Отиди на страница:
| Леко "брадясало" пожелание към ФорУмниците: "Пожелавам на всяко рамо да се изцвъка "Фтичето на щастието", и никой да не бъде пренебрегнат!"  (с извинение към Бр.Стругацки) |
| Коментирам само това: "скандинавските отличници запазват мястото си. Към тях се прибавят Германия... и Словения, която успя да се измъкне от Югославия с всички предимства на политически коректното лицемерие и законни етнически прочиствания" В началото на 20 в. имало един норвежки драматург Хенрик Ибсен, автор на мрачни пиеси за трагизма на живота и скандинавския живот в частност. Особено съм запомнил "Призраци", дето умиращия Улвинг все приказваше, че иска да види слънцето. Имаше и някакъв шведски режисьор Ингмар Бергман с едни странни филми като "Персона". Доколкото знам, в Скандинавия има далече най-много самоубийства в развития свят и борбата с алкохолизма е най-яростна. Известни са пияните шведски фериботи до Германия. Рабира се, най-вече климатът и мракът през зимата са виновни. Странни са и гъсто населените със скандинавци щати в Средния запад на САЩ като Минесота и Северна Дакота. Настроението им е блестящо уловено във филма "Фарго" на братята Коен. Германия е друга страна, която прави впечатление с фрустрираността на населението си, макар не колкото северните си съседи. (Така и в споменатата тук Англия, която обаче, макар и странно, има въпреки това много по-свежо население в по-образованата си част. Но все пак - според класическия израз на Пинк Флойд, hanging on in quiet desperation is the English way.) Изказването на Митко за Словения също ме хвърля в тъч. Името "Югославия" е антибългарско и не бива да се употрябява в нашия език освен в кавички и с епитета "бившата". Словения е малка страна, бивша австрийска кронланд, която прилича наглед повече на Швейцария, отколкото на долна Австрия (това не е само комплимент! - това са адски досадни места). Словенски поет националист в навечерито на ПСВ, когато словенците се готвеха като добри поданици на императора да воюват със сърбите, написа епичното "Сърбе на върбе". Как сърбите са мислели да задават наклона на такава страна - не мога да си обясня все още. След като се провалиха тотално в задаването наклона на албанците. Затова и ЮНА не си позволи в 1991 г. в Словения това, което си позволи четири години в Хърватска. Редактирано от - Чичо Фичо на 25/4/2009 г/ 17:13:43 |
трябва да изследваме защо у българите се отвори (и продължава да се отваря) подобна огромна пропаст между желано и възможно. Тройната коалиция ще да е виновна. май. И най-вече - турско-комунистическата мафия. Ако бяха послушали съветите на Бойко Б., ако бяха си подали оставка и Той беше станал премиер, сега всички щяхме да се смеем доволно, както беше писал някога един поет. |
| "Нещастен" и "щастлив" на български имат по-драматичен и приповдигнат смисъл от "unhappy" и "happy" на английски, на който език е нормално да кажеш, че едно прасе е happy, което значи, че е доволно. Това води до бъркотия в оценките за написаното. Преди всяка обмяна на мнения, требва да има съгласие за значенията на понятията. |
| Ноу, ноу, ноу, Крюела! И при Костофф, и при моя случай, става дума за СЪСТОЯНИЕ, не за физически статус на доволство в момента. Генек, Тука не обсъждаме патологични случаи... Та каква е разликата между идиота, представящ си, че седи на златен трон и измислените "ВИП-ове", изживяващи се като център на вселената? Тоя поне си е така природно, а ония двете - наречени нейде си метреса и мутреса - от липсващ акъл са в някакъв свой свят. И Гейчо, и Първанов, и Симеон Крадливий, и цялата сган живеят в някакъв свой свят. При което са наистина щастливи - слънцето се върти около им, природата цъфти, хората са щастливи... Не искам да кажа, че щастието е непременно идиотизъм, ама наистина идиотите са най-щастливи. И най-далеч от реалността. /Харесал си някоя мацка, тя ти се усмихва и...Запърхваш в душевните си небеса. А каква кобра е всъщност...Но го разбираш по-сетне. Когато няма сетне./ |
| Ареее, Чичо Фичо стана неудържим--досега под неговата сабя падаха само балкански народи (само българският такъв изпъкваше като един титан, дъ ге). Но сега е подхванал скандинавци и немци, то не е лоша литература, то не са фрустрации, мамата си джаска. Нищо чудно един ден да нацели и братския американски народ. Но това може да стане едва след като Обама си го прочете на телепромптера. Дотогава--политическа коректност. |
Г-н Костов, "и всичките се смееме доволно" ли беше цитатът, че не си спомням дословно. Иначе  за постингите. |
| Сън – Лори, не спиш ли? Чуваш ли, Лори? "По-тихо! Скрий главата си! Отвън на педя са от нас, не говори!" – Лори, сънувах толкоз хубав сън!... Почакай... как започваше?... Така... Войната свършена... Разбираш ме, нали? И всичко е във нашата ръка, нали така, Лори? Работех пак в завода. А пък то уж същия завод, машини същи, но частите им блеснали – злато! И ставите им някак по-могъщи. В завода ти, Лорй, си надзирател и казваш: "Днеска искам триста болта!" "Добре, Лори, отлично, мой приятел!" И двамата се смееме доволни. А вънка тъй широк е небосвода!... Блести небето, въздухът блести! И дишаш, дишаш толкова свободно! И сам не вярваш, че това си ти. – Лори погледна другия в очите (те бяха толкова детински днес), усмихна се и каза, уж сърдито: "Какъв си ти мечтател, Фернандес!" На изток гаснеха звездите. Мрака отстъпваше във паника, без строй. Сигнал за бой! Започваше атака... ---------------- Тошев, но все пак има надзирател, нали? И - виж финала. |
| Някой по-горе спомена братя Стругацки: "Там были простейшие негативные определения ("Не в деньгах счастье"  , простейшие позитивныеопределения ("Высшее удовлетворение, полное довольство, успех, удача" ,определения казуистические ("Счастье есть отсутствие несчастья" ипарадоксальные ("Счастливее всех шуты, дураки, сущеглупые и нерадивые, ибо укоров совести они не знают, призраков и прочей нежити не страшатся, боязнью грядущих бедствий не терзаются, надеждой будущих благ не обольщаются" ." |
| " Вы спрашиваете: Что считаю Я наивысшим счастьем на земле? Две вещи: Менять вот так же состоянье духа, Как пенни выменял бы я на шиллинг, И Юной девушки Услышать пенье Вне моего пути, но вслед за тем, Как у меня дорогу разузнала." Пак оттам. |
| Генек, разбира се, "и двамата се смееме доволно"--благодаря. Що се отнася до предългото експозе на Чебурашкин, има ли нЕква възможност такива прояви да се ограничат до рамките на приличното? |
| Тошев, тоя бил някакъв Енчев. Известен на някои хора именно с дългите бомбардировки. Да му се осигури отдих и лечение, бих помолил някой във форума. |
| Гледам - опряхме до фундаментални въпроси, дето си търсят решението от векове. Нкои са стигали по-близо до отговор - други - не. Да походим малко със сандалите на древните - те поне са минавали по тия пътеки...Ето Сенека например как е виждал нещата: "...Той (Епикур) казва:"Ако човек не се чувства най-богат със своето и на целия свят да е господар, пак ще е бедняк". Или, ако ти звучи по-смислено - защото трябва да се грижим не за думите, а за смисъла: "Нещастен е човекът, който сам не се смята за щастлив, ако ще и над целия свят да господства"... ...Какво значение има положението ти, ако то ти се вижда лошо?"Какво излиза тогава? - казваш - Ако някой нечестно забогатял човек или някой господар над мнозина (сам роб на още повече)каже, че е щастлив, то той ще стане щастлив по силата на собственото си мнение, така ли?" Важно е не какво казва, а какво чувства, и то не какво чувства в един ден, а през цялото време. Ето защо не бива да се страхуваш да не би това велико прозрение се отнесе към недостоен човек. Само мъдрият е доволен от своето. Глупостта винаги се мъчи от собственото си високомерие. Бъди здрав"  |
| Тошев, Текстът е ": .... "В завода ти, Лорй, си надзирател и казваш: "Днеска искам триста болта!" "Добре, Лорй, отлично, мой приятел!" И двамата се смееме доволни." Натиснете тук а, ще ме прощавате - не видях, че вече са го цитирали. Но, не пречи. Може би даже е полезно за темата да осъзнаем колко различна е била визията за социализма на един от неговите най-горещи поддръжници в България. Това във връзка със субективността на възприятията и мирогледа. Редактирано от - N.Kostoff на 25/4/2009 г/ 23:30:41 |
| Българския народ е нещастен. За нещастието както винаги са виновни комунистите. За да те хареса народа и за да се правиш на негов закрилник и утешител дръж се - като и бъди антикомунист. Въпреки че не си защото в БГ всички са комунисти във широкия смисъл на тая дума въпреки редовното ходене на църкви по праздниците. А широкия смисъл съсвсем не е този иман впредвид от Маркс и сие а онзи нашенския от 80те заради който думата стана мръсна и сегашния негов достоен продължител. Всичкото нещастие оттук нататък може да се обясни с комунизма. Да вземем Бенедикта например като типичен комунист мислеш се за анти. На антикомунизма обаче взе да му минава модата и тъпия народ взе да разбира че всички са комунисти та дори и американците дето черпим сили от тях взеха да национализират банки и прочие. |
Гомямо заяждане , голяма суматоха! че и цитиране на бая български автори...И за какво всичко това?Щото автора е поставил грешно заглавие.Кое е истинското ли? Ами ето това: "Цоцоализмът - състояние на нацията".  |
| По повод думите на Ганчев за антикомунизма. Наистина, май вече е време (то отдавна е време, ама ....) да преосмислим отношението си към антикомунизма. Не в посока да го отречем, нито да променим. По-скоро да престанем да го използваме като удостоверение за политическа или друга легитимност. У нас отдавна вече понятието "комунисти" не се отнася до някаква политическа партия и/или платформа, а до принадлежност към група хора, свързани по някакъв начин с бившия режим. Макар че в България такива понятия като "ляво" и "дясно" управление са много условни, тук имаме един куп леви антикомунисти и един куп други, които се мислят за десни антикомунисти, но са с подчертано лява ориентация. И всички те изтъкват като основно свое качество антикомунизма си, макар че в повечето случаи тяхната позиция би трябвало да се нарича "не-комунизъм", а не "анти-комунизъм". Това добре - и аз и толкова много хора сме били и продължаваме да бъдем некомунисти. Оттук нататък, обаче ? Това, че не си и никога не си бил комунист не означава по никакъв начин, че имаш някакви качества. Че можеш, да речем, да пееш по-добре от партийния секретар, да си служиш със скалпел или с машинката за лепене на полипропиленов водопровод. И никой не избира лекар или водопроводчик по партиен белег. Незнайно защо, обаче, всички сме склонни да приемем, че политическата ориентация е достатъчна квалификация за да може някой да ни управлява. Може да съществуват партии и политици, чието единствено умение е да мразят БКП. Да, това беше адекватно през 1989а и - донякъде - през 1990. Но нека си спомним какво ни донесе то през 91-а - една изборна победа "с малко но завинаги", в която ключова роля имаше ДПС - партията, която тогава бе считана за мноооого по-антикомунистическа от СДС, в който членуваха разни алтернативни социалистически партии, социалдемократи и т.н. Та, в този ред на мисли, в който биха могли да се кажат още много неща, струва ми се редно да не се ловим повече на въдицата на политически послания от рода на "гласувайте за мен(за нас), за да не дойдат на власт комунистите". Да видим кандидатите дали могат да направят нещо друго, освен да размахват полтическите си декларации. Защото после пак ще негодуваме, че управниците ни са некадърници и не стават за нищо. Редактирано от - N.Kostoff на 26/4/2009 г/ 10:16:30 |
| "СЪН" Н. Вапцаров Освен всичко друго, поетът е и прорицател...много вярно е усетил и описал "новия строй"- като сън, такъв и се оказа...Сън, химера, утопия, блян, мечта, видение...СЪН, след който идва пак реалността  Редактирано от - Benedicta на 26/4/2009 г/ 10:22:58 |
| Преди не много време слушах един неизтъркан от медийна употреба социолог, който с доста чувство за хумор анализира подобни данни. Позволявам си да мисля, че това с , , нещастието, , на нашего брата си е култивирано от едни 500 години и доошлайфано от едни други 45, известно време след тях. Оплаквай се, ма*аа му, да не ти завидят. |