Отиди на страница:
| Както посочих след мача с Ирландия, дори да не се класираме, пътят занапред е ясен.Дуото Стоилов-Сираков трябва да остане на кормилото.Мисля, че вече почнаха да го осъзнават и някои петолъчки. |
| абе майната ви сини комплексари! Каквото и да стане в устата ви все петолъчки! Май обиждането е било без вазелин, да?  |
| Леко, съгласен. Мачът на Италия с ирландците в Бари показа, че равенството срещу "дърводелците" (о, мили ГА...) в Дъблин си е направо "подвиг в мирно време". Независимо от изхода на борбата в тази група сега поне има възможност за поставяне основите на нещо ново. "Талантливото поколение" на Бербатов и с-ие бе окепазено от една купчина деятели в последното десетилетие. Мисля, че вече идва моментът да се търси ново такова. Това, разбира се, няма да стане с Коловати, Томашич, Тинката, Мечо, Скакауеца, Тъча и др. Мачът на 6 юни трябва да е "време разделно". Ако бием, оправдани са всякакви средства и хора за успешно приключване на квалификациите. Ако не - то тогава "сбогом Гергино" и около най-доказаните и неизбежни играчи трябва да се направи нов отбор. |
Леко, леко с петолъчките защото както казваше Гацо Стоянов: "Ние сме червени в спорта и политиката"  Това само за тези които имат чувство за хумор. Гледах Франция-Литва 1:0. И понеже знам, че га и следовниците му както и да завършеше нашия мач освен плювки нищо друго няма да "произведат" си мислех дали пък ние не сме по-силни от петлите. Не съм чул литовците някой да ги слага по-високо от киприотите, а си беше мъка доде петлите вкарат благодарение на гениалния Рибери с любезното съдействие на изключително популярния у нас Андре-Пиер Жиняк.  Редактирано от - Dokich на 02/4/2009 г/ 00:21:31 |
| С любезното съдействие на БМ : Ето ви го "правилния" коментар! Нищо, че е от Жаки.За разлика от Г.А. той поне разбира от ФУТБОЛ. В две-трети от мача нещо в правилния футбол се беше скъсало България победи Кипър с 2-0 и точно към този мач и успех могат с лекота да бъдат приложени всички познати клишета от сорта на „показахме дух и желание”, „надиграхме заслужено съперника”, „ 2-0 беше минималното, с което трябваше да си тръгнат”, „важното е, че спечелихме трите точки”, „момчета си повярваха” и така нататък. Да, ама не, както казва наскоро навършилият 90 години доайен на българската журналистика Петко Бочаров. Този път победата беше постигната типично по български. С много магия, с много несигурност, с малко количество от фирмения „правилен” почерк на Станимир Стоилов. И доста на кантар, като си припомним две-три чисти положения пред Иванков! Такива победи са патент на Пенев, Стойчо Младенов, на Пламен Марков, от Стоилов очакваме нещо по-различно. Това обаче ни бе показано само в първите 25-30 минути и след това мача влезе в руслото на надлъгването. В този мач нито контрола върху топката бе на ниво, нито процентното й владеене, дори и европейското поведение малко липсваше на фона на симулациите на Благо Георгиев, на спестения червен картон на Манолев и въобще на някои брутални действия, плод на напрежението. Пак като махнем първите 25-30 минути на пръсти се броят случаите, в които българите си подадоха топката повече от 3 пъти без да сгрешат. В две-трети от мача нещо в правилния футбол се беше скъсало, а играчите на терена го бяха подкарали на принципа най-важна е победата. Иначе имаше положения, имаше емоции за зрителите, но ще бъде пресилено, ако някой от играчите получи суперлативи за представянето си. Пагубно е да бъдат отличени отделни играчи след този мач, защото цялостното представяне бе под средното ниво. Това, че са се случили и красиви неща бе по-скоро епизод, а не тенденция на терена. Без съмнение победата е заслужена, но също толкова щеше да заслужават и кипърците да си тръгнат с точка, защото играха открито, търсеха атаката и никой не може да отрече, че мача беше на равен с равен. И как ще бъде побеждаван този съперник в Никозия или Ларнака е голяма загадка. Естественото подобно твърдение съдържа и голяма доза субективизъм, но някакси прекалено често топката се мотаеше около вратата на България. Ясно е кой е победителят, но не ми е ясно кой игра по-правилен футбол. Толкова с по-минорните краски. Четирите точки от двата ключови мача са изключително важни и те върнаха напълно шансовете на България да стигне до второто място в групата. За срещата с Ирландия през юни отборът вероятно няма да бъде отново осакатен без своя лидер Бербатов, Мартин Петров също може да се върне на терена. Ясно е, че с двамата класата на тима е по-различна. Да неглижираме самата игра, да приемем победата за значим успех и да отдадем дължимото на публиката, която се върна на стадиона и подкрепяше отбора, както в най-добрите времена. Българите показаха че са патриоти, че ценят позитивното и дадоха аванс на новия треньор в този мач. В крайна сметка всеки си получи това, което искаше. Феновете - победата, треньорът - доверието, а за капацитетите остана привилегията да бъдат и малко по-критични и да намерят под вола телето. А и само да бяхте видели как се радваха латвийците на победата си с 2-0 срещу Люксембург! |
| Даже ме е страх да си представя, какви биха били резултатите, и анализите след тези 2 мача, ако начело още бяха Пената или Марков, при отсъствието на толкова звезди.Имахме късмет, виждам как тежко избоботва ръждясала петолъчка.Ми, нямаха ли късмет нашите противници, докато начело на отбора бяха посочените по-горе+тройчо и ристю?Имало значи начин а?Да се накарат футбалерите да се размърдат, и да покажат желание за игра. |
| От гледна точка на цялостното развитие на борбата в групата - постигнахме важна победа! Гоним такава и срещу ирландците, а после се надяваме на тяхна грешка... Това е... Скачат не скачат некои елементи - Стоилов засега оправдава доверието! Трудно ще навакса натрупаното изоставане, но да се надяваме, че ще успее! Още повече, че в игра се връщат и Бербо, Мартин, Карамелчо и Тунчев!..  Така без Илиян Стоянов и Мечо (смятам всички сме съгласни, че не стават...) Дупките изглеждат запушени и състава повече от добър!... Днес победата бе трудна, но заслужена в края на краищата! Най- сетне съдия застана и на наша страна (трябва да признаем, че след грешката на Коловати, Манолев беше за гонене...  )! Момчетата играха и взеха каквото трябва от мача, макар и без да ни убедят, че са топ-класа! Колкото до мача на италианците - цяло щастие е, че не загубиха! Но играч изгонен в 4-та минута?!?... Даже и Катеначото се задъхва след 70-80 минути яко тичане! Да се надяваме, че не е подготовка за някой сериозен удар в ответния мач!... Това е: България взе това, което можеше! Надяваме се, че ще продължи все така!... Остава да получи това, което не зависи от нея!... p.s. Говедок.., не съм видял к'во сте хортували във вчерашния брой, ама...  ?... |
Биби за Мечо ще имаш да вземаш.През полувремето в което наистина игра, миришеше на футбол.  Редактирано от - Alcek на 02/4/2009 г/ 00:51:14 |
Миналата нощ по това време, написах песимистичен въпрос, как нашите ще вкарат два гола.Ето, че вкараха.Благодаря ви футболисти, че ме опровергахте и вкарахте два красиви гола!Благодаря от сърце, победителите не се съдят.  |
| Петолъчките не сакат вече да са петолъчки, они изпущиа онаа големата петолъчка у централната баня у София и се фана'а за зеленото с Лупито, а сега вече че са многолики и многцветни кат' софискио боклук. Т(ц)ит (г)анчета мамини златни ... |
Alcek, sorry, ама не беше чак толкова добър ся...  Но както и да е!... СЕГА си представи същия отбор срещу Ирландия, ама с Бербатов и Мартин сред титулярите и Карамелчо, който чука на портата им! Е, къде е мястотот на Мечо?!?... Така и в защита: Тунчев евентуално възстановен и Коловати - титуляр?!?... Не ми се връзва някак... Ей туй имам предвид! Иначе - поздравления на всички момчета! !! Аз съм повече от доволен! |
| Само аз ли си мисля, че взехме мача благодарение на шведския съдия? ...сигурно всички шведи, които се вълнуват от футбол ни съжаляват, че колкото пъти ни хванат ни бият с няколко гола разлика и вече изпитват някакво съжаление и симпатия към нас... |
| Уж мачът е на националите, а феновете на ЦСКА пак са в устите нанякои момчета тук. Що така? Да не би защото алармираме че въпреки подобрената игра на националния тим, в него зеят дупки, които могат да ни изиграят лоша шега през следващите отговорни мачове? Може би някои разсъждават по аналогия , т.е. когато треньор е бил цесекар са стискали палци за противника? Знае ли човек, но друго обясние нямам. Редактирано от - Тънката лайсна на 02/4/2009 г/ 07:23:37 |
| "... по време на минутата мълчание в памет на жертвите от квалификацията Кот д`Ивоар - Малави в Абиджан, част от феновете от сектор "Г" започнаха да издават маймунски звуци..." Ами, ето защо Тънък.Не стига, че сектор Г беше полупразен, не стига, че ни заливат с щуротиите на Петко С. относно Мъри и Наско, ами сега и тия простотии... . |
| Ето за това, Лайсна: Подуенската школа 01 април 2009 20:30 Автор: Петко Суровянски Играха два слаби отбора, а победи по-здраво подпреният от съдията Поколебах се дали да изляза с голи гърди срещу абстрактното мислене и пещерния патриотизъм в обединена Европа и в крайна сметка воинът в мен надделя. Аз ли гледах друг мач, на друго място ли съм изграждал разбирането си за играта или просто всичко опира до ценностна система? Най-вече до това, а то не е без последици. За тези, които ръкопляскат и за тези, които си мълчат. Какво видях днес? Видях един мач между два слаби отбора, в който мач победи по-здраво подпреният. От съдията. И то не от кой и да е съдия. От нашия стар познайник Мартин Ингварсон, от когото тръгна всичко. За Лефски ама и за ЦСКА. Христоматийна ситуация, играч на Кипър излиза сам срещу Иванков и защитник го поваля с борцов прийом. Няма нормален съдия, няма почтен съдия, който на секундата да не извади червения картон. Във всеобщата тишина. Тишина на терена и тишина по трибуните, защото няма такъв, който да не знае какво е наказанието за подобно нарушение. Манолев вижда червения цвят и тръгва към душовете заради Илиян Стоянов. И? И какво от това? Нали България има нов отбор, нали вече в национала играят мъже, продължаваме с 10 души и бием. Ако можем. Ако поне малко от малко сме големи. Малко. Защото не шанса те прави голям и не шведа Ингварсон те прави такъв. Поне в обединена Европа, поне в късната модерност, поне в онова, което аз съм виждал и учил на Армията, там, където се е учил и Гунди. Обаче само той, никой друг от Подуяне, от подуенската школа. “При едно гостуване на Левски в провинцията по време на играта се създаде илюзия, че защитник на домакините играе непозволено срещу Гунди в наказателното поле. Съдията понечи да посочи бялата точка, но Гунди изтича пред него и му каза: “Не, дузпа нямаше, другарю съдия!” Интересно е, че това стана, когато резултатът бе равен и присъждането на най-тежкото наказание можеше да наклони везните в полза на сините, които после загубиха мача. Но съм сигурен, че в случая крайно етичният Аспарухов не е искал тимът му да спечели нечестна победа. Две-три години след тоя мач той ми каза: Ама помниш ли колко хубаво играехме тогава?” Г.Тодород, “Гунди, голямото завръщане”, стр. 214 Ще се намери ли някой, който след две-три години ще каже за мача с Кипър и за победата срещу този не много стойностен отбор: “Ама помниш ли колко хубаво играехме тогава?” Няма да се намери такъв, ще се намерят мнозина, които ще помнят съдията Ингварсон, героя от мача с Оксер. Защото сините ще пробият дупки да направят Гунди това, което и сам не би се направил – играч на века, сините ще му дигнат паметник и ще ходят да коленичат пред него, те ще те разкъсат с голи ръце, ако кажеш и една дума срещу тяхната девятка, обаче никой, нито един от тях няма да се сети да направи най-нормалното – да направи от Гунди не идол, а образец за подражение. Да се опита да вземе от него положителното, което той взе от нас, защото те такова нямат. При тях има други неща, които са превърнали в начин на съществувание и за които дори си имат отделни термини - ОРГАНИЗАЦИЯ ... ПОДСИГУРЯВАНЕ. Организации и подсигурявания, покрай които и международниците са събирали пари ама никой не се интересува къде точно са отишли – в Леков ли или по предназначение нагоре. Забелязал съм, че в подуенския ареал, в подуенската школа, като усетят организацията и подсигуряването и на играчите им поникват криле. При нас е обратното. Като тръгне съдията нагло да ни подпира и ние се объркваме, объркват се играчите по терена и феновете по трибуните. За това и Стиви О положи колосални усилия да бута Ферарио Спасов обаче той не успя да помръдне, така и не успя да вземе поне едно истинско дерби. Преди мачовете с Ирландия и Кипър споделих неща, които продължават да бъдат актуални. Като това, че още нямаме отбор за световно и че топката е от женски род, а сините кадри от милиционерски. Сега ще кажа още нещо, защото често пъти и това, което си мислим, че няма нищо общо с нас, най-накрая успява да ни смачка. По начина, по който Лефски покрай Ингварсон първо отстрани Оксер, после с руски съдии победи Динамо, после Марсилия дойде да си падне, после Артмедия бе разпродала всичко, най-накрай и Удинезе реши да прекрати участието си в УЕФА и ... и Лефски се оказа с коефициент за поставен в ШЛ. Заради което и осемте точки на ЦСКА много бързо се стопиха. Много бързо в интерес на криворазбрания патриотизъм бе разбит един отбор, показал, че е способен да побеждава еврошампиони на техния Айнфийлд. Защото сме си мълчали, когато не е трябвало да мълчим, защото сме се съгласявали и защото сме вършили неща, които не е трябвало да вършим. Както сега ги вършат други, които после ще се оплакват, че няма СПРАВЕДЛИВОСТ. Обаче такава има. Има, имаше я и миналото лято. |
Боже! Колко много радост има на тоя свят, Боже! ____________________________ Спортът е опиум за народите! |
Да припомня на уважаемите фенове, че конкурса на тема "Колко топки могат да се завъртят на върха на една игла" продължава. Привлечени бяха нови спонсори, благодарение на които, наградния фонд е разширен освен с плакат с подписи на Асдис и Гарнар Гунлаугсон и с плакати с подписи на Станимир Стоилов и Наско Сираков. Успех фенове! ____________________________ Спортът е опиум за народите! |