Отиди на страница:
| Малко фактология по статията и дискусията из форума: 1. Доста е спорна арменската историческа принадлежност на Арцах, както му викат арменците на Нагорни Карабах. Там има арменци, които са заселени през последните 100-150 години, но най-вече след ПСВ. Преди това арменци там не е имало. Прочее, Южна Армения (Зангезур) е област пък, за която Азербайджан има исторически претенции. 2. Кюрдите в Турция са всъщност не 20, но ок. 9.5-10 млн. реално (към 2000г.), който факт много лесно може да се установи чрез анализ на населението на източните турски вилаети. Независимо от по-ниската цифра, те имат абсолютно мнозинство в обитаваните от тях райони, а и се размножават 2.5 пъти по-бързо от турците. 3. Не са само кюрдите. В 68 млн. турция (2000г.) има 19 млн. явни малцинства и още 10 млн. скрити. Явните са: Кюрди - 9.5 млн. Лази - 1.6 млн. Чвенебури - 650 хил. Айсори - 110 хил. Туркмени (Юруци, Карпапахи и др. тюркски племена) - 3.6 млн. Азери - 0.8 млн. Хемшини - 400 хил. Гърци, Арменци, българи, Евреи - 350 хил. Араби - 2 млн. Скритите малцинства (броени в турския етнос и значително интегрирани) са: 3.5 млн. северокавказци 2 млн. кримски татари 2 млн. албанци 2 млн. бошнаци 600 хил. помаци 300 хил. критски мюсюлмани Така турците в Турция са реално ок. 38-39 млн. |
| на пиано от Хачатурян (за съжаление нямаше изпълнение на четири ръце) Натиснете тук |
| Тоя път есето на Джимо се е получило едно такова, как да го кажа - ами малко постничко. Заглавието ме настрои да очаквам някаква поредна интелектуална джимопикантерия за пианото на Хачатутян, нещо от рода на историята с въжето, което Пастернак подарил на Цветаева, за да си завърже препълнения куфар с него, и на което въже Цветаева впоследствие се обесила. А то какво - прозаични анадолци, ерменци, гас, мас, шекер и пипер. Нейсе, никой не може постоянно да поддържа високо ниво на писаниците си. |
| Един от най-симпатичните вицове за вечното съперничество между грузинци и арменци. Централен грузински всетник помества съобщение: «При разкопки в района на двореца на царица Тамара, на дълбочина 2 метра под защитната стена на двореца е намерено парче медна жица. Това доказва, че грузинците още през ХII век след Христа са използвали жичния телеграф». На следващия ден централен арменски вестник излиза със съобщение: «При разкопки в района на двореца на цар Тигран Велики, на дълбочина 5 метра под защитната стена на двореца, не са намерени никакви следи от жица. Това доказва, че арменците са използвали безжичния телеграф още през II век преди Христа». |
| Веднъж Хачатурян бил поканен на гости у Салвадор Дали. Композиторът влязъл в двора на разкошна вила, един слуга го посрещнал, въвел го в голяма зала за гости и го помолил да почака маестрото. Почнал Хачатурян да чака, минало време, но никой не идвал. На масата имало купища плодове и вино. Хачатурян си похапнал, пийнал си вино, но Дали все не се появявал. След като минали близо 2 часа, на Хачатурян му се доходило по малка нужда. Без много да му мисли, той пуснал една вода в голяма ваза, която стояла до него. Тъкмо в този момент гръмнала музика, зазвучал «Танц цъс саби», двойната врата се отворила и се появил великият Дали – с войнствено напърчени мустаци, гол, яхнал метла и размахващ войнствено сабя над главата си. Хачатурян се шашнал и от ужас се свил в ъгъла, а Дали направил две кръгчета в залата и под звуците на оглушителната музика изчезнал обратно през вратата. След което се появил слугата и обявил, че срещата е приключила. Любопитното е, че разочарованият Хачатурян никак не обичал да разказва за този сличай, а пък Дали, няколко дена след това, в интервю за един от най-големите вестници разказал охотно, как Хачатурян по време на визитата си при него, се бил изпикал във вазата му. |
Сократ-май , Чарли окуця твоя валс , на четири лапи да учи . 
Вятърче , 
... 
| През комунизма арменците в СССР бяха най големите далавераджий. После скокнаха първи да се отделят. Като и огладня задника ревнаха на русия" защо ни оставихте". Да се обединим отново.Тоя път и показаха среден пръст-" Та ние нямаме обща граница". За какво им са арменците на руснаците. |
| Освен с кайсиите, арменята се славят и с гроздето си. А за родина на кайсията се приема западен Китай. Армения е нещо като еволюционен център за разпространението на кайсията. Така както прасковата произлиза от Китай, но се приема, че "вторичният център" - понятие въведено от руския учен Николай Вавилов - за разпространението и е Иран. А дали е така... |
| Турчин запитал арменец защо на знамето си изобразяват Арарат, след като той не е в Армения. Арменецът му отвърнал с въпрос:"А да не би Месечината да е в Турция?" |
| Пианото на Condoleezza Rice Тези дни разтворих старато си журналиситческо тефтерче със записки от Латинска Америка. 23-та страница започва с едно изблeдняващо, но все още дъхащо на Арманяк петънце. "4.32 часа сутринта, влака Лима-Уанкайо, гара Сан Бартоломе. “Кока! Кока! Кока!” - буди ме подвикване от перона и меланхоличният бандонеон на началник гарата. На коленете ми лежи томче на Вайехо (същият, който искаше и успя да умре в един тъжен парижски четвърък), а на масичката преполвена бутилка Арменяк. Книжката е от вагон-библиотека, а бутилката от вагон-ресторанта. Отварям прозореца - индианец, облечен в традиционно тъмносиньо пончоне, продава не тъмнокафявата напитка кока-кола, а предлага свежозелени листа от растението кока. Колебая се. Това не е ли дрога? Няма ли да попадна под ударите на закона, ако си купя? За какво служат, сеньор?” - питам аз. “Против болестта пуна.” - пояснява индианецът. “Сдъвквате ги и ги държите на топче в някое ъгълче на устата - така няма да имате проблеми с голямата височина. Това се прави тук от хилядолетия.” Купувам си едно пликче - издигането винаги е водило до главозамайване. Железният път се изкачва над 4000 м., един шедьовър от зиг-заги - 18 обръщателни триъгълника, 65 тунела и 67 железопътни моста. При гара Галера достига рекордните до скоро 4818 m, при това без помощта на зъбчата шина! "Където стъпва планински козел, от там може да мине и железница" - казваше Henry Meiggs, кралят на зиг-зага, един от най-сигурните начини да изкачите върховете." Затварям тефтерчето. Навярно ще ме запитате кой Henry Meiggs? Още не съм писал за него, но горещо ви препоръчвам влака Лима-Уанкайо - вагон-библиотеката му е изключително богата - от трактати по мирмекология до избраните съчинения на Андрей Гуляшки, в превод на испански от моя приятел Никола Инджов. Инджов преброди Латинска Америка и никога не усети пристъпи на пуна, дори и в България. Бе един от най-добрите шахматисти сред нашите поети и преводачи. При гостуването на Керес в България игра с него и направи реми. Тогава Керес му разказал следната история. В една от шахматните си партии с Керес Тал, в типичния си стил, пожертвал топ, уверен в успеха на своята комбинация. Керес дълго мислел над дъската, свалил сакото си и след това успял да отбие атаката на Тал, даже спечелил партията. След края на играта Тал казал на своя съперник: "Паул Петрович, аз добре пресметнах всички варианти, но не не отчетох, че в най-критичния момент ще свалиш сакото си." Ако носиш сако, винаги имаш един спасителен ход. Саката на Буш-младши са въленени, специална направа от фабриката за пиана Бехщайн. Сегашната им продукция лекичко отстъпва на довоенната. Въпреки всички превратности на съдбата фабриката и до днес пази тайната на филца, с който покриват чукчетата на клавишите. Знайно е, че чукчетата са главната съставка в звуковия и тембърен триъгълник на рояла - дека, струна, чукче. Филцът за чукчетата на роялите Бехщайн се изработва от овча вълна. Секретът е в добавката притуряна към храната на овцете, давана им в строго определени пропорции и разписание, зависещо дори от лунните цикли. Филцът, изработен от тази вълна дарява звука на роялите "Бехщайн" с неповторимост - отопля го като мляко, окръгля го като въздушен балон. А платът от нея прави саката с марка "Бехщайн" удобни за сваляне в напрегнати моменти. В самия край на Втората световна война американската авиация безпощадно унищожава фабриката Бехщайн, запалвайки всичките й складове с продукция. Почти сигурно е, че бомбардировката е специално заръчана от амерканския им конкурент Стейнуeй. Апропо, знаете ли, че пианото на Кодолиза Райс е кабинетен Стейнуeй с огледало за обратно виждане. |
| "Освен с кайсиите, арменята се славят и с гроздето си." Освен с халвата, турчолята се славят и трепане на майки и деца. |
| Змей, това го знам, само че като отговор на Громико (мистър ниет) на оплакване от турския външен министър, още когато Армения е била част от СССР. |
| Аха!А знаете ли какво е предложението за арменско знаме??Парче плат с размери метър на метър и на него нарисувана уста с размери два метра на два метра. А защо няма арменски театри?? Защото там трябва да има само първи ред а пък пиесата - само главни роли...  |
| Джимо - много слабо днес, ама форумът си върви... Скоро очаквам по едно изречение или даже по една дума от "България 1" и 10 000 прочитания и 800 мнения.Ето сега спокойно можеше да напише само "Арменци" и това е.И ние ще си пишем.За газ, за Бербатов, за ракия - кой каквото му е на душата.... |
| ...ама нали ние заради средната класа си разбихме индустрията и земеделието... - рече марксистът с кръстовете.Не е хубаво да се лъже, даже и да си комунист.Индустрията я съсипахте вие комунягите още след 1980 като не сменихте технологиите, а наливахте пари от заеми в губещи предприятия.И после демократите ви били виновни.За земеделието съм ти повтарял маса пъти - нищо му няма - работи си, макар, че може и по-добре.Пък това, че сме внасяли зеленчуци и плодове - където станат първо според климата. |
"Апропо, знаете ли, че пианото на Кодолиза Райс е кабинетен Стейнуeй с огледало за обратно виждане" Уха, знаем ами! Ние знаем дори и какво е Стейнуей с две огледала за обратно виждане, голяма седалка отзад и шибидах отгоре. А другото май беше по-правилно да се казва "БеКщайн", не "БеХщайн". Ама нейсе, свят широк, диалекти разни. Важното е лаф моабет да става. |