При мощна турбулентност налягането върху самолета може да надхвърли земното притегляне, разяснява Вебер. (То е 9.8 метра в секунда при праволинейно движение на тялото - бел. ред.)

"В ранното утро на 1 септември 1983 година, самолет на [Южно-]Корейските авиолинии, изпълняващ редовен рейс KAL 007, изчезва някъде над Японско море. В самолета, летящ от Нью-Йорк за Сеул през Анкоридж, са се намирали 269 човека - пътници и членове на екипажа. Никой от тях, никога, така и не е бил намерен - нито жив, нито мъртъв. Не са били открити никакви потънали обломки от гиганския лайнер. Други пътнически самолети се е случвало да бъдат намерени на далеч по-голяма дълбочина. Но защо никой, така и не откри KAL 007 под водата, на дърбочина всичко но всичко превишаваща само два пъти дължината на Боинг 747 ?"

"Тази книга е резултат на дълго и трудно разследване, изводите от които поставят под въпрос, не само обстоятелствата около гибелта на корейския самолет, но така също, мястото и времето на катастрофата. Както ще стане ясно на читателя, KAL 007 съвсем не е бил свален над о-в Сахалин. Той е продължавал да лети безпрепятствено в течение на още почти един час, след като, друг самолет-нарушител (на въздушното пространство на СССР - бел. на пр.) е бил унищожен от съветските истребители. От неговия борд (KAL 007 - бел.на пр.) са били предадени няколко съобщения на корейски език към други самолети на KAL. Последното съобщение е било изпратено, когато лайнера се е намирал вече в зоната на радиовидимост на токийския център за управление на полетите, някъде над Японско море и приблизително на 435 мили от това място, където се е предполагало, че се е разбил."
"Заедно със съмненията за времето и мястото на катастрофата на лайнера, възникват въпроси относно името на съветския пилот, свалил над Сахалин самолет, който, както ни бе казано е KAL 007. Японските и американските станции за проследяване, които са прихванали радиообмена на съветските прехващачи, определят, че KAL 007 е бил свален от истребител 805. През 1990 година в Съветския съюз назоваха името на пилота, който, както се считаше е атакувал "самолета-нарушител". Това е полковник Геннадий Осипович. Ако ние просто свържем тези две заявления, без да задаваме нови въпроси, ние ще стигнем до заключението, че именно полковник Осипович, пилота на истребителя 805, е свалил KAL 007. Но този факт не се потвърждава от анализа на гласовия отпечатък и характеристиките на предавателя, което потвърждава, че Осипович и пилотът на истребител 805 са различни хора, пилотирали различни самолети. Всеки от тях е свалил най-малкото по един самолет. Само, че никой от тези два самолета не е бил корейския Боинг 747. Какво в действителност се е случило с рейс 007 и какво е станало тази нощ в небето над Сахалин?"
"На основата на силно съкратените записи на съветския родиообмен, ние идентифицирахме девет или повече различни нарушители над Сахалин. От статиите публикувани в "Известия" и други отчети, ние идентифицирахме десет места на свалени самолети в морето и три на сушата. Това, че някои от свалените самолети са били американски, ние знаем по фотографиите и от други източници."

Правителствата на СССР, САЩ и Япония, координирано, по команда "отгоре" са предприели действия по прикриване на случилото се. Какво фактически се е случило?
Според, наши, неофициални източници, участвали пряко в събитията, в ранните часове на 1 септември 1983 година, е станало примерно следното:
Американските военноморски сили (NAVY), Стратегичиското авиационно командване (SAC) и службите за стратегическо авио-космическо разузнаване са започнали планирана операция по изявяване на средствата за противовъздушна отбрана на СССР в Далечния изток, района на Курилите, Сахалин и Охотско море. Общия брой на пряко ангажираните в провокацията бойни единици - кораби, самолетоносачи, подвадници, палубна истребителна авиация, истребители за осигуряване господство във въздуха, самолети за електронно разузнаване и самолети за многоспектрална фотография, самолети за управление AWACS, самолети за презареждане с гориво, истребители-бомбардировачи, стратегически бомбардировачи, спътници за наблюдение, комуникации и навигация, надхвърля 470 единици.
Този път, от съветска страна е даден решителен отпор и ограничено противодействие само с авиационни средства, като от 43 цели нарушили въздушното пространство на Съветския съюз - 27 са унищожени в границите на страната, а 8 получили повреди, са престанали да съществуват отвъд границите. От съветска страна загубете възлизат на един истребител-прехващач, поради свършване на горивото, като пилота е катапултирал успешно.
Спасителните операции на море са продължили повече от 90 дни след това.

Военно-техническата победа на СССР бе превърната в огромен морален урон - Съветският съюз, от времето на масона Горбачов и Русия на марионетката Елцин, беше принуден да поеме чужда вина, "признавайки", че е "свалил" Южно-корейския Боинг с 269 пътници на борда. Предадените на ICAO, записи от радиообмена и картите с данни от съветските радарните системи, бяха тотално редактирани и нелогични, което ги прави безполезни.

Загубилите - САЩ, бяха представени като безучастен наблюдател - авторитета на актьора-президент, по никой начин не би издържал публична информация за тоталното военно-техническо фиаско, а това, според някой оценки, би предизвикало неконтролируем институциален кризис и загуба на контрол в САЩ. Някои са склонни да оценяват цялата тази истина, като заплаха за баланса на супер силите, с непредвидими последствия.

Истинският наблюдател-съучастник - Япония отнесе само временна паника и уплаха.