Отиди на страница:
| на 22 има концерт на 3-те най-велики рок-групи в бг-историята накуп - Ревю с Милена, Контрол и Хиподил в оригинален състав. Кви Щурци, кви ФСБ, ква лемоната с фафли? |
| Васко има велики парчета и това е едно от тях. Поздрави за Е6 Натиснете тук Не могат да се правят такива генерални заключения. Моето неофициално проучване поставя Васко пред Сребърни крила, Висоцки, Милена, Дони и Момчил, Тото Котуньо, Георги Минчев, Лили. Я попитай хората дето слушат рок, дали рокът е мъртъв. Е, най-добре са тези които пеят за пари, като Лили. Първо за СДС, после за НДСВ, а сега и за ГЕРБ. |
| Ти какво си слушал на ФСБ и на Щурците??А къде слагаш Милена и "Ревю" в "А" група въобще??Колко хита имат "Контрол"??Май сравняваш Бийтълс и Цепелин с "No doubt" примерно... |
| Абе... Не си му идва отвътре на тоя Васко някак си.Сигурно защото няма широките музикални и композиционни познания на рок-динозаври като Митко Щерев, Кирил Маричков, Влади Тотев, Румен Бояджиев, Данчо Караджов, от по-новите - "Ахат","БТР" и т.н. Васко е избрал блуса.Една неизползвана в България, на вид семпла, но доста коварна като поле за изява музика.Големите блусари от двете страни на океана, винаги казват нещо специфично свое в тази музика, което ги отличава от другите.Блусът е като футбола.При футбола е необходима топка, 7-8 човека и по два камъка за врата.5 мин организация за да се разбере кой от кой отбор е и да се уточнят размерите на игрището и вратите.При блуса имаш една стандартна схема ("Няма бира"  , една пентатоника за импровизация и след 10 мин. вече свириш.Е няма да си Ерик Клептън или Гери Мур... За това трябва повечко свирене... и мислене. |
| Да бе, не бил динозавър! Я ела да питаш чаветата в къщи дето израснаха с блусовете на Васко и парчетата на Милена. Ще ти издерат очите ха си казал лоша дума затях. |
| Цуцурко, слушал ли си Васко на живо? Бил ли си на рок концерт? Чувал ли си импровизации на живо? Рокът не е музика за маса и за напиване, макар че нищо лошо няма да удариш некоя бира на концерт, а и други работи. Рокът (и джазът) са звуквите изразни средства, с които се отваря цяла една Вселена за тези, които могат да говорят на този език. Тук с помощта на 2-3 инструмента могат да бъдат създадени звуци, които да те карат да плачеш или да пееш, да ти настръхва козината само от две ноти на китарата или вокала, защото в тях е вложена душа, а не финикийски знаци. Рокът е споделена изповед, в която с помощта на музиката рокаджията събира усещанията на епохата и хората около себе, прецежда ги през няколко инструмента и едни гласни струни и ги предава на околните, които четат на този език. За споделянето не са нужни нито пиене, нито силиконови мадами, нито ножове и пищови, нито джангър и биене в гърдите. Рокът няма за задача избиване на собственото его на слушащия, той има за задача да достигне и омекоти душата му. Да го направи съпричастен в нещо хубаво, нещо споделено, разбрано и донякъде неземно... да му напомни, че е човек и да му помогне да остане такъв... Чалгата също не е музика за маса. Тя е музика за софра или по-скоро за опъната амбалажна хатртия със няколко бутилки менте, каквато е и самата музика и т.нар. мезе, което служи да омекоти удара в гърлото. Чалгата има за задача да изкара демоните в човека навън на ниво физиологично размекване и елементарни инстинкти. Да "напомни" на слушащия колко е велик и колко му е голям, просто защото умее да псува яко и да пие още по-яко. До насиране или до хващане на ножа. При нея равномерния гюбек-ритъм се приема лесно, защото е безкрайно повтарящ се във всяка песен и няма нужда слушащия да си напъва двете мозъчни гънки да го слуша. Текстовете с петте думи накръст са достатъчни за избиване на всички комплекси (макар и временно) на слушащия - там има и коли, и жадни за всичко силиконови русокоски с телешки погледи и много пиене. От онова същото менте, каквото всъщност представлява живота на слушащия чалгата извън моментите на "слушането" й... |
Познавам само първите песни на Васко (до средата на 1991), но тук (статията) по-важното е, че човекът казва как е ситуацията у нас, без да се "гъне" и "натяга" на никого с цел дивиденти; независимо, дали сме съгласни с него, или не. Именно за това, Васко -  .Рок-творците (независимите музиканти, по принцип) са от малкото, които могат да си го позволят и го правят, особено ако не слугинстват на политици и всякаква друга сган. |
| "Хайде сега някой да ме обори, ако може." Объркал си кванторите, интелектуалецо... Не е за всеобщност, а за съществуване. Ама те май ти го казаха - по нагоре. |
| Лично аз не харесвам Васко Кръпката, но за статията . И все пак - не само чалгата ни дърпа надолу. Просто умът ни вече разрешава да вирее чалгата във всичките и прояви. |
| Познавах Васко само от музикалните му изяви на първите митинги след 10 ноември. От интервюто разбирам, че е прям и свестен човек. С две думи - точен пич За това, че е слушал много Пинк Флойд, също Редактирано от - ezryder на 09/5/2009 г/ 15:38:48 |
| "Цуцурко, слушал ли си Васко на живо? Бил ли си на рок концерт? Чувал ли си импровизации на живо?" Слушал съм го. Бил съм. Чувал съм. И? Как точно песента "Няма бира" отразява трепетите на епохата си? От какво настръхваш, когато чуеш "няма бира", от абстиненция ли. |
| Васко е готин и песните му се пеят. Ето сега, обикалят абитуриенти, и макар че са чалгаджийско поколение общо взето, но пеят с цяло гърло и "Нека има светлина". За Васко |
| цуци , яз само бегло съм чувал за тоа творец, но щом смартито му е приятел, не щем да се задълбочавам. Ето един алтернативен андърграунд, by courtesy of уважавания колега Кракатау: Натиснете тук Редактирано от - Meto ot Interneto на 09/5/2009 г/ 16:52:51 |
| За съжаление чалгата е на всякъде. Откъдето и да минеш от всякъде долита само чалга. дори и в градския транспорт си задължен да я слушаш. Но не видях нито един да се възмути срещу това. Може би защото съм отвикнала, а и никога не ми е била любима, не си перфорирах билет, след като в превозното средство се разнасяше тази музика. Това бе моят протест срещу задължението да я слушам. Не е само форумът да изказваме недоволствието си, а трябва и да го покажем. |
Либерта, това възвишение над простотията щеше да е още по-високо, ако в знак на протест беше продупчила два билета!  |
| Българския рок... който ще превземе света, още не се е родил. "Блуса" е универсален лумпен-пролетарски, гето песенен жанр, героят му се намира в състояние на subsistance-level despair. Кръпката може би най-добре от нашите рокаджии предава това чувство - дъ андърдог, помиярчето, което ще свърши един ден под гумите на някой камион. Но и той не можа да създаде оригинален български блус. В музикално отношение че копира американския черен блус - копира, но и в емоционално също няма специфично нашенско. Британския блус също копира американския едно към едно - цялата естетика, теми, език чак до най-късния Нофлър. Бийтълс примесиха малко британска барокова музика и хипи блаженство (чийто произход е също американски), Стоунс - по-автентичния блус банд - имаха някои фолкси "келтски" парчета като "Фактори гърл", но и той америнканския блус има яки келтски корени. В Англия има грамаден градски андърклас, който ражда британския рок. Близостта на езика и на някои от културните влияния, оформили американския блус, характерната британска роля на посредник за преопаковане на американските нововъведения за дистрибуция в Европа правят останалото. У нас, при цялата лумпенизация на населението, която за пореден път установихме оня ден в друга тема (чалга, Биг брадър, Бойко, Сидеров, развалени семейства, насилие, пиянство и наркотици), го няма специфичния лумпенски, гето културен пласт, който ражда блус. Успешни примери на източноевропейски блус (макар не по музикална форма като американския, но по манталитет), и като такъв се приема от американските музикални теоретици, са руската блатна песен (Висоцки) и гръцкото ребетико. ('О златоустом блатаре / рьiдай, Россия, / какое время на дворе, / таков мессия'.) Руското градско блатно дъно е много стар феномен с богата култура, добила нов смисъл в късния съветски период. Гръцкото ребетико е продукт на новото градско дъно от 20-те години на 20 в. - ребетес, скорошни имигранти християни от днешна Турция и страните по-на изток от нея, не говорещи гръцки, изолирани от новите си съграждани, бедни, отчаяни, криминално изкусени, донесли в дисагите източната - анадолска и ливанска - музикална традиция, ливанския бузук, левантинската страст към опиума (афионеца), на който били посветени повечето им песни. И руската блатна песен, и гръцкото ребетико нямат връзка с традиционния фолклор на руснаците и другите народи на империята или на народите, живели в земите на днешна Гърция преди демографските промени от 1913 и 1923 г. Руското е повлияно от руския романс от 19 в., вносен от Европа жанр. Франция, прочута в 19 в. със своята гето култура (арго, апаши), също не създаде оригинален блус в 20 в. Италия, родината на музиката, прие американския рок, но и нейните урлатори са къде по-сладки и дребнобуржоазни от него. И България е предимно дребнобуржоазна, еснафска и социалистическа, не гето страна. Джини индекса (на икономическото равенство) сигурно има голямо значение - колкото по-висок, толкова по-вероятно е да има блус. Скандинавия няма блус, има Абба. Американското гето има блус и хип-хоп. Оригинален съвременен блус (всъщност наследник на стария, усилил неговите етно-афро-черти за сметка на европейския влияния) е хип-хопа. Той е продукт на засилването на икономическото неравенство и гетоизацията след 1980 г. Както стария блус, той е и универсален език на световното гето, на всички по Фанон "прокълнати на земята" или по Достовски "унижени и оскърбени". Българския хип-хоп (Биг Ша, Ъпсурт) е много интересен и доста "органичен", макар плагиат. Филмчето на Биг Ша и Сто кила "Ритъм басов" в Максуда край жп линията е страхотно. *** Снощи имаше концерт на теодосий Спасов и оркестъра му (гъдулка, гайда, тъпан и китара) с певицата Т. Сърбинова в един от театрите на Таймс скуеър, претъпкан, над 400 души. Повечето българи. Българките, както знаем, са много хубави и играха кръшно хоро между редовете на театъра и накрая и на сцената. Наглед българите са определено по-"нордически" народ от гърците и турците, както и от повечето ашкеназки евреи от местните. Музиката обаче имаше мощно източно звучене. Не толкова джаз (макар да имаше и джаз елементи, луди импровизации на всички инструменти) колкото наша традиционна сватба с предимно македонски и тракийски мотиви. Певицата е стара солистка на "Пирин" и автор на 'Катерино моме" и др. и преподава пеене в Америка. Към 60-те, но тънка и стройна, с добър ам. английски и бая поамериканчена. Пя и няколко стари градски песни с градска носия. Теодосий си е същия луд гидия, свири и на опакото на кавала, и на всяка от дупките му, пее и издава всички възможни ритмични човешки, животински и космически звуци с уста и др. членове на телОто и душЪта. Микрофончета с щипки и приспособления край устата, на кавала, wired до някаква електронна джаджа на колана му, даже две джаджи. Американците куфеят, един, хванал се на хорото с българките, препотен, кресна в ухото ми като минаваше край мене "Дис - ис - фъъън!!! (Баси кефа!!!)". Теодосий в края се разкланя: "Тенкю! Голям кеф беше!" Голям кеф, голям успех. Това не е първото свирене на Теодосий в Ню Йорк - поне по наше време свири два пъти в консулството, втория път на големия концерт за 24 май 1999 г. който още се помни. После свири и в 2002 г. (на 11 април беше и концерта на Българе в Симфони спейс на Бродуей, за което имаше - критична - рецензия в НЙТ.) На мене обаче повече ми харесва Теодосий-джазмена, който свири замислени уърлд мюзик, макар пак безспорно български и балкански, парчета с Лот Лориен. Музиката на тракийската сватба не е нещо, което бил си пуснал у дома (което не бих казал за другите албуми на Теодоси, някои от парчетата на Ибряма, почти всички на Ибро Лолов, и разбира се, всички на Дико Илиев). Тракийската сватба асоциирам винаги със сватбата на една от братчедките ми в Хасково в 1990 г., дето ни омаломощиха и раздавиха с две редуващи се сватбарски музики в ДНА с над 150 децибела без спиране. Бирите се клатеха по масите от шума. Свекърът беше богат чвяк - автоинструктор, закупил собствен камион мадара за 24 хил. лв. (роднинска мълва) и ударил кьоравото по голямата екскурзия. Младите обаче живеят в Берлин от 18 години. Теодосий е голям зевзек. Представи се така: Ай ем фром а вилидж ин Добруджа, вери бютифул. Битуин Добруджа енд крейзи форест. Делиормана бе, Лудогорието ин бългериън. Ай ем шепърд. Май инглиш ис фром дъ бългериън стрийт ин май вилидж. |
| Фичо обяснява музиката сладко като учебник по естетика през 1973 в СССР Говори си, говори, нема лошо |