| .. и за това ще отнесем глоба от ЕС. |
| Генек, сигурно има и елемент Биг Брадър или поне в един момент може да се използва, но главната цел засега е да се премахне многократното искане на политическо убежище. Особено откак социалната помощ се превежда по банков път в отделните страни, много от търсещите политическо убежище (официалното название) получават социлна помощ под различни имена и националности в различни страни. И като отидеш на Electric Avenue в Брикстън гледаш разни черни граждани с огромни мерцедеси с хамбургски или парижки номера, защото те освен измамите със социалната помощ, вършат и други не съвсем позволени неща, имайки разрешение за пребиваване в няколко страни и пред вид липсата на контрол по границите. Ей това блато ще се пресуши. В многото си аспекти. Другата цел е да се знае на кого му е била издавана и каква шенгенска виза, защото фалшификаторите дават вече много високо качество. И не на последно място, известната като country of concern България (преди му викаха rogue state), която издава по два и три паспорта на определени хора от криминалния контингент - или на чужденци - ще и пресъхне бизнеса бързичко, защото само с едно натискане на ентър ще излиза наяве who's who in Schengen и в обединена Европа. Редактирано от - Nickolas на 27/6/2009 г/ 09:11:38 |
| Спокойно, другари! Колкото и да ви наблюдават, нищо няма да видят, само някакви мухльовци без значение. От наблюдение могат да се опасяват само някакви делии, които искат да променят света. Вие сте просто незабелижими. |
| Гонзо, не смяташ ли, че е уместно това наблюдение да бъде под контрола на работниците и селяните? Все пак те имат висок морал и въпреки, че понякога са строги - винаги са справедливи. |
| Не смятам. *** И обикновено си делегирате правата на някой правешки селянин със средно незавършено, който еднакво яхва и наблюдаваните и работниците и селяните, които са го избрали да ги представлява. И тъй като е прост селянин, задържа прогреса през всичките години на управлението си. Редактирано от - sybil на 27/6/2009 г/ 11:03:52 |
Става все по-очевидно, че Лисабонският договор няма за цел да обедини многообразието от европейските народи, а да послужи като параван на действителността, който да прикрие факта, че Европа е само придатък към една глобална политическа структура, намираща се напълно под американско влияние.Това проличава от всички двустранни договори подписани м/у ЕС и САЩ.Тази действителност, която определя нашия живот, и която отхвърля основните свободи и самостоятелност липсва в настоящите дебати за легитимността на Договора. Именно стремежът на европейските институции да ограничат и прикрият възникналите противоречия по този въпрос, възпроизвежда голяма мистерия за бъдещето на ЕС. Нека само да си припомним за двустранните договори, отнасящи се до контрола на финансовите операции и самолетни пътувания.Всъщност вместо да се действа според съществуващите вече текстове от международното право, се говори за адаптиране на европейското законодателство към американското такова, което се прилага директно на територията на ЕС. В текстовете на подписаните договори, ясно се открояват техниката и стила, потвърждаващи върховенството на американското право.В този случай не се касае за договори м/у два могъщи партньора, които претендират, че имат сходни планове-а за едностранно обвързване от страна на американците, чрез което те директно упражняват своята власт над европейците.За да задоволи американските изисквания, ЕС е готова да изостави и трансформира своите закони и правен ред. Още преди няколко години ЦРУ създаде специална програма за наблюдение на международните банкови операции и след септемврийските атентати в щатите SWIFT предостави на американското Министерство на финансите милиони лични конфиденциални данни на свои клиенти. Получените данни се събират в два сървъра, разположени в Америка и Европа. Трябва да се отбележи, че всички международни транзакции извършвани чрез SWIFT съдържат персонални данни, които са защитени от белгийското и европейско право.Същевременно поради местонахождението на втория сървър на американска територия, тази фирма се намира и под американска юрисдикция. Нарушавайки европейското право SWIFT доброволно направи своя избор-да бъде под разпореждането на американската изпълнителна власт. Въпреки контестациите за многократни нарушения на белгийското право и това на Съюза, белгийските власти отказаха да продължат съдебното преследване с/у тази фирма. Както този, така всеки един”договор” е резултат на едностранните американски изисквания.Не се касае за двустранни договори от взаимен интерес-често чуващи се формулировки от европейските институции-а за текстове в чието съдържание се напомня, че не се изисква непременно съгласието на двете страни за да бъдат променени.Те са формулирани по начин, който дава възможност на американската администрация да променя ангажиментите си в тях без да се консултира със своите европейски “партньори”. Официалната версия на това начинание се аргументира с обстоятелството, че то е създадено за да бъде използвано единствено в борбата с/у тероризма.Но като се има предвид, че тази дефиниция е толкова размита, бихме могли да си дадем сметка, че много лица, организации и фирми могат лесно да станат обект на това внимание, но с друга цел. Миналата година SWIFT даде да се разбере, че европейските данни няма повече да се трансферират към САЩ, а ще се събират във втори сървър, който ще бъде разположен край Цюрих.Това тяхно”съгласие”е представено като еволюция отговоряща на съвременните условия.То е постигнато по начин, който да може постоянно да отговаря на американските изисквания, което означава, че американските власти ще продължават да получават подробна банкова информация за европейските граждани.Алибито, че американския сървър вече не е операционален, засилва още повече американския натиск и намеса на европейската територия. Този договор, както и много други, разкриват наличието на една имперска политическа структура, в която американската изпълнителна власт си е отредила ролята да се разпорежда, а европейските институции само да узаконяват техните заповеди и да се прилагат в ЕС.Европа като една независима супер сила си остава една мечта.Има само една сила-тази, на американската администрация, която отстоява правото си да разполага с персоналните данни на европейците.В нейните едностранни действия се съдържат официални”гаранции”, че тя може по всяко време едностранно да ги ползва.По този начин американците дискретно налагат своя воля над европейците. |