Отиди на страница:
По-добре недоволен човек, отколкото щастлива свиня! Много от тези сентенции не са достатъчно точни. Самият термин недоволство може да се употреби в различен аспект, което коренно променя смисъла на казаното. Представи си точно един недоволен човек, на когото целият свят му е крив и вечно се оплаква. Този му сторил това, онзи - онова, началникът го мрази, колегите му завиждат... все едни такива. Междувременно ще ти разкаже за негов познат, пълен некадърник, но израстнал в службата. Вечно недоволен, а не прави нищо да промени положението. А сега си представи един друг човек, когато го срещнеш все усмихнат, все ти казва, че е добре, и че всичко му е наред. Това ли е точно "Щастливата свиня"? Е, ако е така аз предпочитам да поддържам контакти със свинята, а не с недоволния човек. Не ти ли се е случвало такъв да го заобикаляш отдалеч? Тук не говоря за необходимата доза незадоволяване от постигнатото и амбиция за повече. |
| И още нещо, Генек. Та идиотът е постигнал висшата форма на щастие - откъснатостта от грешния свят, в нирвана е, опиянен от СВОЯ свят? Туй също не е трудно за постигане. Като му удариш няколко гроздови и си готов! Ама не вярвам това да ти е идеалът за щастие. |
Да ви кажа напоследък и да си луд не е лесно-голяма конкуренция и непрекъснато увеличаване на щата...  |
| Хммм, размихте границите на "завист". Ето една мисъл, която ориентира: "Огорчението поради успеха на някой съперник, заедно с когото се домогваме до богатство, почести или други блага, ако то се придружава от усилие да действаме по-енергично, за да достигнем тоя съперник или да го надминем, се нарича съревнование. Но ако то се придружава от усилие да го изместим или да му попречим, се нарича завист." (Т.Хобс) |
| Круела, основната ти грешка е в базата. Ти приемаш ТВОИТЕ критерии за щастие като всеобщи. А не е така. 'Апни си, пийни си, туй ш'ти остане!", "Път към Бога", "Власт! и т.н. разбирания. Зщо забравяш /забравяш ли?/, че човек може дае недоволен дори от себе си? И да го подтиква това недоволство в развитието? А да е доволен, че има хляб и кренвирши, топла мацка за нощта, спокойствие и нищонеправене? Хората са различни! Странно ти е, но е така. Именно затова аз употребих основни съществителни ЧОВЕК и СВИНЯ. Замисли се и ще схванеш, че не говорим за недоволен коч или доволен хомо сапиенс. Говоря за двете свързани в едно понятие думи - НЕДОВОЛЕН ЧОВЕК и ДОВОЛНА СВИНЯ. Отивам най-недоволно да догледам един документален филм за провокациите в световната политика. Авторите най-недоволно са си позволили да не приемат успокояващата и задоляваща теза, че враговете са все отвън. И не щат да схванат, че грижа на всички политици е добруването на народа. А твърдят, че цялата политика е провокация - от класовата борба до световния тероризъм. Да ме пита човек - защо ли се тревожа от подобни неща, ами не се задоволя с официалните оценки? Знаеш ли, баба ми беше доволна жена. Неграмотна /връстница на века/, тя приемаше за истина всичко, казано от радиоточлата. И това я успокояваше - има умни хора, дето мислят за народа. Често казваше: 'Това е така, защото "славейчето" /така викаше на радиото/ го каза". И си отиде доволна - каквото на нея й трябваше, имаше го. Пък не й трябваше много. |
| Хм! усилие да действаме по-енергично, за да достигнем тоя съперник или да го надминем Ключовата дума е СЪПЕРНИК! Такъв е само на стъпка да стане ВРАГ или ПОДЧИНЕН. Но няма нищо за причтел, за съвместни действия, за взаимопомощ. С две думи - човек за човека е вълк /хомо на хоминито е лупус ама хептен ест/ и има два изхода. Или побеждаваш и ти завиждат, или губиш и завиждаш. Обаче - май светът е доста по-разнообразен. Та ако ще Хобс дори /  /да вижда само две възможности. |
Ключовата дума е СЪПЕРНИК! Такъв е само на стъпка да стане ВРАГ или ПОДЧИНЕН. За мен пък това е ключовата причина за състоянието на обществото ни - да се отнасяме към съперника, към шефа, към чорбаджията, към подчинения като към ВРАГ. А пък в съвременните развити общества преобладава отношение като към партньор - ако се отнасяш така, и ще се чувстваш по-добре, и ще си по-успешен._______________________ Блогът на Манрико |
| Мдам, Хобс смята, че човешката природа е егоистична. Цитатът обаче имаше за цел да се разграничат завист от недоволен, амбициозен и т.н. А ако трябва да се конкретизира, завистта е особена с това, че поражда желания, само когато забелязва, че някой притежава нещо (при това притежаваното от друг се преживява като собствена загуба). Самата тя не е креативна и по-нататъшното й развитие е враждебност, интригантство, коварство и т.н. Креативният човек не е завистлив, защото разглежда света като поле от възможности. Редактирано от - Calina Malina на 05/4/2009 г/ 08:28:03 |
| фактът, че ни се дава за пример биологичната единица от Учиндол, какво бил написал...........Е ПОТРЕСАВАЩ!Този индивид е оставен да формира и дирижира обществено мнение, да бъде пример за подражание, наи-вече на подрастващите.Явно е възхищението на Митко от Славчо, щом го пиставя до Елин Пелин.След Бойко Ламбата и Новаков се нарежда в редицата на "блестящиТЕ" коментатори на СЕГА!ДЕРЗАЙТЕ |
| Генек, Далеч съм от мисълта да налагам критериите си за щастие като всеобщи. Хеле пък "хапни си", "пийни си"... (другото не го споменавам щото може да има непълнолетни) като нещо универсално! Забравих да сложа хилещото се човече в постинга си, затова така си го разбрал.  Казах само, че недоволството може да се тълкува по различен начин. Ако е като изискване към себе си и стремеж към съвършенство е едно, но ако е вечно мрънкане - съвсем друго. Още повече може човек хем да е недоволен от постигнатото и да иска да постигне повече, хем и да има самочувствие от това, което е направил. Ако точно това му дава усещане за щастие, защо не? |
| Абе , пътувам си оня ден с петичката, вътре гмеж , народа бая намусен, покашлюва и със сумтене и лакти се опитва да си осигури малко въздух.По едно време някой ме понастъпа.Ама таман след Орлов Мост.Аз се бях зазяпал по онез старите червени къщи отляво.Хубави са ...Винаги съм ги харесвал и все се питам "Кви ли хора са тези дето живеят в такива къщи? Сигурно са някои много благородни...Изтънчени! С друго отношение към околните." А не като тоз дето ме настъпа. -Смаза ми пръста бе простак! - му казах. Направо в лицето. А той вика: Извинявай-вика-ама и мене ме притискат!Ако не притисна и аз някого - ще ме унищожат!! -Ами притискай щом трябва , ама що мене!- казвам аз -Не те познавам!Съвпадение е че сме толкова близко един до друг!!Махай си крака , че ще ти отхапя ухото!! А пък то ухото му едно месесто и провиснало , че и косми стърчат из вътре!Вече половин час го гледах как се люшка пред носът ми. Слава Богу - отмести си копитото , не стана нужда да го хапя...И пак така си пътуваме - спрем, тръгнем , хеле и Плиска минахме... Младост наближаваме.То каква Младост е това , направо края на света и всеки път като го наближиме въздишам. А тоз с ухото пред мен пита :Кво пъшкаш пак!!Брях че нежен! Тъкмо си мислех дали да го захапя или да му се изплюя в ухото и рейса спря на Младост -1. Отвънка напират , а от вътре не могат да слязат.Една от вънкашните гозпожи крещи:Влизайте навътре! там е рехаво!! А възрастен и добре изглеждащ господин от вътрешните отговаря:В главата ти е рехаво!Място няма!! Ей , ако някой иска може да го допише... Аз си лягам че е 12.30 тука Редактирано от - ivo kunchev на 05/4/2009 г/ 08:23:40 |
| Да подкрепя великолепната Пенка /без значение от кой точно цех е/ заради това и наблюдение: За участието на някой наш сънародник, влязъл в 64-тата минута в някоя футболна среща се говори като за участието на самолетоносач в рибарска свада. с един току що мярнал ми се цитат в спортните сайтове: "Динамо на Генков загуби с 0:1 насред Москва. Българинът игра през последните 17 минути..." Спортната журналистика е препитание за несретници |
| Скъпи Пенке и Круела, съжалявам, но ще ви опонирам и по двете основни тези: -Комплексът за малоценност с нищо не е по-добър от комплекса за свръхценност. Не знам дали не са едно и също разстройство, трябва да питаме Хамалина. Еднакво разрушително е да си казваш :"Аз съм най-красивата", както и "Не съм красива". Креативно е: "Достатъчно съм хубава. Мога да стана най-красивата, ако правя 1, 2, 3 ...." и да започнеш да ги правиш. -Сред или след 1, 2, 3 задължително трябва да има реализация на усилията, постижение. Без него упражнението е безсмислено. Тука идва огромната позитивна роля на примера. Да видиш, че други хора са могли да го постигнат и да повярваш, че и ти ще го направиш. Най-много примери за постижение можеш да видиш в литературата, киното, попкултурата или спорта. Хората намират модели за поведение и огромна подкрепа в тях, освен естетична наслада, развлечение и удовлетворяване на нуждата ни от азарт. |
| "За мен пък това е ключовата причина за състоянието на обществото ни - да се отнасяме към съперника, към шефа, към чорбаджията, към подчинения като към ВРАГ. В съвременните общества .... отношението е партньорско" Манрико, абсолютно прав си. Идеологията, господствала даже не 45 години, а поне до изборната победа на дедо цар, отрови обществото ни задълго. Тя проповядваше "братство и равенство", но само между управляваните и безгласните. Равенство в стадото, или "Човекът за човека е брат. Разбра ли, бе гад", по Радой. Всички други отношения - всъщност истински креативните - бяха определени априорно като "вълчи" и "неразрешими". Ще го допреболедуваме, но жалко за пропуснатото десетилетие. |
| Лянча, Аз не съм казала нищо по-различно. Тезата ми беше, че всеки трябва да се стреми да постигне максимума на възможностите си. Примерът с красотата няма нищо общо, защото красотата е физическа даденост. При неправилни пропорции на тялото (дълъг торс, къси крака и широк ханш) и пластичният хирург не може да помогне. Малките момиченца го разбират отрано и по-неатрактивните намират друг път на житейска реализация.  |
| лянчофф, здрасти, преди полунощ изследвах една висока и красива германка, 26 години, студентка:социология, която си посегнала с шепа хапчета.причината:зелбстхас=себеомраза.в неврологичния статус съм отбелязал:периферна лицева пареза:изкривено лице.след полунощ в 00.30 ми докараха един в бевустлозихкайт /кома=безсъзнание/, висок, красив като аполон, 22 години, който се беше насвяткал с литър водка и шит/хашиш/, само че димът го поемал с васерпфайфе /наргеле/, което отежнява в такива случаи обстановката.та на сутринта с тоя пич , като се освести, си приказваме, трябваше да го довърша и да съм изряден с четирете листа документация, и да го предам тип-топ на следващия дежурен.та оказва се, че се е отцепил, защото една му казала, че му е къса пъздерката.при мъжете най-първия комлекс за малоценност може би, от практиката ми, е този за оплешевяването, последван от този за късите пишки. и двата са продукт на погрешно придобити мозъчни разсъждения.иначе няма на този свят нито един без комплекс и така трябва да бъде.след полунощ също ми докараха един в тежка остра шизофренна криза и се наложи да го фиксираме /вързваме на бългаски/.докато му вливах венозно лекарствата ме храчеше:надигаше главата, крещеше неистово и ме заплюваше.изтърпях го заради лекарския дълг и заплатата.този тип, също е с комплекси, макар че в главата мисловността му е на салата, но не му пука хич за тях. ако става дума по написаното, статията демек, май че по- важна е колективната преработка на нашето колективно, българското, битие, и по въпроса трябва да се наблегне в нашите унита и психологията да стане задължителна даже и за агрономите и лесничеите.например да се обърне внимание поради каква причина нека да е наречем компликсарска българете се отказват от прекрасния си български език и всекидневно го затриват което си е едно бавно колективно самоубийство.например от какъв зор и поради каква причина един поет като ламбовски употребява думата опонент и поради каква причина тази дума опонент, опоненти, опонирам влезе въ всенародна употреба.  |
по въпроса трябва да се наблегне в нашите унита и психологията да стане задължителна даже и за агрономите и лесничеите. Хамалин, абсолютно подкрепям  С едно уточнение - да се наблегне на разбираема и практична психология, а не на академична такава. Доколкото си спомням в средното училище май претупахме тази така важна дисциплина без абсолютно никакъв ефект. И вземайки повод от това - никаквия ефект от сума ти неща, от скорошната тема за задължителното изучаване на скучното (според мен) "Под игото", от повторенията за великата 1300 годишна държава и световните ни спортисти, си позволявам да мисля, че точно тези иначе планирани с добри намерения неща, сблъскани с посредствена реализация и действителност, неуморно и полека набиват в главите българите комплекси. И бих казала - с право, а и лошо няма. Защото пак ще кажа, че съм убедена, че комплексите сами по себе си не са лошо нещо. Лошите неща са други: - Да мислиш, че това е лошо - Да мислиш, че другите нямат - Да не правиш нищо по въпроса Ще отида и по-далеч и макар и да не познавам толкова добре много хора, ще кажа, че според мен, повечето хора имат някакъв комплекс. Дори и красивите жени. Всяка такава жена например има комплекс дали е достатъчно умна и дали другите не я мислят за глупава. Всеки мъж се притеснява дали се справя достатъчно добре (особено ако има "по-амбициозна" жена) и т.н. и т.н. В този смисъл комплекса се явява дори основополагаща човешка характеристика и няма нищо срамно в него. На нас обаче ни е втълпено друго - точно обратното. А всъщност, комплексите се явяват част от механизма на задръжки, който всички притежаваме и без който не може. И ако отида докрай, ще кажа, че дори ми е трудно да си представя човек без комплекси. Всъщност сещам се за един, на който май са му липсвали такива - Хитлер. Човек напълно убеден в себе си и правотата си. ПП Правя уточнението, че като става въпрос за комплекс имам предвид най-вече основния такъв - този за малоценност. ____________________________ Спортът е опиум за народите! Редактирано от - Пенка от Прокатния на 05/4/2009 г/ 13:13:08 |
| Круела, поздрав! --------------------- Влезе Иванова при психотерапевта си. Разкопча палтото, седна и захвана с поменика на оплакванията си: - Ох, докторе, докторе, не съм добре. Чувство за малоценност ли, що ли имам...Какво ти чувство - то цял комплекс... Успя докторът да я прекъсне, изпускайки папката на пода, и докато тя зяпна изненадана, попита бързо: - От какво съдите, че страдате от комплекс за малоценност? Отпусна се Иванова назад, оправи къдрава коса кокетно и каза: - Ами как да ви кажа, докторе...Просто...Постоянно ми се струва, че не съм толкова красива, колкото съм всъщност... |
| Сервус, Хамалций Интересно ми е какво мислиш по два въпроса в контекста на това, за което говорим: -дали красивото момче нямаше да стигне до твоята маса при всички случаи, независимо от размера на паздерката? Животът на хората с качества над средното равнище никога не е лек, особено на високите и красивите. Изключителната душевност или интелект по-лесно могат да се скрият, да минат за "откачане в рамките на нормата". По-горе стана дума предимно за собствените ни агресия и завист, а някак си пропуснахме, че и ние самите сме обекти на тези чувства. Впрочем, не мисля, че българите ги притежаваме в някаква различна степен от останалите. Та, дали момчето не е орисано на съдбата на Адонис или Дафне, без значение от пишката? -могъл ли е да му помогне примерът на бащата, приятеля или героят от литературата/екрана, преодолял въпросния комплекс? |
| След великолепното есе на Калин Донков в петък е още по-трудно да понесеш поредната халтура на Новков, който отново е изсипал хлабаво свързана поредица клишета* за неща, които въобще не разбира. Ясно е, че целта на упражнението му е да запълни как да е колонката и да вземе някакви пари, но не знам дали си дава сметка, че всъщност обслужва, волно или неволно, олигархията и промиването на мозъци в нейна полза. Обслужва я защото измества фокуса на вниманието от единствения реален конфликт: между господстващата група (= олигархията, върхушката, истеблишмънта, политическия и стопанския "елит", или отбраните, която използва държавния апарат, за да ограбва всички останали (наричани човешки ресурс, човешки капитал, кофти матрял, вкратце обраните). Вместо с криещото опасности обсъждане на този конфликт Новков предпочита, като всички доморасли народопсихолози, да се занимава с някакви изначални, ако не генетични, то културни или социално-психологически пороци и увреждания на българите. Днес е избрал завистта. Нямам време точно днес да навлизам в подробности, но на основата на дългогодишните ми проучвания на темата мога категорично да заявя, че, първо, завистта присъства във всички култури, и, второ, в не по-малка степен, отколкото в българската менталност. В психологията има едно бурно развиващо се (макар и все още да не може да се твърди, че се е наложило и общопризнато) направление, наречено социално-конструкционистка теория на емоциите. То, между другото, изследва особено внимателно липсващите в една или друга култура емоции (тъй като иска да докаже, че емоциите при пълнолетните или зрелите (adult) хора са социално конструирани). И наистина те откриват, че дадени емоции липсват в определени култури (примерно при ескимосите я няма емоцията ревност). Но досега не са успели да открият култура, в която да отсъства завистта. Естествено, ще кажете, но не в такава степен, каквато наблюдаваме в българската. Нищо подобно, ще ви отговоря, това твърдение или впечатление е продукт на изолираността и дълбокия провинциализъм на българската култура, която именно за това осигурява такива добри условия за многогодишно предъвкване на доморасли философии. Да, сега има интернет, има преизобилна информация, но всички много добре знаем за какво предимно се ползва интернет (във всеки случай хората, които го използват за разширяване на кръгозора и преработка на светогледа си, са статистически пренебрежимо малцинство). Ако Новков и подобните му си бяха дали труда малко от малко да проучат какво пишат себеподобните им в други страни (нявсякъде има такива), щяха да установят, че обвинения на собствения си народ в завистливост се срещат навсякъде (същото се отнася и за всички други обявявани за уникални пороци на българския манталитет, менталност, душевност или какво там ви харесва). Не е завистта причината за българския упадък и агония. *(Никак не е случайно, че статията толкова се е харесала на хора като Манрико, в чийто безнадеждно промит мозък има само клишета и внушени схеми за обяснение на социалната реалност). Редактирано от - Уинстън Улянов Узункюприев на 05/4/2009 г/ 15:19:13 |