Отиди на страница:
| Писал съм и друг път, излагал съм неопровержими факти и аргументи, губя ценно змейско време за чуждото просвещение (при това безвъзмездно!), ама някои форумци не възприемат лесно, истината им е чужда, не искат да разберат и това си е. Първото преброяване на жителите на гр.София след Освобождението се извършва през 1879 г. И то показва следното: Общо - 11 657 жители От тях: 55, 1% - българи 30, 1% - евреи 14, 8% - други За да ви спестя интелектуални усилия, помислете малко само по два от стотиците исторически, географски, етнографски, антропологически и други въпроси по темата: 1.Ако София беше толокова незначителен град, не е на подходящо място и в него няма алъш-вериш за чий х.й в него ще се заселят толкова евреи? 2.Ако нямаше толкова евреи щяхме ли да успеем ние шопите да се уредиме града ни да стане столица на България? Всеки който критикува, първо да се научи да разсъждава обективно и по шопски, пък тогава да пише по форумите.  |
Змей,  От гледна точка географията и комуникацията на Балканите, София е най-важният град след Белград. Ама кой да чете книжки? |
| Важен фактор за избора на София са били и сръбските претенции в 1878 г. към бълг. земи чак до Искър. Едно от вредните влияния на сръбете в новата ни история. Те издигат същите претенции и в 1885 г. като компенсация за Съединението. Проф. Николай Генчев също смяташе, че Пловдив имал повече качества за столица, само дето не бил в Княжеството в 1878 г., и след това, както Иречек пише, е бил граничен град до 1912 г. Това му и помага - разцвета на Пловдив в ново време иде от тютюна и военната промишленост. София щеше да е страхотен град, ако се намираше сега само от древния град към Витоша - само някогашните първи и четвърти райони, и да беше към 250-300 хил. Софийското котловинно поле няма капацитет за много голям град - няма голяма река или водоем, макар че е блатисто, задържа пушеците. В 80-те години не можех да сляза лятос от Студ. град до Орлов мост, без да ме заболи главата. Гледано от високо, софийското поле почти винаги е покрито с черен облак. Така е билио и в началото на 20 в. с десетките хиляди печки с пернишки кюмюр. Избирането на София, като "по-близка от Охридското езеро", предопредели и прекалено голямото влияние на македонските българи в новата ни история, и много големи политически грашки. В стопанско отношение Добруджа и Одринско са къде по-важни от Македония. Ако не беше фиксацията на Македония на нашата политическа и военна класа, никой не ни оспорвал линията Мидия-Енос в началото на 1913 г. и е било напълно възможно след ПСВ да получим цяла Добруджа като компенсация за рум. разширение в унгарските земи. И днес частта от Добруджа, която ни остана, е 100% обработена (Горнотракийската низина - 10-20%), а от Благоевградско май само проблеми. Избирането на София (заедно с териториалните ни загуби от 1913 и 1919 и лошите ни отношения със Сърбия) предопредели и обезлюдяването и после съсипването на северозападна България от Видинско до Кюстендилско. Затова пък в нова България стана cool да говориш западен диалект (много колеги на форума, които не от от запад и бъкел не го владеят, се зорят да пишат "у форума/о", "четоя" - да са cool) - и uncool да говориш мьеко. Историческия център на България е днешна североизточна България - той се премества на запад в края на 10 в. с опустошенията на руските викинги и после на печенезите. Най-важната "близка заграница" на България винаги са били земите северно от Дунава и от Черно море. Когато ги е контролирала или поне там е имало добри съседи и оживена търговия, България е била силна - от времето на Аспарух до Иван Асен Втори. Когато ги губи, пропада като в 968 г. и след 1241 г. |
| Предводителю, Въпросът за шопите не беше отправен към мене, но като лично заинтересован ще взема отношение по него. Твърдя, че ШОПИТЕ СА НАЙ-ЧИСТИТЕ БЪЛГАРИ ! Доказателство: Всички наши съседи: сърби, македонци, гърци, турци и румънци имат претенции за територията и населението на Видинско, Пиринския край, Родопите, Южното Черноморие, Делиормана, Добруджа. Единствено за шопите и Софийско никой не само не претендира, а не е посмял даже да си помисли и спомене такова нещо. И това е защото тук е сърцето на България и тук са най-чистите българи, нарекли се шопи, вероятно за да се римува със "сопи". (И "търнокопи", както е казал поетът.)  Абе, по всички сложни въпроси трябва да се подхожда научно, системно и аргументирано, а не като някои - такива били шопите, онакива били, не признавали държавността... Море как я признаваха едно време...!  Редактирано от - Zmeja на 04/4/2009 г/ 16:53:10 |
Команчи, от гледна точка на комуникации и географско положение да, но като климатични условия не е най-удачният избор.Особено зимата-инверсията оставя града под похлупак от собствените му отрови.Все едно да пръднеш под дебелия юрган.Поради това в София живеят най-много деца с алергии.Говорил съм по въпроса с най-добрия детски алерголог, тъй като и малката ми дъщеря е алергична.Не са имали навремето Минчо Празников да им обясни тия неща за софийския климат. |
| Ловкия, През 1879-та МК"Кремиковци" още не е бил построен, придвижването е ставало само пеша и с животинска тяга, Ориент експрес е бил още на хартия и София не е била мегаполис. Проблеми със замърсяването имат всички големи градове и особено тези прекомерно разрастнали се за сравнително кратко време. Я виж Атина лятно време дето уж е до морето. (слята с Пирея) |
| Змея, Бъркаш се. Оня ден спорихме със Стоянчо, филолог, за когото шопите, граовците и торлаците били преходни етнически групи м/у сърби и българи. Сърбите претендираха за всичко до р. Искър ('до Искара нема бугара') от 1878 г. та чак до 1995 г. - като бях делегат на България в ООН в Женева, те разпространиха писмо до мисиите, че в България имало два милиона шопи, два милиона македонци и разни др. малцинства. Това беше, понеже ние бяхме съавтор на резолюцията за правата на човека в "бивша Югославия", в която се изразяваше загриженост за правата на българите в Р Сърбия. Имаше и делегация бълг. правозащитници от Ниш и Босилеград - Зденка Тодорова, Иван Григоров, Иван Николов и др. Претенции за Добруджа исторически никой не е имал - в 1876 г. на Цариградската конференция силите единодушно я слагат в източния бълг. вилает. В 1878 г. Русия дава севрна Добруджа на Румъния да я компенсира за Бесарабия (загубена от Русия алед Кримската война). Румънците бурно протестират, депутати, крал и вестници - Добруджа не е тяхна, на юг от Дунава е, ще ги смрази с българите (така и става). После се примиряват и се опитват да порумънчат северна Добруджа с мор, гонка и влашки колонисти (вж. в архива ми линк към сборника от 1917 г. за Добруджа). Претенциите на Букурещ за южна Добруджа се раждат много по-късно и напълно изкуствено. В 1940 г. отново всички велики сили единодушно натискат Букурещ да я върне на България, а СССР тайно подкокоросва София да иска и северна Добруджа, и намекват, че може да я получи. Претенции за "източна Румелия" и черноморието е имала Гърция. Претенции е имала и Турция, но никой не ги е разглеждал сериозно. В 1878 г. се е смятало от всички, че турците колонисти няма да останат в Европа. |
| Змей, шопите СА най-чистите българи, но малко ще те коригирам по отношение на аргументите. Първо, въпросът е какво разбираме по Шоплук. От гледна точка на етнографията, това са най-общо земите между Искър, Морава, Дунав и Бараковска Бистрица. За онези, които ще се опулят на това - прочетете по въпроса. Около София и Софийско е т. нар. "малък Шоплук". Като цяло районът е бил твърде беден поради физикогеографските си особености - климат, почви, релеф и т. н. Затова и тук, общо взето, турци нямало. Само в по-големите градове. Повечето имена на селищата в Западна България могат да се проследят назад във времето с векове, докато тези в равнините на изток се е наложило преименуване, та на няколко пъти. Османските регистри показват през 16 век в Пернишко 21 села с 1 имот СОБСТВЕНОСТ на мюсюлманин, в самото село Перник. И нещо друго - известни още като белодрешковци, те били известнис това, че се къпят повече от другите. Прочетете, антишопи, Пенча ви Славейкова. Редактирано от - Предводител на команчите на 04/4/2009 г/ 17:29:23 |
| Фичо, Фичо, Нищо не бъркам, а само доказвам "научно", че шопите са най-чистите българи, както ти се опитваш да ни докажеш, че с Нели сте най-ортодоксалните, най-големите и най-правилните българо-американски демократи и патриоти, и че ако се бяхте родили по-рано и в подходящото време, вероятно щяхте да сте тези измислили самата демокрация. Нищо различно в подхода! |
| Предводителю, Отговаряйки на Фичо, мисля давам отговор и на твоята корекция. Я съм си шоп от Софийско и до преди да се оженим немах роднини на повече от 10-15 км. от центъро на градо. |
| Е, в Атина според мене просто няма условия за живот - областта е полупустинна. Никакво море лятото не се усеща. Отвсякъде е мараня, 45 градуса, туристите на Акропола с разперени чадъри и шишета вода с ръка. София е наистина важен кръстопът и исторически важен град, античен и български. Константин Велики я е разглеждал като възможна нова римска столица (при имп. Валенс столицата била временно и в Девня), имало прочут църковен събор. Но никога преди 1879 г. София не е била най-важния бълг. град. Показателно е положението в 1878 г. Русе, Свищов, Шумен, Пловдив, Варна - население все по по 25-30 хил., София - 11 хил. Името 'София' е гръцко, но ударението на О според мене показва, че се е наложило в нашия език през турски, под влиянието на Ая София в Цариград. (Знам, че в 1378 Иван Шишман употребил името 'София' - сигурно софИя - за пръв път във Витошката грамота - но то и проф. Иван Добрев твърди, че името 'Балкан' за Стара планина било засвидетелствано в една арабска карта отпреди идването на османците). София в ново време има и най-много манастири в околностите си (следвана от Асеновград, но там са гръкомански) и се среща много често във фолклора за "западните" митически герои от 14-15 в. - Крали Марко, Рельо, Янкула, Секула. В 9-10 и 12-14 в. обаче най-много манастири имало в североизтока, от Янтра до морето, и Боянската църква е писана от художник от Търновската школа. Рилския манастир е основан от "преславски" светец, възможно е да е от семейството на Симеон. А Иван Венедиков показа, че песните с героите от 14 в. - български и сръбски - са много по-древни български, само имената на юнаците са заменени в последните известни дейци преди падането под турците. |
| Че "златният век" на София се развива след национални катастрофи е несериозно, нелогично и перверзно! Но за форумната простотия и това ще мине.   |
| Из писмото на Илия Цанов до Костаки Анков във Враца: София, 2 януарий 1878 г. Брат Костаки, Ние тука претърпяхме големи страхове, защото турското правителство искаше да ни накара да се преселяваме и беще решило да изгори София и да я обърне на прах и пепел*... Руско-импер[аторските] войски с бързата си стъпка спомогнаха много на избавлението ни от смърт. И така, на 23 декемврия хванахме свободно да дихаме! Тук всичко е спокойно, но само още работите куцат, защото турците преди оттеглянето си оплячкаха града; а българете с пристигането на русите ограбиха и сасипаха турски[те] къщи и [х]амбаре. Но надам се всичко да се уреди и умири. Русите ма определиха за началник на Градското управление. Ваш брат: Илия -------------- *София е спасена и благодерение на енергичната намеса на италианския консул Вито Позитано и Френския консул Леандър Леге. В знак на признателност признателност Софийският градски съвет на 26 май 1878 г. взема решение две софийски улици да бъдат кръстени на техните имена, които носят и до днес. |
Змей, я сам половина шоп, половина граовец. И я не'ам роднини оттатък Сливница и Радомир. Ма кат' ойдем у Чипровци, сичкото ум оратене го разбирам.  А който не харесва Шоплука, що дири тука? |
| А, да, Змей, щях да забравя: има един пътепис от турско време, мисля, че беше на англичанин. Човекът казва, че като стигнали в София, всички ги биели и плюели. В Пловдив само ги плюели. Демек - по-корави сме. |
| Предводителю, Имаш предвид "Дневник на едно пътуване да Османската порта в Цариград" от Стефан Герлах. Има много любопитни неща в тази книга. |
| Само ирландската мафия ни се мери техното маме хайдушко, пак спечелиха Гранд Нашънъл преди малко с неква кранта 100:1 |
Помня, че беше в онези хубави томове, "Чужди пътеписи за Балканите", а Герлах не беше ли издаден отделно?