Отиди на страница:
| Рам..рам...Рам..рам...Ам..ам...Ам..ам....М мммъъъъммм _____________________________________ _________________________________________ Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме> |
| Чета, чета и страх ме хваща. Сериозно. Напоследък взеха да разправят, че теорията на Маркс се възраждала. Сега като гледам - май ще ни я приложат във варианта на Троцки.  |
| Основи на дьрвената макроикономика ( 3 ) В отношението между дьржава и гражданин основната цел на дьржавата е да поддьржа правилен баланс между своето благосьстояние и това на гражданина (чиято основна цел, разбира се, е това благосьстояние да бьде постигнато с вьзможно най-минимално негово финансово участие). Основния доходоносник на дьржавата, разбира се е сьщия този гражданин и очевидно главната цел на дьржавата е да отнеме от неговия доход значително парче за поддьржане на своето благосьстояние, което разбира се пряко касае благосьстоянието на самия този гражданин-данькоплатец. Определено гражданина-данькоплатец предпочита всички негови социални придобивки - пенсионно и здравно осигуряване, обучение, поддрьжка на пьтищата, неговото собственно спокойствие и разбира се неговото управляване да бьде извьршено сьс средства локализирани всякьде другаде но не и в неговия собствен джоб. За дьржавния апарат с всичките свои изпьлнителни, миротворителни, опресивни и регулаторни органи данькосьбирането е вьпрос на живот и смьрт. Наличието именно на тези даньци е необходимо за сьществуването му както сльнцето и вьздуха ( за разлика от бьлгаро-сьветската дружба, която практиката доказа че не е чак до там животоподдьржаща, както един мастит теоретик оповестяваше в своите притчи). Тук обаче се получава интересна ситуация. Ако дьржавния апарат разчита само на доброто желание на данькоплатеца да пьлни хазната, то вероятността "да го духа" е статистично най-очакваната разврьзка. От друга страна раздуването на административен, опресивен и данькосьбарателен арсенал, проверяващ поединично всяка даньчна декларация би оскьпило неимоверно процедурата и разxодите по тази операция биха спосбствали големината на даньците да достигнат размери лишаващи редовия гражданин от инициятива и желание за издьржането на "огромения статичен мамут" произведен от алчния бюрократичен апарат. Идеалния баланс е изключително трудно постижим в реалната икономика. Проверката на "случайно" избрани лица и драконовите мерки за неплащане на даньци( включително отнемане на свобода и най-вече тльсти дози пари) е донякьде сполучлива, но както практиката доказва непопулярна и не особенно ефективна мярка при контролирането на процеса. Сценарий 3: В много случаи от реалния живот моркова е бил винаги ако не по-ефективния, то поне по-привлекателния стимулант за "нуждаещия се от принудителна стимулация". (в сравнение с тоягата) Тук именно дьрвената макроикономика предлага новия радикален метод за данькосьбиране наречен тотолитарно данькоплатство. На всички е известна трьпката на очакването...гьдела на надеждата...топлия шепот на МАНГИЗИТЕ. Милиони (ако не и милиарди) хора на нашата планета живеят с онзи трьпчиво-сладьк трепет на ГОЛЕМИЯ УДАР. Вьпреки че вероятността за удар на 6тица на тотализатора 6 от 49 ( известен в Гяурия като ТОТО2) е два пьти по-малка отколкото удар от грьмотевица хората пускат своя фиш и лягайки си вечер мечтаят за живота на "СЛЕДВАЩОТО НИВО". Избират колата която ще си закупят, имат в предвид кьщата в която ще се преместят след "ТОВА", дори разиграват в главата си сценария в който те ще отидат на работа и ще се изпюят в лицето на омразния шеф и ЗАВИНАГИ СПРАТ ДА РАБОТЯТ ЗА ПРЕПИТАВАНЕ. Колко хора хвьрлят зарове, залагат на рулетки, играят дори на "нивото на река Дунав в сантиметри" с надеждата че някой ден те ще са тези които ще направят големия УДАР. Комбинирайки тази жажда за уникален, светкавичен успех сьс задалжението на индивида кьм обществото новата таксова система предлага на потенциалния данькоплатец вьзможността да сьчетае полезното с приятното, а именно за всеки ( да речем) 100 лева даньци той получава фиш с 6 номера (от 1 до 49). Това от своя страна дава по-големи шансове на мажорните контрибутори, което дава правопропорционален авантаж на тези чиято контрибуция кьм обшеството е по-голяма, без да лишава редовия данькоплатец от шансове за ГОЛЕМИЯ УДАР. Честността на системата е очевидна и колкото по-голям е ДЖАКПОТ-ьт, ( да речем 10 000 000 лева, което е просто изключително малка част от сьбраните даньци) толкова по-голям би бил ентусиазма на данькоплатеца да изпьлни своя дьлг пред обществото. Разбира се ударилите 5 номера би трябвало да имат сьщо така поощрителни награди (например освобождаване от даньк за текущата година). Освен драстично намаляване на административен апарат предлаганата от дьрвената макроикономика тотолитарна даньчна система за прьв пьт дава надежда на редовия данькоплатец за "реална полезност на неговите париъ" Трета теорема на дьрвената макроикономика: Никога не отнемайте надеждата на човека! Зен наблюдение: Дори и Джанет Рино би изглеждала човечно с цвете зад ухото. ----------------------------------------- --------------------------------------- На реалния пазар една сделка (размяна или покупкопродажба) е вьзможна само когато и двете страни са сьгласни за извьршването и'. Следователно, ако продавачьт реши че куповачьт предлага твурде ниска цена за стоката му, то той не би я продал, както и ако куповачьт сметне, че цената е по-висока отколкото той самия смята, куповачьт не би купил сьответната стока. Единственния вьзможен изход на покупко-продажба(или размяна) е взаимното сьгласие на двете партии. Теорема: Тьрговията е вьзможна само ако никоя от партиите участвуващи в нея не се чувствува "преебана"!!! Ако да речем за праисторическия Гунчо даването на огьнче на праисторическия Бончо е стурвало две овнешки бутчета, то от тази трансакция и двамата са били печеливщи, тьй като са придобивали неща които преди това са нямали на цена която и двамата са се сьгласили че е реална. По сьщия начин индианците раздаващи земя срещу стькьлца, мьниста и "огнена вода" са извьршили честна зделка в дадения исторически момент, тьй като те самите са имали друга ценностна система при която това е бил "fair deal". Земя - колкото искаш, ама такива дрьнкулки и "развеселяващи" течностти -хммм, само бял човек има. Те ти земята - дай ми мьнистата. И вьлка сит, и агнето - цяло. Фактьт, че в последствие индианците (native) са вьзприели ценностната система на "бледоликите" и от тази нова позиция предишната сделка(вече в пост мортем сьстояние) изглежда "прецакване" е базаот която ние можем да извадим следното Зен заключение: "Кой се минал - минал се!" или "Кой ебал - ебал. Мара вече не е курва". Всяка нова редистрибуция би ощетила "белия човек" и би била в ущьрб на "честната игра". Ако на базата на угризения и нечиста сьвест той доброволно дотира дейности подобряващи жизнения стандарт на аборигенното население би било прекрасно, но това би трябвало да е само продиктувано от "добра воля", а не форсирано от "вьншни, непазарни сили". В днешната, далече по-сложна икономика, този принцип е сьщо така валиден и дори в началото на миналия век Вилфредо Парето извлече след дулгогодишно мьдруване Оптимум носещ неговото име. За любознателния читател допьлнителна литература: от Парето: Мануал оф Политицал Ецономь (1906) Нев Ьорк, А.М.Келль, 1971 Тхе Минд анд Социеть , Нев Ьорк, Харцоурт, Браце 1935 Социологицал Вритингс, ед. С.Е.Финер, Нев Ьорк, Праегер, 1966 за Парето: Цирилло, Ренато, Тхе Ецономицс оф Вилфредо Парето, Лондон, Франк Цасс, 1979 Поверс, Чарлес Х, Вилфредо Парето, Невбурь Парк, Саге Публицатионс, 1987 Все пак акцентьт в това дуалистично отношение трябва да бьде поставен на купувача, тьй като независимо колко е льскава опаковката на стоката, колко рекламни кампании са посветени на нея, колко е ъполитически изгоднаъ и до каква степен тя превьжожда конкурентните на пазара крайната дума има НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО КУПУВАЧЬТ. (КЛИЕНТЬТ) Неговото задоволяване би трябвало да е в основата на всяко производство. Дали това задоволяване ще буде реално или илюзорно няма никакво значение. Важното е то да сьществува! Нека не забравяме че и графитьт и диамантьт по принцип са вьглерод и само вторичните фактори( рядкост, естетичност, твьрдост) правят цената на втория многократно по-висока от тази на пурвия. С течение на времето стойността на всяка стока се изменя в очите на куповача и моментьт на продажбата е сьществен фактор за цената. Представете си как би реагирал Дега, ако знаеше колко високо са ценени неговите картини днес, или разочарованието което самият Елвис би преживял при една разходка из днешен Graceland (фрапантен музей на кича от края на 60те и началото на 70те). В последно време в реалната икономика се забелязват направления които се опитват да "хуманизират" тази "дивашка ценностна система" при която ПОЛЗАТА е господар и поставят на "вьрха на елхата" по-абстрактни цели, като например важността на развитието на хуманитарния потенциал. Според някои от тях ( Амартя Сен, например) целта на икономиката би трябвало да е развиването на присьщите за човека способности и увеличаването на неговите вьзможности за избор, вместо традиционните ценности като производство на колкото се може повече стока и максимализирането на печалбата. Амартя Сен отрича човешката рационалност и Парето Оптимум като критерий за икономически просперитет. Тьй като в основата си класическите икономически теории предполагат че човек е рационален максимализатор на ПОЛЗА и следователно индивидьт би предприел вьзможно най-логичните стьпки за да извлече най-голям келепир от всяка ситуация пред която е изправен, то неминуемо според тези теории "човек за човека е вьлк". За разлика от тези "хищнически принципи" господин Сен ни предлага една ценностна система, кьдето стоката е второстепенна величина. При нея(системата на Сен) образованието( като една от висшите цели на обществото) би било неимоверно по-ценен капитал за самото това общество и образования човек би се чувствувал много по-реализиран от неукия. Следователно образоването на хората трябва да е главен приоритет на икономиката на дадена страна и нейната(на страната) успеваемост да буде оценявана според степента на грамотност на нейните жители и тяхната продьлжителност на живот вместо да е базирана на такива "студени" фактори като нарастване на продукцията или нивото на доходите на индивидите. В този аспект на прехвьрлянето на акцента от стоката на човешкия потенциял господин Сен може да се наслади на триумфа на такава една система, която процьфтява в страната наречена Гяурия. Нивото на просветеност на нейните жители е далеч над средното световно, творците надвишават редовите работници, науката е издигната в култ и дори вьв фолклора на нацията са се загнездили такива поговорки като: "Учи, за да не работиш!" , "Без наука - няма сполука". Всички вторични елементи като, ефективност, конкурентноспособност, качество на продукта и потенциална експонентост са поставени на заден план и единственното мерило е така наречения в тази страна "интелектуализьм". Големият брой на тази прослойка е трудно израняем от редовите "неинтелектуални типажи". При наличието на такьв огромен отряд на ъпроизводители на нематериални блага е учудваща тяхната ограничена застьпност на международната сцена. В общи линии техните изяви се разлистват в един тесен локален крьг, кьдето художника Гунчев е голям почитател на творчеството на композитора Бончев, който от своя страна е влюбен в поезията на поетесата Тончева, която пьк от своя страна е очарована от гражданската доблест на журналиста Пенчев, който от своя страна... При наличието на такьв огромен арсенал от движещи се йони, мозьчни вьлни и сьответната негативна енергия, свьрзана с критика на "сивия поток", посредственността, плагиатството, грубия примитивизьм на изпьлнителите на "турбо фолк", неубедителното представяне на националния отбор по футбол и обсьждането на последния ТВ сериал културния живот е прозира от всяко кьошенце, от всяка маса на кафене, от всеки магазин за даване на видеокасети под наем ( Гяурия е на пьрво место в света по вземане под наем на видеокасети и то толкова напред в класацията, че сборьт на сьответните рентиери на произведенията на седмото изкуство в страни №2 и №3 е само сьс няколко процента по-висок) Гяурия е може би на пьрво место и по брой на художници, певци, артисти и критици на глава от населението, ако изобщо някой води такава статистика. Не че има нещо общо в културата, напротив превзхжодно е да принадлежиш кьм културна нация, плачевния факт е че почти никой не е щастлив! Всички се оплакват от "кирливия жизнен стандарт" неподходящ за такива интелектуално вьзвисени души! "Ами, че може ли, така аз, който познавам Достоевски по-добре от родния си брат, аз който не сьм изпуснал филм на Тарантино, аз който имам висше икономическо образование да ходя да бачкам? Кажи ми може ли? А? Как я мислиш тая работа? Или да речем Гунчев. Творец, та дрьнка. Има седем откупки от националната галерия! Има 4 самостоятелни изложби. Има замаха на Леже, колорита на Майстора и онази живост на характерите която сьм видял само при Репин! Е, кажи ми, може ли той да не може да сьбере пари дори за бутилка гроздова, да го еба? Кажи ми честно ли е това?А? Културата ни загивааааа. Ей! Седят нашите интелигенти, псуват, пият и пак псуват, да го еба. Нека ми дойде тоя, Амартия Сен, ли му беше името?Нека ми каже на мен колко е полезно да се образова нацията след като не може да поддьржа образованото си мнозинство щастливо. Тьй като с образоването идва и апетита. Апетита за очевадна консумация (Concipious consuption), както го наричат там ония икономистите зад океана). Ами че може ли аз да нося обувки "Кочо Чистеменски", а ония тьпите американци, дето не знаят даже кьде живеят да носят "Hush puppies"? Кажи ми, де? Ами с какво сьм аз по-глупав, да речем от ония пияни шваби, дето се хилят на глупости, а? Защо може Fritz да има "Мерцедес", а аз да се возя на трамвай "Комсомолец"? Кажи ми, де? Зен наблюдение-отговор: Не е толкова трагично когато нямаш ( огромна част от жителите на планетата нямат), колкото е трагично осьзнаването на това нямане. Народна мьдрост (или по Хайтов) : Едно е да искаш, друго е да можеш и сьвсем трето - да го направиш. Грациан Колев доктор по дървена философия Хард Нокс Юниверсити. |
| За Ню дийла не знам-но има успешна програма извела страна от много по-тежка криза, били са с 68%безработица+хиперинфлация!Приемат четиригодишен план, с райхспълномощник Херман Гьоринг.Само за 18 месеца Херман, не сам разбира се, не само успява да пребори кризата, но и залага фундамент за бъдещо развитие от по 9 до 12% годишно....а в лагери са били по-малко от 0, 04 от населението.... |
| Тоя път съм напълно съгласен със Зузито. Към аргументацията си защо е беден авторът трябваше да добави - "беден съм, защото ми се налага всяка седмица да пиша статии (срещу заплащане) - в случая за неща, които не са ми ясни и ме мързи да прочета нещо за тях." Имам предвид трактовката му на Ню дийла и трудовите лагери. Но наистина, по време на Голямата депресия, понеже в Америка към 1929 г. нямало никаква система за социална сигуност (social safety net), имало много бездомни хора (изгонени от хазаите) и бидонвили (shantytowns) от бели хора, както и хиляди скитници по спирачните будки на влаковете (hobos) или пеша в търсене ан временна работа. Чели сме "За мишките и за хората" на Джон Стайнбек и по-късната "По пътя" на Джак Керуак, който имитира в 50-те години старите хобос вече като естетическо преживяване. Колегите може да чуят на тубата песента на Уди Гътри Down This Road. Особено тежка била съдбата на жертвите на прашните бури в прерийните щати. Но, и тука на Зузито вече няма да му хареса, в резултат на четирите мандата на ФДР и двата на Труман (общо пет), към началото на 50-те години настана небивалото благополучие и оптимизъм на народа, което звучеше в песните на Бил Хейли и Елвис. Сега по ТВ постоянно чуваме спомени на разни хора - "завършваш (гимназия) в петък, в понеделник влизаш (walk in) във фабриката (коя да е в Детройт, от улицата) и бум - имаш стабилна (rock-solid) работа за цял живот, собствена къща, че и всяка година нова кола (от фабриката) на лизинг, децата в колеж, здравеопазване, пенсия, златен часовник за пенсиониране. И младежките форми на протест срещу еснафското благополучие на родителите им (бийта, хипитата) бяха възможни само благодарение на благополучието - не е проблем да изпаднеш от работната сила за някоя година, да се поразходиш на стоп или на мотор, с дълга коса и мацки, да попиеш бира и попушиш пот - но сетне се постригваш, изкъпваш и хайде пак фабриката. В мидтаун Ню Йорк много от най-големите офисни здания са строени през Ню дийла, често по държавни проекти. Рокафелер сентър бил един от тях. В него и сега има по фоайетата и фасадите много героични стенописи, поръчвани от държавата на безработни художници или пък гастролиращи знаменитости, изобразяващи вличието на труда - работници великани в монументални пози, с кранове, скрипци, въжа, греди - като в стиховете на Пеньо Пенев. Имало е и стенопис на Ленин от Диего Ривера, но бил развален по искане на самия Дж. Д. Рокафелер. Платили му парите. Цялата градска планировка с големита магистрали, повечето мостове, тунели, много метролинии, самата брегова линия на Манхатън, цели жилищни райони дълги с километри и мнозинството обществени сгради, училища, детски площадки, пощи, полицейски участъци, пожарни, паркове, спортни обекти - са строени или оформени през Ню дийла. И досега служат, наистина някои са овехтели. Някои от тези неща са и ужасно грозни и антиурбанистични и сега създават и социални проблеми като безкрайните "жилищни проекти" - блокове за бедни (наричани разговорно "гета", макар да са всъщност много по-хубави от повечето софийски жк-та). |
| и това благо събитие случило се някъде 'началото на 50-те' години няма ама абселютно нищо общо че в същият този момент европа е в руини - най голямата индустриална сила (германия) е загубила войната а сащ се конкурират на ниво 'държава победител но без да е пострадала и от една бомба паднала на нейна територия' всичко само и единствено поради специфичният геном и вроденото (или придобито веднага след емиграция) чуство за правилна ориентация и творчески гении. _______ фич - щатите нямаше да са това което са днес ако европа не се беше самоизяла втората световна - стига глупости моля. |
| Мда, дудукариатът, успешно трансформирал се в поквариат, е напрегнат; Хърс(ъз)ев чопли безплодното гюбре на полит-фантастиката, но оттам, уви, не изскача нищо годно за ядене. Правят се разбори на Ню Дийла и нЕкои колеги форумци се опитват да гадаят как така, аджеба, де се направи такова нещо и в Батковината, но се забравя едно ключово моментче: преди да има Ню Дийл, трЕбва да е имало Олд Дийл. При отсъствието на какъвто и да е Дийл в Батковината, всЕкакви опортюнистични облизвания събуждат по-скоро следващи такива, нежели ядивни попълзновения. Редактирано от - Пошъл Тошев на 27/4/2009 г/ 20:18:44 |
| Тошев, Олд дийла наистина бил налице и в 1929 г., и в 2008 г. (в Америка) - социалното неравенство, изразено като процента на участие на най-богатите 10%, 1% и 0.1% от населението в нац. доход и притежаваното богатство са почти еднакви, даже са малко повече в 2008. Това е и най-дълбоката причина за кризата - разоряването на средната класа вследствие на дясната политика след 1980 г. Разоряването беше най-вече следствие на загубата на качествени работни места и поскъпването на образованието и здравеопазването. Ипотечната криза е слествие от обедняването на средната класа и фокусите с рефинасиране и харчене на екуитито. Задлъжняването на средната класа (също по кредитни карти) е само другото име на разоряването. Задачата на Ню дийла 2 е на първо място значи компресия на доходите (затваряне на ножицата) - финансови облекчения (данъчни, субсидии за закъсали домопритежатели, безработни, дребен бизнес, по-евтино здравеопазване и образование...) и милиони нови работни места за средните, плюс високи прогресивни данъци в/у дохода на най-богатите, ликвидиране данъчните им убежища, висок прогресивен данък наследство. Така се повишава покупателната способност на средната класа и се финансират социалните разходи - а здравната реформа сега ще се финансира допълнително и от ликвидирането неефективностите на частния сектор, особено застрахователните компании. Подлежи на сериозно преразглеждане и структурата на дохода по професии. Кругман няколко пъти вече, вкл. днес, бие по доходите на банкерите и иска да ги види като другите public utilities. Вече е ясно, че доходите на юристите от големите фирми също спадат - началната заплата на law assоciate в голяма НЙ фирма, писа НЙТ преди две седмици, е вече 100К (от 160К). Днес (вчера де) Обама хвърли камък и в блатото на лекарските доходи. Иска се да се дадат повече пари за джипитата, които ще поемат повече работа по медикеър и по новите здравни планове за неосигурените за сметка на специалистите. Това налага и преразглеждане на образованието и лицензирането на специалисти. Сегашното висше образование по медицина и право (т.е. грамадните дългове) просто задължава по-амбициозните студенти, които учат в по-добри университети, да търсят работа, която ще има дава голяма заплата - за юристите - работа в голяма частна фирма, за лекарите - да стават специалисти. Стойността на правото и медицината в САЩ също неимоверно оскъпява американските продукти (вж. автомобилите), освен че дълговете за здраве разоряват милиони домакинства и кара милиони други да водят precarious life. В България нямаме засега такава социална информация. Четейки форума си ги мислиш, че мрат от глад, а всъщност сигурно са хора, насмогнали си на харча - пишат в интернет, хвалят се с коли, вили, екскурзии на запад, морето в Турция и Гърция и айфончета. Може би наистина в татковината е още времето на олд дийла. |
| Чувате ли бе, Чичо ви Фичо ви казва, че преуспявате. Хайде всеки, който обитава Батковината и има "айфонче" да си вдигне ръката. Фичо, благодаря за вниманието, дълъг постинг си изписал--с две думи, не съм съгласен с написаното от теб. Ако имам повече време днес, ще ти отговоря, ако ли не--някой друг път. |
| Обедняване на средната класа!? И в същото време начална (!?) заплата на току що завършил от 100К. В Европа дават 30К в евро (че и по-малко!), ако е 50К си е направо късмет. Европейците не плачат толкова, че са се разорили. За сведение: и в България има хора, които са добре (без да крадат и да мамят, благодарение на професиите си). Радвам се, че е така! |
Постингите на Фичо все повече заприличват на Комунистическия манифест.  ============================= Един призрак броди из Мангатън - призракът на Обамизма.  __________________________________________ _____________________ Once the government socializes losses, it will soon socialize profits. If we lose our ability to fail, we will soon lose our ability to succeed. If we bail out risky behavior, we will soon see even riskier behavior. |
| Първо, не вярвам, че Хърсев е беден. Второ, бедността съвсем не е гламавщина, а брутална реалност. Трето, "прекариатът" е явление, което съществува открай време /беше изчезнал само по времето на социализма/ и суетните неологизми на оригиналничещите автори само мътят водата. Четвърто, съвсем вярно е, че за да се промени неприятната реалност е нужно нещо драстично /виж Маркс/. |
| И така, Фичо: къде са новите банкови закони на новия Ню Дийл; къде са фермерските програми и арендаторски пакети; къде са регулациите на средните икономически величини; къде, в крайна сметка, са анти-монополните мерки?!? Ти вероятно знаеш, че социал-демократизма на Рузвелт не би чинил и 2 цента без фискалния консерватизъм. Къде виждаш фискален консерватизъм в момента, в бейлаутването ли? Мога да ти напиша още 15 параграфа (сбито) за нещата, които не са направени от вашия идол Обама-телепромптера. Но нямам желание--навън пак е хубаво времето и плажът е на един хвърлей оттук. Но за нещо много силно ще те замолА: недей да бъдеш overoptimistic по отношение на политическата ситуация в Батковината--подвеждаш хората, а това, във времена като днешните, е морално престъпление. |
| Ню Дийла та Ню Дийла. Фичови мераци. Я сега да видиме какво толкова е направил Ню Дийла. Защото Ню Дийл е имало не само в Америка, но и в Европа. Голямата депресия е била предизвикана от четирма шашкъни финансисти - президентите на централните банки на САЩ, Великобритания, Франция и Германия. Тези господа се били залепили към златния стандарт като мухи на конска фъшкия и не се отлепяли от там. Чак когато фъшкията хептен изсъхнала, мухите литнали и взели да печатат пари за да финансират обществените проекти. Това били Ню Дийловете в Америка и Европа - яко печатане на пари и яко харчене в обществени проекти. Германците, като техническа нация, се увлякли и напечатали толкова много пари, че инфлацията им скачала с по 500% всеки ден. Всеки ден фройланите тичали с един куфар марки на пазар, защото на следващия ден цените били такива, че трябвало да тичат с два куфара. По едно време се стигнало до положение да няма хартия за печатане на пари и нищо за купуване с тези пари. Нещо като в Зимбабве днес, но в световен мащаб. Тогава дошъл ред на немския Ню Дийл - фюрерът започнал да се загледжа в резервите на комшийте. Така започнала ВСВ като резултат на немския Ню Дийл. Френският Ню Дийл веднага се предал сан кюлот. Дошъл ред на руския Ню Дийл, но той се опънал. После американският Ню Дийл и английският Ню Дийл запердашили яко немския Ню Дийл. В крайна сметка с цената на една разрушена Европа и 50 милиона убити Ню Дийловете оправили икономиките. В заключение искам да кажа, че ако се зададе на хоризонта някой Ню Дийл моя скромен съвет е: Бягай така че краката ти да удрят задника! |
Песимизма по отношение на батковината и оптимизма по новата обамовината е чиста проба 24 каратова глупост, но за разбирането на това е още рано.  |