Добави мнение Мнения:17
| "Около 70% от бесарабските българи в Молдова традиционно гласуват за червените." Но 100% от малцинствата в Молдова (които са една трета от населенито) не искат да живеят под евентуален румънски режим. Както и голяма част от етническите молдовани, както личи по изборите. И СССР е по-привлекателен от румънски режим. |
| Румънците изпуснаха шанса да прилапат Молдова. След 4 години петролът пак ще е 150 долара и руснаците ще лъскат ракетите. Всъщност за нас е по-добре Молдова да си остане отделна държава, така е по-вероятно нашите сънародници там да запазят българската си идентичност и евентуално да емигрират в България. Имаме нужда от тия хора с това намаляващо и застаряващо население и ни трябва последователна политика да ги привелечем вместо да раздаваме европейски паспорти на продажните макета. Чичо, чу ли за случая с Мирослав Ризински в Македония ? Ти нали си върл враг на српоманските мекерета, можеш ли да помогнеш с нещо ? |
| - 1 - Мы бандито, гангстерито, Мы кастето, пистолето. oh yes. Мы стрелянто, Убиванто, украданто то и это. oh, yes. Банко, тресто, президенто, Ограблянто ун моменто. oh, yes. И за енто, Режисенто нас сниманто киноленто. oh, yes. - 2 - Мы бандито знаменито, Мы стрелято пистолето. oh, yes. Мы фиато, Разьежато целый день кабриолето. oh, yes. Постоянно пьем чинзано, Постоянно сыто-пьяно. oh, yes. Держим банко Миллионо и плеванто на законо. oh, yes. - 3 - Мы пирато, гастролеро, Мы синьоро Деляворо. oh, yes. И гражданто, Убеганто в рассыпанто presto скоро. oh, yes. a-la bene, de patino, все игранто в ганстерино. oh, yes. ul momano, Цап монето и стрелято пистолето. http://www.youtube.com/watch?v=od6 y1hnnxZo |
| Да не са луди румънците да си слагат таралеж в гащите с аспирации към Молдова? Конкурентното им предимство пред нас след падането на стената е, че нямаха политически елит като нашия, възглавяван от някой Карлович, който да се е учил заедно със съветския и съответно да е внимавал в часовете по бандитски преход към пазарно стопанство в московската школа. Активна политика към Молдова с цел присъединяване би означавало внос на брутална мафия от съветски тип в Румъния. Послепис: другото им, особено важно конкурентно предимство, е наличието на по-прозападно и предприемчиво основно национално малцинство от нашето. И от това на Молдова  Редактирано от - Medovina на 21/4/2009 г/ 05:10:42 |
В България такова нещо не може да стане. Тука има ББ който всява респект и контролира ситуацията в мирен порядък независимо от текущите настроения и събития.  |
Само 4 опозиционни партии успяха да прескочат 6-процентния праг за влизане в парламента Леле - а колко са в България? Ами в САЩ - там пък само 1 опозиционна партия отиде в парламента.... У-у-у-у за диктатурата.  * А такива семейни държави има много из бившия съветски съюз (Азербайджан, .. други -стан-овци" - просто се делят на наши и на техни според конюнктурата. |
| Я, бил Воронин диктатор! Бил лош, значи. Щото Саакашвили е страхотен демократ, нЪли?! Ама той е наш - значи - не е лош, а е добър. Добре че я има Русия, та да има винаги кой да им е виновен на политимческите мижитурки в нашия регион! И обвиненията към Румъния са изключително несправедливи - Румъния през последните години провежда една много коректна и почтена политика спрямо Молдова. |
| Кашата е сложна, интересите - преплетени. Навремето за да компенсират Румъния за Молдова, й дадоха Добруджа. Населена с българи. От която върна на България само Южна. (Кога, кой, как - дълго и сложно) Ако сега Румъния подклажда у себе си някакви аспирации към Молдова и ги подсигурява по съответния начин вътре в самата Молдова, то какво да си мислим ние за Добруджа? Знам, че е различно, ама все пак? |
| Момчета от форума:пазете българите по света, независимо дали са в Молдова, Украйна, Сърбия или Гърция.Те са наше семе и с тяхна помощ/чрез преселване в България/ нацията ни може да оцелее .Така че подкрепяйте всичко , което се прави по света в полза на българите, подкрепяйте и пазете.Бог с Вас. |
| Гагазузите в Молдова са преселници от България по време на руско-турските войни от 1770-те до 1820-те години, когато руските войски мамели християните от източна България да се преселят с тях в опразнените от кримски и ногайски татари стапи северно от Дунава. 250 хил. българи се смята, че се изселили, за гагаузите не знам. Дълго време гагаузите са били разглеждани от руските (и молдованските) власти като особено вид българи. Те участвали по нашите земи във въстания срещу османците (Каварненското въстание 1877) и според мене е голяма грешка на апостолите на Априлското въстание, че не са агитирали и сред тях. И у нас гагаузите били две "партии" - "гръцки" и "български". Първите били патриаршисти и се гърчеели и след Освобождението много от тях заминали за Гърция и постепенно станали гърци. В Гърция има милиони потомци на бивши тюркоезични християни от Балканите, Мала Азия, Кавказ, преселени в Гърция след ПСВ. "Българските" гагаузи пък били от българската църква и се българеели, имали общи обичаи и даже песни с българите. Сега са вече изпоженени и младите са асимилирани езиково с българите, обикновено со кротце. Има и известни български националисти гагаузи като Гаврил Занетов от Бесарабия, в ново време - генерали като адмирал Иван Добрев от Кичево, Варненско. Православните гагаузи в Бесарабия (Р Молдова и Украйна) трябва да се разглеждат от БПЦ като нейно паство, да имат преведена служба на гагазуки и книжнина. България трябва да ги разглежда като лица от български произход, ако те поискат наше гражданство и искат да се преселят у нас. Много от тях идват да учат в България, знаят български, гледахме по бТВ един младеж учил в Пловдивския ВМПИ да свири българско хоро на акордеон. София трябва да има близки отношения с Комрат - столицата на Гагаузката република. Това трябва да става с пълно уважение към Р Молдова и с одобрението на властите й. За българите от Бесарабия трябва да се прави всичко необходимо за улесняване на връзките им с България и съхраняване на българщината им. Да има и регионален офис на МВнР във Варна, за да не бият път до далечна София, в постоянно взимодействие с консулствата ни в Одеса, Кишинев, и трябва да има такива и в Тираспол и Комрат, регионални отделения на БАН и Агенцията за българите в чужбина, да движат проекти за историята на българщината в Добруджа, Бесарабия, Таврия и нататък - хем сега има голям интерес към тази част от историята ни. В ЕС един ден даже и съседна Румъния ще се цивилизова дотам, та да разреши на бълг. учени да изследват останките от времето на Първото бълг. царство и от българщината на нейна територия, както за последен път е направено комплексно в 1917 г. от нашите военни власти. Може би и румънските историци един ден ще нарекат монументалните останки от лагера на Аспарух в Онгъла/с. Никулицел, от крепостта на остров Малък Преславец/Пъкуюл луй Соаре, скалния манастир в с. Мурфатлар с едни от най-старите кирилски надписи, защитните окопи на Аспарух - с истинските им имена, а не с измислените от букурещката фабрика за фалшификации. Редактирано от - Чичо Фичо на 21/4/2009 г/ 14:57:31 |
| Допълнение - гагаузите от Каварненско се съпротивявали ярностно срещу включването им в Румъния след 1913 и 1919 г. Цялото село Гяур Сюутчик (Българево) блокирало пътя на рум. войски, искало в България, едва ги усмирили. В 1917 г. нашите учени в северна Добруджа записали хиляди свидетелства на местните малцинства - и гагаузи, и славянобългари, и руснаци, и украинци, и немци (от Одеса), които мразели "молдованския" (румънски) режим и искали да са в България. (Българите в цяла Добруджа тогава наричали власите "молдовани".) |
| За колегите, които са пропуснали, следва един скорошен мой пост в друга тема: През лятото на 1917 г. българския ген. щаб изпратил в освободена северна Добруджа няколко наши учени и общественици да изучат региона от всичките му страни и да дадат аргументи за българските права там. Материалите сa събрани от проф. П. Петров - тук e цялата книга. Няколко варненци имало в експедицията - Карел Шкорпил изследвал лагера край с. Никулицел, за който се смята, че е мястото, където Аспарух сразил император Константин Погонат, българските окопи и скалния манастир в Мурфатлар с надписите на кирилица и прабългарски руни. Александър Дякович (варненски адвокат и общественик) дал художествено описание на вредите от румънската окупация за просперитета на българите и написал проекти за документи на бълг. самоуправление за присъединяване към България и сценарий за референдум за присъединяване, на който всички невлашки елементи да гласуват "за". Дим. Страшимиров, историк - братът на писателя Антон и политика Тодор - за историята. Петър Габе, бащата на Дора, описал рум. жестокости към българите с езика на активист на Амнести Интернешънъл. (Българите в Добруджа тогава наричали румънците "молдовани".) Ст. Чилингиров, автор на химна на нашата (1ЕГ) гимназия, тогава директор на Нар. библиотека в София, изучил българските културно-просветни организации, а те били много и активни, в Тулча, Бабадаг, Мачин, Кюстенджа и др. Освен тях проф. Ат. Иширков пише за географията, М. Арнаудов публикува над 400 бълг. народни песни, сред които сега известни шедьоври, В. Златарски - за историята, Ст. Романски - за етнографията, Б. Филов - за българските ценности в рум. архиви и музеи в Букурещ, Л. Милетич - за българите в Румъния, езика им, българското влияние в рум. език и езика на българо-влашките грамоти до 17 в., Д. Мишайков и В. Моллов - за стопанското значение и перспективи на Добруджа, и други. Има и документи на военните власти и доклади на бълг. офицери за положението в областта и за неприязънта на немските военни впасти към нашите и покровителстването им на румънците с цел анексирането на Добруджа от Германия след войната. Грабежите на немците. Пишат и за някои зулуми на нашите войски като разпиляване на рум. архиви и как да се поправят нещата. Човек изпитва гордост от достойните писания и на учените, и на офицерите. Учените, както подобава на нашата истинска научна култура, спорят помежду си и, макар всички да са ентусиазирани български патриоти (а сякаш най-много чехът Шкорпил, откривателя на Плиска), показват на всяка крачка, че истината им е по-скъпа от Платон - няма измислици като у румънските им колеги. Офицерите пък са победители - нещо, което българите напоследък май забравят какво беше. Става ясно, че канала Черна вода-Констанца бил първо немски проект (за след анексията на региона от Германия), а сетне английски, а съвсем не румънски. Той отрязва от дунавската търговия не само руснаците, което е било целта на Чаушеску, но и румънските големи пристанища Браила (с Книжовното дружество, бъдещата БАН) и Галац - в старо време центрове на българщината. Румъния обаче искала да построи някакви "големи градежи" в наскоро окупирана Добруджа, които да покажат, че там ще са те. Не били направили нищо подобно в Бесарабия, която владели от Кримската война до 1878 г. и според тях затова я изпуснали. В 1878 г. Кюстенджа била село с 80 къщи (и с бълг. читалище), въпреки че първата жп линия в Турция била Черна вода-Кюстенджа, като по-къса, и чак след 2 години пуснали Русе-Варна. Трафика между централна Европа и Цариград веднага се преместил на втората линия, по нея вървял и Ориент експреса до свързването на Белово със София и на София с Ниш. Така ще стане и сега, когато направим свястна жп линия и шосе Русе-Варна и модерни мултимодални центрове на двете места, и се построят новите варненски терминали които се започват на лято, ако Костов не ги осуети. Сега през канала в Румъния минава 23% от стокооборота на порт Констанца, но печалбата им от канала е само 3 млн. евро годишно - така инвестицията на Чаушеску, построена с робски труд и един милион жертви, ще се изплати за 600 години. Мишайков показва как исторически не Кюстенджа, а Варна е била пристанището за износ на местни стоки от цяла Добруджа и североизточна България за Цариград и по-нататък, а за Влашко и Молдова са Браила и Галац. В 1878 г. всички румънски политици и краля протестирали бурно срещу решението на Русия да им вземе Бесарабия (Буджака - градовете Измаил, Болград и Белгород Днестровски - тогава Четатя Алба, сега в Одеска област) и да ги компенсира с Добруджа. Има десетки цитирани изказвания на рум. политици и журналисти, които всеки българин трябва да прочете и да казва наизуст на румънците, като сега приказват за "изконната рум. земя Добруджа". За тях в 1878 г. Добруджа била 100% чужда земя, разбирали, че нямат място южно от Дунава и че анексирането й ще ги смрази завинаги с България. Което и става. И оттогава румънците се възпитават от държавата си в омраза към българите, и всяка следа от присъствието на българите в техните земи, и всяка следа - а те са безброй - от славянобългарската история и култура на техния народ се изтриват с ожесточение. Преди няколко дни имаше във варн. в. "Народно дело" за един рум. пешеходец, тръгнал пеша за Цариград, спира в бълг. села и градове и спи по къщите, дошъл в редакцията да го снимат. Казва, че целта му била да направи филм да покаже на румънците, които мислели българите за "разбойници, крадци и убийци", че те били много хубави хора. Интересно е и, че укрепения лагер на Аспарух край с, Никулицел, Мачинско, не бил сред блата, както сме си мислили, а на високо гранитно тепе, подобно на Джендема в Пловдив. То е на добруджанския бряг, на завоя срещу Галац в Молдова, от двете страни на който град се вливат в Дунава от север Серет и Прут, наречени от апокрифния бълг. летописец от 11 в. 'Ереуса' и 'Затиуса' - Ереуса е от древното Хиерасос, свещената река на Залмоксис). Преди Галац е последната теснина на Дунава преди делтата, дето най-често и руснаците го форсирали през войните с Турция, вкл. и в 1877 г., когато основния десант бил при Свищов, но и в Добруджа имало отвличаща маневра. Под тепетата на северна Добруджа имало лозя и девствени липови гори, в които липованците правели мед, 10 хил. кошера. Всички инородни жители на Добруджа - руски старообрядци и украински казаци, немци (от Одеса нови колонисти), гагаузи (тогава смятани за вид българи), че и турци и кримски татари - мразели "молдованите" и предпочитали българска власт. А името Буджаците (ъглите) било превод от нашето Онгъл. |
Добави мнение Мнения:17