да идеш на Орлов Мост и да разгледаш внимателно бронзовите барелефи там. Някога ми беше хрумнала идеята на тях да се базира герба на РБ. Интересна подробност има там - над герба не стои корона, а една шапка, която е, струва ми се, шапката на боец от Орловския полк. Сега съм твърде далеч от РБ и така и не можах да открия кой, кога и как е направил тези гербове. Какво е изобразено на тях...Та, като свършиш със снимките, които на всички ни са толкова мили и близки, фърли едно око и на онези там, гербове. Много те моля! Твой слънчо. |
Ха ха ха браво, браво! Ами така е то, на някои трябва главите да им се добавят ( на фотографиите) на други да се махат... на живо. |
И още нещо: учудващо е колко възрастни хора са ни освобождавали! Едни такива ветерани и бащи на семейства, спокойни и някак примирени професионалисти, изпълнени със самота и носталгия - мъже в командировка при смъртта. Мдааа, по това време службата в армията е била като в римско време - по четвърт век. Ако оживееш де. Войник на възраст по онова време, за разлика от времената на тоталната война е означавало само едно: тоя човек е станал експерт по оцеляването на война.Те не са примирени, по-скоро толкова пъти са срещали смъртта че вече не им дреме. За един такъв ветеран по 7-8 новобранци дават, с двама тиловаци бонус. |
| Съгласен съм, Маузер. Тези ветерани са невероятни. Доста от тях са ходили по няколко пъти до Виена и Берлин , да речем, и са се връщали обратно, а после са поемали към Кавказ и Тихия океан. |
| Калине , ти ме разчувства без да съм виждал снимките.Благодаря ти! Редактирано от - vekia на 13/3/2009 г/ 09:41:44 |
| Тъй като следих издирването на тези фотографии от самото му начало, заедно с последващото им събиране с румънските фотографии на Душек, ми се иска да кажа, че преживяването беше невероятно. На изложбите не се показаха снимки на Варна, Търново, Етрополе и Пловдив от онова време. Както и една фотография, изобразяваща българи - мародери, натоварени с кой каквото е могъл да носи на гърба си и конвоирани от руски войници. отначало си мислех за аналогията с Багдат, но после се опитах да си представя какво ли са изпитвали героите на снимката по време на няколкоминутната експонация. А снимката със спасеното дете е известна от няколко публикации през миналия век, но във всички тях е записано, че казак спасява българско дете. И е обслужвала дружбата и нейните корени. Когато видях надписа с обяснението, че детето е захвърлено или изгубено при бягството на турското население, постъпката на казака ми се стори много по-силна като жест. |
| Сега при дигиталната фотография всичко е много по-просто. Всяко "изгубено" лице може лесно да бъде възстановено по цифрите от извлечението за движението на банковата му сметка. |
| Благодаря, Калине. Много силно и разтърсващо. Особено това - "мъже в командировка при смъртта". И после елегантно и плавно преминаване към злободневната тема - политици и тяхното присъствие в света. Няма ги, както фигурантите на снимката, мръднали по време на експонацията - неясни и неоформени, като сенки. И никой няма да ги запомни с нищо. Даже и с лошо. И още нещо по отношение на черкезите. В есето явно става дума за военна част от черкези в състава на руската армия. В книгата на Иван Хаджийски "Моралната карта на България" прочетох нещо интересно: авторът твърди, (на базата на социологически проучвания през 30-те години на миналия век) че по голямата част от българите са тръгнали на бунт след като турската администрация заселва черкези по българските земи след Кримската война. Черкезите живеели само от грабежи и на прадедите ни им дошло до гуша. И се хванали за калъчката. Даже на въпроса на провеждащия проучването някои съвременници директно са отговаряли, че ако не са били черкезките золуми, въобще нямало да помислят за въстание. |
Убу де, убу...'сички сте прави! Верно е, Авторът почти е напипал "Жилката"... Ама след като ше си ръчкаме "подробностите", имам въпрос: - Що така никой не си направи усилието да разтълкува понятия като - Експозиция, преЕкспозиция, и прееба**, пардон, предплатена Експозиция? Таквиз изцепки са подходящи за "Алманах на...", също както си събираме кандидат-студентските "бисери". Б.Б. е пръв пример, самодоказал се е, и вече си го възприемаме като нещо нормално! След него - Гоце и Станишoff... За В.Сидеров не ща да споменавам, Коца пак ше ми се разсърди. |
| Много, много ми хареса есето.Задавам си въпроса обаче кога и къде е била арганизирана тази изложба, тъй като въпреки че следя редовно информацията за изложби и експозиции в София. А дали са публикувани тези изключително интересни, поне както ги описва автора , фотографии в отделна книга? |
Йори, друже, можеш ли да ни пратиш линкче нещо да ги видим или поне част от тях.Благодаря предварително. |
| Имаше навремето една много хубава игра по руската телевизия "Клуб на знаещите" (може и още да я има - без значение). Характерен за нея беше подборът на въпросите, чиито отговори изискваха повече логика, отколкото запас от фактологични знания. Веднъж въпросът беше свързан с една стара, но доста ясна снимка на площада пред "Св. Василий Блажени" и Кремъл от 1800 и незнам коя си година - напълно пуст, без нито един човек, превозно средство или животно. Самият въпрос: Какво се е случило на.....(датата когато е направена снимката) та площада е напълно пуст. Изказаха се какви ли не мнения (от блокада и извънредно положение до природно бедствие), но никой не се сети, че по това време чувствителността на фотоматериалите е била толкова малка, че експонирането при подобни снимки е траело 20-30 мин. Всичко движещо се, включително и облаците изчезва. ---------------------- Подобна е "чувствителността" на нашата правозащитна система. Необходимо й е толкова време за "експониране", че когато бъде насочена към някой обект, всичко що мърда в страни от закона остава незабелязано. |
| Zmeja, нищо не казваш за маскарлъците при "цветната" фотография, досрамя ли те, или що? 'Се извинявам за "дълбочината", ама автора яко е задълбал дет' не му е работа! |
OLDMAD, Няма да ви провеждам курс по фотография : обективи, бленда, скорост, освененост, чувствителност на филма (по DIN, ASSA, ... ГОСТ А цветната фотография в края на крайщата се свежда до съчетаване в различни пропорции на трите основни цвята. (И трите ги има в наличност в парламента!) |
Казак е намерил турско детенце в изоставен обоз - как разбрахте че е "турско детенце" ? Сигорно е било голичко и се вижда че е обрязано, а ? това турче... имало е късмет - наистина е имало късмет. Не е сред избитите 1 300 000 Турци - жени, деца, старци и всичките ранени и пленени Турски войници. Даа ... "прекрасни фотографии" ще да са ... |