Отиди на страница:
| Ловък, хубаво е все пак да си даваме сметка, че живеем в най-просветената, най-охолната, най-свободната и най-ненасилствената епоха в историята на човечеството. Че, макар и в периферията, ние сме част от най-богатото и свободно общество. Защото половината (ако не и повече) от хората по света и сега живеят като животни, в глад, невежество и мизерия. В края на краищата ние сме привилегировани, откъдето и да го погледнеш, и дивотиите около нас са сравнително безобидни, ако си представим глада, насилието, болестите, непоносимата жега или зверския студ, ежедневните срещи със смъртта, които са съпътствали и съпътстват живота на огромната част от хората. Така че да бъдем по-снизходителни към живота, който живеем. Той никак не е лош. |
У тая работа не мой с нерва...Поливаш, косиш...поливаш, косиш...  Къдя стотина лазарняка...  _____________________________________ _________________________________________ Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме> |
За какво ви е Пиночет, бе пичаги? Я какъв хубав модел ви е дал Хърсев днес. Локацията на България е като на Люксембург и Швейцария. Решението е елементарно. Научаваме английцки, изринваме бюрокрацията барабар с документацията, намаляваме корпоративния данък и това автоматически дава на мамковината разпознаваемост, доверие и статут. След това сядаме сред боклуците, магистралките и мангасарите и чакаме рентиерите да цъфнат по границите с чекови книжки в ръце и сърца изпълнени с доверие.  |
| А, със сигурност са повече от половината. И то хорица, които с нищо не са го заслужили! И няма как да им помогнем и с какво. Щрака-лака тука и крак връз крак... Лоша работа. Добре че има такива като онова наше момиче, дето го отвлякоха в Сомалия. Ето това е да работиш и живееш за кауза. |
| Ловък, усещам, че си революционно настроен. Това обаче няма да отмени природните закони, според които съществува хранителна верига и едни животни изяждат други, за да съществуват. Така някак ни е устроил света Дядо Господ. Ние сме част от този живот и си носим присъщото му зло. Засега не се вижда как ще построим "единний светлий комунизъм". Употребявам това понятие не в буквалния му смисъл, а като някаква мечта за идеално общество без насилие. Само че видяхме докъде се стигна, когато едни идеалисти взеха да го строят. Ако имаш решение на казуса, кажи какво е то. Щото в последния ти постинг усещам някакъв упрек към онези, които не се борят с калашник в ръка за оправянето на света. Или най-малкото - с мисионерство. Ти защо не си мисионер? |
Оо, не, революционно съм настроен само когато ми прекипи. А като ми мине, продължавам да се радвам на младата си жена, на малката и голямата щерки и така  . Нямам достатъчно сърце за мисионерство чак. А и смятам, че съвременното мисионерство понякога е даже някакво бягство. В редки случаи. Рецепта съм казал че нямам. Бармалей както винаги май го каза най-добре-коси, поливай...коси, поливай...и така 100-150 години (актуална рецепта и за прословутите английски морави също  ). И не завиждам на тия след Пиночет, защото си прав-яденето на бахур колко му е да се криминализира...Мама кво ше прави тогава? |
| За Пиночет и неговите стопански експерименти, това е чикагската утопия... Блаженни са вярващите. Ако човек сравни положението на чиллйците преди Пиночет и непосредтсвено след стопанските му реформи, резултатите му са плачевни. Чак след обръщането на политиката му на 180 градуса (в стопански план) нещата дръпват. За какво спасяване именно говорим на мен не ми е ясно. За рускинчетата какво да говорим, там за какво стопанство можем да говорим като техните успехи и крахове са винаги ръка за ръка със цените на суровините? Туткалчев, много добре го каза. напълно съгласен, че трябва все пак да се благодарим къде се намираме. Но пък и както е казано- На комуто много е дадено, от него много се очаква. И нашите стандарти се вдигнаха. |
| rki Отклоняваш се от темата и лошо "локализираш". А за времето има много мераклии - едни все го виждат като тяхно, други като колело на историята, а трети го делят на хапчета по 800 дни. Не може да се угоди на всички. Ти ако знаеш, кажи по-добре как да стане така та влаковете да идват навреме, без да са бронирани и без да ги карат царе с бели ръкавици. |
| Вокиле, най-лошото нещо както в индивидуален, така и в социален план е разминаването между реалност и желания. Което сега в пълна сила се наблюдава по нашенско. На хората от 20 години им се говори как ще настигнем онези, дето са трупали от хиляда години, и Ганьо взе да фантазира как и той ще натрупа. А преставите си ги черпи най-вече от филмите. И се ядосва, че не живее като англичаните, американците или французите. А хвърля боклуците си през балкона. |
| Е, добре де - искате силна ръка. Обаче Бойко си счупи крака на мач и сега лежи и пъшка в Банкя. Видях го с очите си по телевизията. Не става. Къде сте видели вие Пиночет в гипс? Яниту колкото повече говори става ясно , че най-много да пусне някоя димка и толкоз. Къде ти Пиночет, къде ти нашто Яне. Командира, ако беше се развел с тая пуста Елена Драгалевска и да я тикнат в панделата за врътките с нафта през Македония или Сапио през ембаргото можеще и да заприлича на чилийския генерал, ама онаа го омагюсва с теменужки и нищо няма да излезе. Царот пък хич не мяза на генерал. Той и команда ако требе да издаде от раз ще почне да се обяснява с часове и пак няма да разбереш на къде да тръгнеш. Доган, нищо че е турчин инего можеще да турим на баша, ама оно ще ти философства с часове дорде му кихнеш сухо и земи ли парата обръща калимерата. Генералите от Монтерей пият само чай вечик се подпикават и цапат килима в кръчмата. |
| Шако, Сам го каза, бе човек! Силна РЪКА! Бойко е зле с крака, ама туй не е болка за умирачка. В цялата човешка история няма народ, дето да е проплакал за силен КРАК. |
| I. Само човек като Пиночет може да ни оправи! Абе ей, тъй както сте се размечтали за силна ръка, имам чувството, че нещо сте сбъркали посоката и търсите модела не там, където трябва. Искам само да ви напомня, че в началото на 70-те години в Чили дойде на власт, и то съвсем по демократичен път, Салваторе Алиенде – Чичито, който се зае с провеждането на поземлена и здравна реформа, както и с национализацията на медните мини – основен източник на доходи в страната. С една дума политика а-ла Фидел Кастро, само че по съвсем мирен път, с която засегна жестоко интересите на североамериканските собственици. След 1-2 години на еуфория и относителен икономически подем, цената на медта падна драстично (ясно защо) и чилийската икономика тръгна към дъното. Последва инфлация, безработица, недоволство..... и в резултат - военен преврат, извършен от Пиночет, и то на ачик с подкрепата на САЩ. Пиночет напълни затворите и изтепà сума ти хора, които бяха всичко друго но не и мутри, и възстанови статуквото – сиреч върна старите собственици. Не може да му се отрече, че покрай това стабилизира икономиката и Чили тръгна напред. Всичко това обаче май нещо не се връзва с представите и мечтите ви за силна ръка, а? |
| II. А защо само човек като Пиночет бе, кумец, когато може и някой кат Фидел Кастро! А сега да ви светна – вий си мечтаете за Пиночет, а всъщност в подсъзнанието ви е Фидел Кастро. Сега ще се аргументирам за това, а вие ме оборете ако можете. Според собствените спомени на Lidero Maximo, още когато бил с партизаните си в Сиера Маестра, той често задавал на пейзаните следните въпроси : Искате ли да вземем земята на богатите и да ви я раздадем безплатно? Искате ли да им вземем фабриките и палатите? Искате ли да национализираме банките на мафиотите? На всички въпроси отговорът бил един – Да, да, искаме!!! Но когато после ги питал : А искате ли комунизъм? – винаги следвало - Не, не, в никакъв случай! И затова Фидел Кастро решил, докато не пипне властта, за комунизма да не споменава и дума. И с това заблудил на само пейзаните, но и американците. Които решили, че няма да е лошо ако го оставят да свали непопулярния Батиста, и то без те да си мръднат пръста. Така се стигнало до прочутото venceremos. Животът на кубинците станал един непрекъснат възход, както е казал поета. Изгонили богатите и досега карат техните шевролети. Национализирали банките и затъргували с долари на черно. От мутрите който избягал-избягал, останалите в пандиза. Окупирали палатите и досега живеят по пет души в стая. Живот да му се не нарадваш. Равенство и братство, изобщо рая на земята. Само дет носят шорти вместо лозови леста. Дори могат и да пооткрадват по нещо. Защото техният Бог е не само с дълга брада и силна ръка, но е и добър. За такива неща не само не ги гони от рая, но дори и не ги оставя да го напуснат. Ако това, за което мечтаете, не е туй, което описвам – поправете ме! Аз пък тогава ще цитирам някой от вашите постинги. |
