Добави мнение Мнения:18
...те са изпреварили времето си, а може би са сбъркали и града... - ... кто Вы такая, откуда Вы / ах, я смешной человек / просто Вы дверь перепутали / улицу, город и век... |
| То така стана животът - напористите млади бягат надалеч, тихите стари градят новото тук. Хубав портрет. На човека и времето.  Интересна вметка - всички му завиждали за живота. Значи не е българинът мързелив, чакащ само нещо да падне от небето. А жизнен, неуморим. Жив, докато живее.  |
Не мога да вдигна палец отведнъж както за последните неща...Дали не разбрах? Ама не , два пъти го прочетох...Абе не е истинско и това е!Генади е абсолютно измислен , но за съжаление Недообмислен. Калине, sorry ама фалшиво звучи...  |
| И ние, като жалим това поколение, изхвърлено зад борда, рядко разбираме какво им е на хора като дядо ти Генади, които на старини опъват каиша и не смеят да отпуснат ръце, защото утрешният ден ги плаши до смърт. Какво жертвено поколение, което девети септември сварва в юношеска възраст, а промените в пенсионерска. |
какво бъдеще му е останало на тази възраст, че и да се бои от него? И ние, като жалим това поколение, изхвърлено зад борда, рядко разбираме какво им е на хора като дядо ти Генади, които на старини опъват каиша и не смеят да отпуснат ръце, защото утрешният ден ги плаши до смърт. И бедността, и унижението, които им готви той, промиват душите им и ги вледеняват - преди да са се състояли. Което също си е една неправда. Като работиш си зле, като се пенсионираш - още по-зле. Малко изкривено го дава статията, сякаш днес, който работи не е в бедност и унижение. |
| Ето и още нещо за действителността в милата ни Родина: Натиснете тук |
| Калине, браво ! От известно време не пропускам твоя статия и никога не съжалявам - и с тази е така. Винаги ме караш да се замисля и да изпитам човешка емоция - вярно е че, най-често е натъжаващо, но пък е хубаво. Не спирай да пишеш! |
| Когато навремето национализираха фабриките, първото нещо, което направиха беше да изгонят или окошарят бившите собственици. А когато след това производството закъса, новите началници започнаха да оправдават всеки свой гаф със саботажи – въпреки чистката, класовият враг не спеше, демек. Абе то саботажи, саботажи, ама след като стана ясно като бял ден, че без старите собственици не може, наложи се да ги върнат. Някой от тях назначиха като началници, други като директори и ги нарекоха "патриотични индустриалци" – бивши експлоататори, осъзнали пагубната същност на капитализма, демек :-). И тъй като все пак им нямаха доверие, прикрепиха за по-сигурно към всеки един от тях по един комисар. За да ги контролира, нищо че той по-скоро пречеше, отколкото помагаше. Защото бившите собственици се грижеха за фабриките като за свои . "Саботажи" имаше и на село, като една от най-често срещаните форми беше да хванат някой по тъмна доба да носи кофа ечемик в обора на ТеКеЗеСе-то. Да види добитъка си човека, да го донахрани, помилва и поприказва с него, а покрай това често и да поплаче скришом. Така беше и това продължи до началото на 60-години. След това свърши, но колкото и да е странно, тук там частници все още останаха. Трудолюбиви, смели и предприемчиви. Дори и на село. В началото си мислех, че ги държат за куриоз. Познавах един, който една година изкара луди пари от арпаджик, цената на който беше достигнала 4 лв. : – Догодина пак ли арпаджик, бай Кольо? - Може и да си с висше образование, ама не ги разбираш тез работи. Догодина метла, защото цената на арпаджика ще бъде 50 стотинки. Точно така и стана. А ТКЗС-то остана без работници, защото циганите отидоха да правят на бай Кольо метли. Плащал им по-малко от един трудов ден, но затова пък веднага, на часа. И след това циганите веднага в Селкоопа за ракия. Сварих го, когато му правеха проверка, а след това го и глобиха. А бай Кольо хрисим, признава вината, вади пари и плаща. - Ехей, аз пък те мислех за тарикат. Как така леко си призна и плати – казвам му след като шефовете си заминаха. - Казах ти, че не ги разбираш тез работи! И ме заведе в мазата, където тъкмо по време на проверката закопавал 200 литра ракия. Ако се опънел, имало опасност да тръгнат из къщата и да я намерят. И все пак защо го търпяха? Просто защото имаха полза и нужда от него. Веднъж ще намери клиенти за изгнилите върбови пръчки за кошници на ТКЗС-то, друг път за залежали коноп, трети път за някоя и друга далавера. А една година Варненски окръг изпищя на умряло за свинско месо, защото частни търговци (включително и бай Кольо) го изкупували и продавали на по-високи цени в Айтос, за да може окръгът да си изпълни плана. Та по тоз повод си мисля, че Генади дори и да не съществува, е автентичен и събирателен образ на хора, благодарение на които доста грешки и бели по време на соца бяха избягнати. И досега, тези, които все още са живи я карат така. С чувството, че ще живеят още сто години. |
| както винаги страхотен текст от Калин Донков Няма никой друг който да пише с такава емоционалност наоколо Колкото до Пенсионера - символ на нашето време http://hulite.net/modules.php?name=News&f ile=article&sid=107572 Майстор сте господин Донков! Target=_Blank id=url>Натиснете тук[/quote][/s] |
| както винаги страхотен текст от Калин Донков Няма никой друг който да пише с такава емоционалност наоколо Колкото до Пенсионера - символ на нашето време http://hulite.net/modules.php?name=News&f ile=article&sid=107572 ! Target=_Blank id=url>Натиснете тук[/quote][/s] Майстор сте господин Донков |
| човек с характер това на к д не е статия, както го определят горе двама статиите бяха в работническото дело за ударниците на труда, тук се разказват човешки истории знам за няколко, които бяха повече от 20 години пенсионери, социалистически готованци |
| Бай Калине, не разбрах, ти съжаляваш ли го твоя Генади? Затова, че той, завалията "...на старини опъва каиша и не смее да отпусне ръце, защото утрешният ден го плаши до смърт."? Не смяташ ли, че човекът работи, защото той друго състояние и не познава? За истинския човек трудът освен средство за препитание е и начин да се чувстваш и да бъдеш полезен на хората, което носи и най-голямото удовлетворение. Генади, какъвто го описваш, е човек за възхищение и благородна завист, а не за съжаление. За какво да го съжаляваме? За туй, че работи здраво и се чувства добре? Вместо да вегетира между поликлиниката и пенсионното, каквото беше май социалистическото разбиране на термина "да си гледаш старините". Вземи му работата на такъв, и за месец-два е свършил... Бих бил щастлив, ако на стари години съм като него. Дай Боже...! _________________________________________ _ A man who trades freedom for security does not deserve and shall not receive either Benjamin Franklin (1706 - 1790) Редактирано от - ba_ra_ba на 16/5/2009 г/ 02:09:28 |
Имал опит и впечатления: и в Мадрид, и в Лондон бил по време на атентатите. Това дава повод за интересен размисъл  |
Добави мнение Мнения:18