| По ирония на съдбата Висоцки влезе в историята като бард. А той е преди всичко голям поет и актьор. |
| Стига с тия редакторски номера - всяко попадение да гушите по последните страници. Оставете ги тия, че се четат първата и последната - не е така. А и Висоцки накрая... |
| И моето! Няма да се разглаголствам. Обичхахме го. Много го слушахме. Знаехме наизуст много негови неща. Разменяхме си реплики от неговите песни. И досега натрапчиво ми се върти в главата един негов стих : "...и если впереди большие переменьI, я зто никогда не полюблю." Това - защото "перемените" вече ни смазват. |
| Боянова, ако някога се върнете към тази днешна рубрика: Четете вестника отзад напред. Най-напред разгледайте какво е нарисувал Комарницки, за да добиете представа каква е "злобата на деня", след това "После" - като допълнение към художника, направено със слово, а след това, както ви се хареса. Поздрави. |