Отиди на страница:
| Какво искаш от човек изучавал и съчинявал биографията на пияницата Гошо Тарабата. Тази снимка дали е от Позитано? |
| Това, де ни го предлага гоцето, въобще не е мажоритарен елемент. Просто на един от партийната листа му слагат етикетче "мажоритарен кандидат".  Редактирано от - Severance на 03/4/2009 г/ 01:47:02 |
| Най-добре би било Гоце да се откаже от речите и да се съсредоточи върху това, което може да прави добре - погребения на анонимни тленни останки с царски почести. |
Вчера той държа пак същата реч. Толкова е обръгнал в нея, че вече я изговаря все по-бързо.   ____________________________ Спортът е опиум за народите! |
Омръзна ми от политици, които казват "хоп", преди да скочат. Г-н Цеков, няма как да ви е омръзнало от такива политици, най-паче понеже нашето политически нотабил обикновено казва "Мееее, хоп!", като един Пепек (по Швейк) и си получават шестака. Би следвало да Ви е омръзнало от хората които казват на политиците ни "Пепек скокни!" и им подхвърлят грошовците после. Пък те политиците ни затова стават - да мечат и хопват по нареждане на спонсора. |
| Поздравявам редакцията. Невероятна снимка. Президентът демократ. А на стената Георги Димитров. А помните ли кой крещя /още не бе президент/: "НАТО-фашисти, световни терористи" Да, точтно така, Гошката беше, в качество на председател на Партията. И не преди 30 години, да не се объркате. Съвсем скоро беше.  |
| Това да му е кусурът на Гоцето! Авторът е прав: за българските условия е по-добре да има преференциален вот с пренареждане на имената в бюлетината. За Велико народно събрание като имаше смесена система та какво? Да не би вотът да не беше по партийна принадлежност? |
| Не мислкя, че една реч стига. Но - за да кажа мнението си, препоствам го от първа страница. И се извинявам за повторението. -------------------------- Ако президентът Първанов смята, че с изявлението си за необходимостта от „повече мажоритарност” в изборите е привлякъл любовта на българина – за пореден път жестоко се лъже. Просто за двадесет години хората изучиха чалъмите на демагогията и по правилото „За един бит – двама небити дават” внимателно търсят в действията на политиканите подтекста, подподтекста, че и подподподтекста. Така от първо чуване реалистично мислещите скептици схванаха елементарния опит за манипулация. През цялото време той говореше за мажоритарност. И, ако парламентът не ще – президентът ще поиска референдум в деня на изборите. Страшна заплаха – ако не беше същността й със салам куче да се плаши. Защото е голословна. Член 98, алинея 1 от Конституцията наистина постановява, че президентът „определя датата за провеждане на национален референдум”. При едно доста съществено условие – „КОГАТО ЗА ТОВА ИМА РЕШЕНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ”. Демек, Първанов се опитва с един куршум два заека да уцели – хем да покаже пред българите какъв народен човек е, колко е съпричастен с интересите на гражданите, хем да извади на показ за пореден път лошите депутати, дето сриват всички добри помисли на държавния глава. Изтъркан демагогски ход – добрият цар и лошите съветници. Още повече, че полза от този евентуален референдум – никаква. Тъй като, проведен в деня на изборите, той ще важи поне за следващите такива. Или – кастата на политиканите ще се укрепи за още 4 години, пък после – я камилата, я камиларят! И, като се има предвид, че камиларите си имат оазиси – ясно е нататък. При това има още малки тарикатлъци в предложението на президента. Леко наивни, повърхностни, интелигентни като номера от селските вечеринки. Дяволът се крие в детайлите, казват хората. И ето – малко детайлче. Не става дума за МАЖОРИТАРНИ избори, а за МАЖОРИТАРНОСТ. Тоест, не цялостна, радикална, в обществен интерес промяна на системата, а замазване, малко лустро, фикция върху реалността. Каква е ползата от мажоритарност? Избрани са 30-40-50 мажоритарни депутати. Насреща им са кохортите на роботите, гласуващи по заповед. Пак изборите ще бъдат изцяло недемократични. От партиите до Народното събрание. Право на издигане на кандидати имат фактически само камарилите, кликите, групировките, наречени партии. И то не нормалните хора, все още задържани от политнаивитета си там. Списъците в листите се правят от тесен кръг самозванци. А някъде – и от един човек. После тези недемократични листи се предлагат на електората – само те. Което просто превръща гласуването във формалност. Или в избор на по-малкото зло. Затова и все стари, изтъркани, оядени, нагли, безочливи и продаващи родината си муцуни ще бъдат „на избор” и този път. Истинска мажоритарност няма! А тя изисква личности. Изисква хора, които са познати с качествата си, харесвани от гражданите, хора, на които може да се има и гласува доверие. Сега се избира цвят. И тълпа хомункулуси зад него. В някои случаи – еднолични партии. Където вождът си е назначил свитата за кандидатстване. И хората гласуват за него фактически – без дори да знаят какво ще им се натресе. Така е в с кандидатите в два района. Избират си хората някой по-симпатичен, а после се оказва, че са „избрали” следващия го. Дето дори „по-„ няма. С две думи – който се минал, минал. Който не е – да си чака реда. И да се надява на внезапно проговорили в партийните бонзи съвест, родолюбие, отговорност. Така е: надеждата умира последна, надяващите се – първи. |
| Круела, Великото народно събрание го избирахме много отдавна. Тогава за повечето от нас не бяха ясни нито тъмните страни на самата демокрация като система, нито липсата на светли страни в българския и вариант. Сега е времето за изцяло мажоритарни избори, защото само те могат да разклатят бетона в българската мафиотска система. Задължително трябва да са придружени с възможности за отзоваване на депутати и с по-големи правомощия на президента(не този, а следващия и тези след него). Има риск, и той се нарича феодализация и купуване на гласове. Но и за него има лек - радикално намяляване на броя на народните представители. Повечето феодали са с обхват община, ако се избират мажоритарно народни представители на ниво област, за феодалите ще бъде много трудно да влияят на избора. |
Имам чувството, че Георги Първанов се опитва да изкара два президентски мандата с една-единствена реч. А пък аз имам чувството, че авторът се опитва да изкара два президентски мандата с една-единствена тема. |
| popangelov, Това за отзоваването на депутати се подписвам с две ръце. Би трябвало всеки депутат, избран в пропорционална листа с напускане на групата да напуска и Парламента. Намаляването на броя на депутатите също е добра идея (примерно 120), тези са ни много. Но пак продължавам да мисля, че преференциалната листа е по-добро решение от мажоритарен избор. При мажоритарния избор малките партии нямат никакъв шанс и Парламентът ще бъде на практика с по-малка представителност. Защото ако аз гласувам за малка партия (коалиция) все пак на национално ниво ще имам представители, при мажоритарни избори това не се получава. |