Отиди на страница:
| Няма не искам, няма недей. Твой сер Гей  |
| Тромпете, Майтапиш се ти, ама с някои и други пируети току-виж пак могат да яхнат народа за сл. 5 години. Дали на СерГей или на друг ще му дърпат конците, не е важно; бушоните като гръмнат, ги сменят, и толкова. Шоуто продължава. |
| Във Враца втория в листата на Коалиция за българие е Тома Томов, същият на който Главния прокурор поиска имунитета и тройната коалиция не му го даде . Единствения народен представител който се скри зад имунитета си. Всички останали на които беше поискан, или сами си го свалиха , или НС им го свали. Само въпросния циганин комунягите го покриха. Така господина който е лидер на партия Рома ще се скрие пак от правосъдието. В сравнение с него Галевите и дон Цеци са цветета. |
| И кво предлагате от марс. Не трогать сергея? Че за кво ходи до там, ето и обамистите това предлагат  невиадийл |
| Тромпете, Напротив: апелирам (запалвам червената лампичка) това да не се допусне. Ако не е той, друг бушон ще сложат за парлама. Въпросът е столетната партия да остане извън властта, както и придружаващите я сателити (ДПС и други). |
| Аз не си спомням така наречената западна музика да е била забранявана някога...Имам спомени от много известни групи от 70-80 години, на техните песни, които са били пускани по радиото някога.Защо Наско казва, че е била забранена западната музика?! |
"Не искам да се срамувам от това, че съм българин" Лъжеш. Никога не е било срамно. Няма съмнение, че от друго се срамуваш, ама е по-удобно да твърдиш, че е от това.  |
| Misli, Днешните 50-се и повече годишни ще си спомнят, че до 1970-72 нямаше лабаво и по телевизията пееха най-често „звезди“ като Муслин Магомаев и Йосиф Кобзон. Емо Димитров се появи на една Нова Година с един блестящ костюм по телевизията и тутакси го снеха от екран, като Филипов се извини на целокупния български народ. Лилито беше свежарка. По радиото - предимно народни песни и масови песни с текстове от рода на „Ти, Партийо, имаш безброй синове, за тебе на всичко (2), готови...“ Е, имаше и разни Вороновци и Годжуновци, ама май че бяха малко по-късно. Саббат, Дееп Пурпле, Цепелините и пр. - само от Югославия. Спомням си славната 1971, когато излезе Fireball на Deep Purple и нечий татко я докара. С аверите от училище я записахме в къщи на Ухер-а в деня, в който ни бяха приели в Комсомола. За Burn и Stormbringer бях вече в 9-ти клас, бяха се появили касетофоните. Някъде след 1975 май излезе прословутото писмо на Т.Ж. до младежта и сухият режим окончателно завърши. По това време се появи „Музикална стълбица“ на Тома Спространов. Oще преди това имаше Бандараци, Щурци, Гривни, ФСБ, Струни, Васко Синевата, Сигнал и пр. От 1978 нататък можеше вече да се намери всякаква музика. Ех, младост...  |
| От 1978 нататък можеше вече да се намери всякаква музика. Ех, младост... Moжеше , но не и по магазините.Може да е смешно, ама големия "бум" на регистрирани външно-търговски дружества през 80-те, допринесе за обогатяването на българския рок.Просто много татковци бяха командировани в чужбина, а повечето синове и щерки искаха само едно - плочи на любимите групи и по някой и друг блу-джиинс Е, и аз ще изстена:Младост... |
А колкото за интервюто  В смисъл - нужно ли беше?...Редактирано от - ivo kunchev на 13/6/2009 г/ 05:53:22 |
Блажени години, рокендрола беше млад. А някои групи си бяха забранени, като например Judas Priest. Нашия комсомолски секретар (който беше и метал) в университета се бяха наточили да го изключват, че бил пускал такива упадъчни групи на някакъв рожден ден. Отърва се с чичо-партиен владика. Малко след това пуснаха полу-официално Милена, Контрол, Ахат и ни нападна демокрацията  |
| Е, айди сега , демократични лъжи и измишльотиния ! Като един от 50+ мога да кажа , че по нелегалните пътища новите западни песни пристигаха в България почти веднага след пускането им на грамофонни плочи - било "по Дунава" от ГДР , Австрия , Унгария , Чехословакия и Югославия , било по суша от Югославия , варненци също могат да кажат за морските канали . През 1958-60 слушахме "Даяна" и "Бона сера , синьорита" , рока на кучетата и рока на затворниците и др. По радиото - да , имаше на 2-3 български по една руска , но пускаха и френски и италиански изпълнители , които не се смятаха за толкова упадъчни - Шарл Азнавур , Жилбер Беко , Далида , Адамо , Джани Моранди , Доменико Модуньо и др. много преди 72г . Също преди това бяха пускани и англоезични изпълнители като Енгелберт Хъмпердинк , Том Джонс , Диин Рид ... Забрана е имало първоначално за повечето английски и американски изпълнители , но съм сигурен , че такива забрани за някои от тях е имало и на Запад , по-специално в САЩ , дори гледах един филм на тази тема , мисля че беше за "хипарски" групи . А да се превъзнасяте по западните и в същото време да говорите за българските като за "някакви Годжуновци и Вороновци" е срамно и обидно за самите вас като българи и за нас , които ви четем ! |
hamalin 13.6.2009 г. 09:46:54 бг е кретенско място България не е кретенско място , ако и да живеят не малко кретени ! България е прекрасна страна ! В Германия също живеят доста кретени , но това не дава основание на никого да я нарича "кретенско място" ! |
| Чок觧, съгласен, Кретени има навсякъде, ама когато на една страна кретените вземат да стават над 50%, когато 90% от тях са концентрирани в столицата и околността, а 99, 99% са в правителството няма как страната да не е кретенска. Точно тия условия липсват тотално в Германията на Хамалин. Само вчера бях в една псих. клиника Асклепиос и се сетих за него. Вярвай ми, че Хамалинът знае повече за Германия от повечето тука. Защото си има белези по които се познава една страна - по гробищата, по болниците, че и по психиатричните клиники. (не говоря за пътища, образователна система, домове за сираци, хигиена или обноски между кретените и некретените, по небръснатите полицаи, които ядат семки или играят табла на служба или просто пушат в смачкана униформа - неща, които ги знае всеки). Редактирано от - Nickolas на 13/6/2009 г/ 12:38:08 |
| Чок觧, де забрави Блю Канари, Танцът на дървените обувки и Ай Пепита, Пепита де Майорка! Забравил си то-же и Джилиола Чинкуетти - и тя беше разрешена в съветската империя, освен Жилбер Беко с Натали и томб дю Ленин, и Доменико Модуньо (роден 1928 год.) след концертите му в СССР. Всички тия ги имаше на онова гениално, действително, съветско списание, на което 2-3 страници можеха да се свирят на грамофон. Том Джоунз го рекламираха като син на миньор повече, отколкото на самия Том щеше да му е удобно, ако разбираше български. И го толерираха, щот искал да си ходи в къщи, пък на - щели да го екзекутират на електическия стол лошите американци! Пък и защото се слушаше навсякъде, вкл. в Румъния по 4 -5 пъти на ден. Малка страна - няма къде да избягаш от идеологическата диверсия! А пък нещастните Беатлеси бяха уж пролетарии, ама нещо не ги долюби съветската страна и бяха ако не забранени, то тотално несъществуващи. Най-най-големият кеф беше като дадоха 2-3 секунди по БНТ как Ролинг Стоунс правят концерт в Западен Берлин (Валдбюне 1965 г.) и как младежта разглобява юнашки пейките (http://www.rockarchiv.infopartisan.net/m ovies/mov006.html) (от 3:11). Ти тука за някакъв урок по танец, освен това краден от французин! Да си сбъркал Дийн Мартин с Дийн Рийд? А пък и да не си сбъркал - музиката на Дийн Рийд беше толкоз американска, колкото беше гръцка и тая на гръцкия ансамбъл на гръцките емигранти в София - за техни народни песни и танци, спонсориран от ... през 70-те. Апропо, колко пъти си пусна за последните 10 години в колата Годжуновците? Редактирано от - Nickolas на 13/6/2009 г/ 12:46:17 |
| Nickolas, къде се губиш, друже? За кретените сте абсолютно прави! А за музиката? Мога да опитам да направя нещо като класация по "слушаемост"  :1.Бесна разюздана и просташка чалга. 2.Веско Маринов, баба Лили, Жоро Христов и още неколцина... 3.Ъпсурт (моите фаворити) и Уикеда, които се загубиха. 4.Разни Каризми, графове, мировци и айдълчета с мимолетна слава... ако съм пропуснал някого, допълвайте. |
| Ловки, здравей. Не ме разбирай грешно. Нямам нищо против каквато и да е българска музика. Радвам и се. Веднъж през 2000 г. се наложи да чакам една сутрин да дойде някой да ми вземе колата под наем на аерогара Варна и слушах българска музика за първи път с удоволствие близо два часа. Много и се зарадвах. Запомнил съм го това слушане като вододел в мнението си! Има даровити хора много. Но пък от тогава все това въртят, с изключение на последните 5-6 нови парчета. Слушам постоянно българско радио в офиса и не съм неинформиран. Въпросът беше за сравнението. Нещо като: Да пиеш упадъчните Гленкинчи или Обан, когато имаш такава хубава (фалшива) българска ракия! Да паднеш така и да предадеш Родината със задължителната голяма. На таквоз ми замириса. |
| Разбирам те, има лееекичък патриотарски уклон в интервюто. Истината е, че спорадично се появяват изключителни приятни парчета, които и критика и публика приемат много добре. Но покрай тях излиза и боза. И излъчвайки всичко накуп, добрите песни се давят в бозата. Не съм проверявал, но ако някой издаде сборни дискове с най-доброто, много хора ще си го купят и ще го слушат в колата или в къщи. Друг е въпросът със свалянето от нета. Това нашите ги убива. За малка държава като нашата е немислимо да се организират големи турнета, които да могат да хранят групите за година напред примерно и да творят на спокойствие. Свирят и пеят в клубове по 3-4 пъти седмично, което е смазващ режим и така се издържат. |