Добави мнение Мнения:6
| туй бива. по-добре от деветомайския портянкин юмор. мъждука човещинка, така да се каже.  |
Не изпитвам особена симпатия към гларусите, но малките гларусчета са ми мъка. Идва времето, когато започват да падат от покривите, още не могат да летят и почти не оцеляват. Миналата година едно гларусче три дена обикаля край входа, подхвърлях му разни неща за ядене, по едно време се засили и литна! Много бях щастлив. На Маузер, отново  А за уцелването - уцелван съм доста пъти, пускал съм фиш - тц. Мноо зле се отразява на боята на автомобилите, обаче  Редактирано от - hamel на 06/6/2009 г/ 01:04:08 |
| Тов.Маузер пак целна целта! С Пожелание за късмет - "И да ти се извъка щастливото фтиче на рамото...".  |
| Абе имаме един бургаски гларус в Торънс , Калафоня. Уж космополит , ма грачи на зла гад - не му понасяло и гларусовата душа се пържела в гларусовио ад.  |
да се заредят с другите задължителни микроелементи на "ърбън"-почивката в градска среда: цаца пържена в крекирано машинно масло и "Бургаско пиво", произведено в Пловдив. Товарищ-ът описал грубата шаячна правда, на която гларусите са аристократичен колорит.  Поговорката "По първи петли" вече е архаизъм, но "По първи гларуси" запазва своята животрептуща актуалност.  |
Добави мнение Мнения:6