Отиди на страница:
hamalin, да живеят болшевиците-словослагатели, които през 1905 година стачкували в Питер с искане за набирането на препинателен знак да им се плаща толкова, колкото и за набирането на буква (дотогаз за препинателни знаци на словослагателите не им плащали - таквоз било отношението на капитала към ония първите и към тия последните...) Прочее, това е май една от извънредно малобройните полезни идеи на болшевиците...  Редактирано от - Правописец Храбър на 08/5/2009 г/ 18:51:04 |
| ivankin и аз като Калин съм бил на село само по летните ваканций, но ще ти кажа следното- няма нищо по отблъскващо от комбинацията между "градска" пот и парфюм (или дезодорант). Оная "селската", кърска пот, комбинирана с дъх на свински сапун лъхащ от овехтялата от пране, загубила цветовете си домашно тъкана памучна риза ти не познаваш. Освен това, какво разбираш ти от духова музика? Иначе си прав, че селянията е неизтребима. Същата тая селяния, която изтреби ония хора, за които тъгува Калин и всички тук във форума и ги изскубна от корена им. Тези, които не пожелаха на никаква цена да заменят селото с града, вече лежат в земята си. Той за тях говори. "Предателите" напълнили градовете, се сдобиха с "привилегията" да излетят през комина на някой крематориум. Съжалявам, че не знам как да кача поне чест от "репертоара" на Беглежката музика тук , та да чуете и усетите, за какво точно иде реч. Аз не мога да го предам с думи, но ме успокоява това, че и Калин не е успял! |
| Статията ми допадна много. С интерес, но не и с учудване чета развитието на дискусията под нея. Няма връзка със статията, но пък има връзка с един повтарящ се и очевидно важен за наштО държава проблем. Твърди се, че с глобализацията светът се превръща в едно голямо СЕЛО-именно село, а не град, защото в селото разстоянията са преодолими и комуникациите са близки, а ние още се делим на гражданЕ и селянЕ-реторика, достойна за , хм..19 век?! Твърди се също така че преодоляването на разстояния и граници днес не е кой знае какво усилие, особено в ЕС, а някакви хора -включително лицето Иванкин в тоя форум- непрекъснато призовават за нещо като модерно крепостничество-демек да застопорим хората към родната им земя. Тази реторика пък е още от 14 век и по-рано, чак ме е срам да го споменавам. Прочее, провинциалистчета сме си ние, и най-вече защото в столицата ни разсъждават провинциално-еди си кои дошли в мойто селУ пък аз не ги ща. Разширяването на градовете неизбежно е свързано със стрес, шум и мръсотия. В някои по-големи мегаполиси тия процеси са изолирани, но не и чрез спускането на червени бариери с надпис "Пезънс, гоу хоум". Добре, че си нямаме емигранти от други страни. Защото хаосът и безредието, които царят у нас и превръщат относително малкия град София в истерия, сравнима с Лондон, ще ни погребат съвсем. Редактирано от - zlobarcheto на 08/5/2009 г/ 19:29:02 |
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Boatswain Spyder |
| В памет на великия Дико Илиев: прочетете този чудесен разказ: http://paper.standartnews.com/bg/article. php?d=2006-09-01&article=158601 |
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Boatswain Spyder |
След "отварянето" на вестника пъро прочитам написаното от Калин Донков. Написаните от него материали винаги ми доставят душевно удоволствие.  |
| В почти целия Северозапад великия Дико Илиев е създал селски оркестри. И аз помня последните герои от едно малко селце. Особено едрия червендалест басист - незабравимия Спас Картеча. За съжаление до това и до други селца не е стигнал магнетофон. Днес почти всички музиканти са във вечните ловни полета.... а един господ знае къде са техните скромни, но вълшебни иструменти? |