Отиди на страница:
Батков наваксва!  Нападателят на камерунския национален отбор Джоузеф-Дезире Джоб е футболистът, за когото собственикът на Левски Тодор Батков спомена при завръщането си в България днес. Джоб притежава и френски паспорт, тъй като е роден в европейската държава, и затова босът на „сините” го определи като „футболист от Франция” в изказването си пред медиите. „Остава открит въпроса за нападението, но работим по него. Вариантите са три-четири. Един от тях е футболист от Франция”, каза Батков показвайки диск, който носи на спортно-техническото ръководство с изявите на въпросния играч. Гонг разбра, че става дума именно за Джоузеф-Дезире Джоб, а дали той ще стане играч на Левски, се очаква да стане ясно в следващите дни. 31-годишният нападател има сериозен опит зад гърба си, като има мачове на две Световни първенства с екипа на Камерун. Той бе част от състава и за миналогодишното издание на Купата на Африканските нации. За националния тим Джоб има 46 мача и 6 гола. За последно Джоузеф-Дезире Джоб се подвизаваше в катарския клуб Ал-Карития, а преди това кариерата му премина през Ница и Седан. Цели шест сезона нападателят бе собственост на английския Мидълсбро, от 2000 до 2006 година. През 2004 година именно с негов гол Боро печели една от малкото си купи – Карлинг Къп. Тимът от Премиършип го отдаде за по година на Мец и Ал-Итихад, преди да го даде на Седан. В началото на футболния си път Джоб игра три години в Лион и една в Ланс. |
| А сега да почерпя по случай 4 юли, който и САЩ използват за рожден ден: /намерено нейде из интернета/ ------------------------------------ БОЛНИЦА НА КРАЯ НА БЮДЖЕТА Лято, та лято!... Слънцето прежуря през дупката на озоновия слой и безпощадно осветява напрегнатото ежедневие на Н-ската болница. Младички сестри, по чисти и прозрачни бели престилки вдигат кръвното на помнещите още туй-онуй хипертоници. Вдигнато е кръвното и на доктор Попов, който крещи: - Сестра Иванова, сестра Иванова, кому бяхме строфантина? - На... на... болния от трето легло – проскимтява тя. - А какво пише тук, бе момиче?... На осмо! – и доктор Попов изтрива чело - Ама че беля щеше да стане!Добре, че няма пари за лекарства, та бием глюкоза наред....Но друг път внимавай - и той внимателно излиза, като заобикаля дупката в ъгъла. И за ремонт няма пари. Младичкият доктор Тончев, като недоквалифициран кадър, бърка усилено бетона в съседната стая, а панарджията пуши на перваза и дава указания: - По-яко маай, докторче, не режищ апендицито! - а на обидения поглед на лекаря пренебрежително подмята - И давай по-бързо, че ще кажа на главния ...Щото сега пак ще ви съкращават! Та тренирай - може да ти потрябва! А сестра Иванова търчи отново по коридора.Търси доктор Калъчков.Сигурно пак е отишъл в барачката си до болницата, да поправи още някой часовник. Е, не е редно, но пък доктор Ребров всяка свободна минута си я оползотворява като таксиметров шофьор. Даже на една болна отряза сливиците на задната седалка по време на курс. По стаите обикаля секретарката на шефа и моли болните на изкуствено дишане да поемат дълбоко дъх, щото от енергото ще спират тока за неплатени сметки. А утре вече ще се оправят нещата. Извикали са Яшар ковача с меховете, ама днес има да изчуква три брадви, две мотики и една комшийка. Най-лесно и сладко й е на доктор Симеонова - по това време тя гледа на кафе във фоайето. - Хъм… - вдига тя очи към поредната пациентка–клиентка - На колко години, казваше, че сте?...Ще навършите петдесет? Възможно е… Я да видя... Такаа, чака ви дълъг път...нагоре, нагоре... Кой ще ви оперира?.. О, доктор Калъчков? Видяхте ли, че познах - тя с мистично премрежване на клепките отпраща Калъчковата жертва, и се заема с приема на следващата пациентка. - Име? Добре, вървете при сестрата там. Да ви настани в стаята за безнадеждно болни... Спокойно, спокойно... Не се плашете, просто има грипна епидемия и тая стая днес се освобождава. Най-после доктор Петров получи квартира от общината...Така, а вие? Аха, ще ви оперират... Я да видя какво носите...добре, добре - бинт...скалпел...йод, марля...Това какво е? Какъв е тоя канап, питам? - Нали такова...за шиене...Та взех от баджанака обущарски канап. Ама нема страшно, докторице, с него и ботуши кърпят, пък вие... Абе, докторице що все искате разни неща? Нали и държавата плаща, и общината ви дава пари...Къде отиват? Доктор Симеонова величествено маха към сестрата: - Сестра, човекът си иска обслужването, дето го плаща бюджетът! Донеси му една чаша студена вода! И - културно, моля! А вечерта бавно се спуска вече над болничката. Главният минава на последна визитация: - До утре, бай Пешо!...До скоро, Мишо!...Сбогом, чичо Кольо… ---------------------------------- Юлските лъчи обливат прозорците, стаите и коридорите на областната болница. Доктор Симеонова отправя рошав поглед към влизащата бързо и дъвчеща бавно медсестра. - Давай първия! - казва й Симеонова. Първи е дядо Пейо - стар и на години, и като абонат на докторката. Симеонова си обича пациентите, наричаше ги галено "подвижния инвентар". - И какво? - рече тя. - Пий едно чайче, затопли си краката и ще се оправиш! - Ами ако умра докторке? - попита дядо Пейо - Ей, като стана призрак - всяка вечер ще ти идвам на гости! Доктор Симеонова махна с ръка : - Да да беше преди петдесет години, пък сега ... Следващият! Старшата на хирургията приема нов пациент и инвентара му: - Такаа, бинт, марля, това какво е? - Ракия - казва пациентът - да се доупоя преди операцията! А отзад някаква адвокатка спори с хирурга: - Ама защо да нося всичко това? Нали по конституцията имам право на безплатно лечение? - Вярно имате - кима съгласно хирургът - Ама аз като нямам лекарства? Долу във фоайето, дежурната сестра приема болна. - На колко сте? - Навършвам шестдесет през декември... Сестрата скептично вдига вежди, когато зърва името на лекуващия, но си замълчава. В тоя момент край тях минава замислен управителят. Той заобикаля дупката на пода, където се чуват гласове и плискане на вода. Явно има повреда в банята и болните ги къпят в парното. Управителят е обръгнал и без да обръща внимание на подробностите от бита, влиза в кухнята. Освен готвача бай Димо в кухнята има само рояк мухи. Те презрително бръмчат над скромната закуска, една дори се престрашава да грабне парче салам. Обаче, едва опитала го, с негодувание го хвърля и отлита в близкия ресторант. В кухнята остават да бръмчат диетичките. Управителят смутено гледа пръснатите по обкованата с ламарина кокали : - В Англия убиват говеда с ток - да не се разтревожат и да загорчи месото, в Германия им пускат класическа музика. Нашите взривяват ли ги - парче месо не виждам? - За толкоз пари - толкова мръвка! - отговаря бай Димо - Имаме за половин година назад да плащаме, та едва взехме това.Ей там има десетина брадясали бройлера. Толкоз за днес! Сетне босът излиза навън и се втурва по задачите, минавайки покрай приемащата нови болни сестра. А тя загрижено пита пациентката: - Сигурна ли сте, че искате в тая болница? Защото тук пише, че имате алергия към насекоми... Управителят въздъхва. Да, днес трябва да си много здрав да си позволиш да боледуваш.Тъй рече доктор Гочев оня ден на оперативката. И сетне пак замълча. А с него напоследък стават разни неща... От месец почти не ходи с колегите си на обяд. Яде само шоколадови бонбони, дето болните носят, мислейки, че се отблагодаряват. Доскоро лекарите ги предаваха до лавката на входа, а собственикът им плащаше и отново ги продаваше . Обаче някакъв нов богаташ, остатъчно срамежлив, връчил на доктор Гочев зеленички банкноти, надиплени в една кутия от бонбони. Благодарност, дето спасил любовницата му от настинка. Поне така си мислел човекът. А доктор Гочев я дал на лавкаджията както си знае, оня я продал и - един болен щастлив зяпнал в неочаквано сипналото му се богатство. И така се развикал, че цялата болница научи... Сега Гочев проверява всички кутии, а за да не отиват зян бонбоните - до шушка ги сдъвка. Така е - понякога от много сладко загорчава. Но това са упадъчни филосовски размисли, а в областна болница няма време за такива. Денят едва е започнал да бушува. Предстоят хуманитарни и икономически разговори с представителите на енергото , на ВиК-то, молби до общината да отпусне малко аванс, че да платят разходите от по-по-предното тримесечие... В малката болница на края на бюджета животът неумолимо си църцори. |
| Не мога да не изразя, за кой ли път, възхищението си от чисто човешкото излъчване на Седрик Бардон. Франсето, и вчера показа, че когато си голям не само като футболист може безпроблемно да съчетаеш личния интерес и чувствата по начин който да предизвика единствено уважение. В тази връзка, пак изказвам удолетворението си от несъстоялия се трансфер на Макриев. Корист и само корист го мотивириха две седмици да размотава клуба който го създаде. Прав му път! Натиснете тук Натиснете тук Натиснете тук |
| Ми що не отидеш да го разцелуваш.....!? Ето и заради такива "фенове" фанатици, ще падате от смешни не известни отбори!Защото само надувате балона без да имате смелост да погледнете истината в очите!А тя е, че НЯМАТЕ отбор, че собственика ви е истински ИДИОТ, че той НЯМА пари за селекция и води смешник на по 34 години дето беше резерва в последния си отбор!Жалки сте!И като фенове и като отбор и като всичко!  |
Що не си погледнете ЖАЛКИЯ КУЦ ОБОР и да видите ИСТИНАТА преди да дойде КАКА и БАТКО да ви преЖули!?Защо просто не признаете нещата, каквито са всъщност!?Така ще ви БОЛИ по малко, когато за пореден път отпаднете СРАМНО от всички турнири!  |
| Хей лолипоп, зао не ни разкажеш за Туроператор ЦСКА и екскурзията на Грегори, та да не те боли ... А може да ни запознаеш и със своето студентство в ТУ-София, не за друго, просто да се посмеем ... |
Беви, нищо не се разбира и от този твой бълвоч  Стегни се, малко. Виж близнака ти Бай Желязко как уважително се е отнесъл към завръщането на Големия Седрик Бардон. Неуважаваш ли противника, не уважаващ и себе си. Ама, това са тънки работи за тебе, май. Редактирано от - Dokich на 04/7/2009 г/ 10:33:47 |
Що бе ЛОЛИПОП /надявам се знаеш какво е това/, що да не се посмеем от сърце за твоето академично митарство?  |
| Толкова ГОЛЯМ, че в момента от Реал Мадрид си скубят косите, че са го изпуснали! А колкото за бълвочите или сте тъпи и не разбирате какво ви казвам или просто страдате от синдрома на ЩРАУСА ШИЗОФРЕНИК!Което е жалко само по себе си..... |
Бре ЛОЛИПОП, недей се заблуждава, че изобщо казваш нещо!Разбери, че неможеш да намериш "ЩРАУСА ШИЗОФРЕНИК", но ЦСКАря ШИЗОФРЕНИК е винаги с теб ...  |
Я Бардон как гледа Борат на снимката. Като хайванче, държано с дни на празна ясла и на което току що са сипали зоб.  Халал да ви е! На харизан кон зъбите не се гледат. И пак да кажа, едно време Мурко чекаше от половин Бардон да стане цел, ама нейсе и затуй го натириха... Сега ще гледаме с колко се е стопила и половината, с която го засилиха към Кипър. Май и той като Пижу само е търкал пейките на Острова на Афродита... Забавлението, което гласи Превъзходния кокъл се очертава да е все по-зрелищно.  |
| За Седрик има една прелюпобитна закономерност. След като Левски спаси кариерата му, това е и изразено многократно негово мнение пред френски медии през есента на 2005, във всеки отбор където е ходил е започвал повече от мощно. Три пъти досега. Надяваме се, че точно в Левски сега няма да изневери на себе си. Не знам нали сте забелязали иронията която франсето вложи вчера на летището. Питайки го журналистите, дали са се разбрали с Батков какви са условията на договора, Бардон заяви: "Аз съм готов, стига г-н Батков да не се отметне". Паметлив е той. Защото когато дойде за сефте в Левски в последния момент някакъв хитрец реши да го изработи. Посегнаха вече на веднъж договорената му заплата. Седрик моментално заяви, че при това положение си тръгва. И който трябва, клекна. А бе, с една дума, страшен е. |
А сега да почерпя по случай 4 юли, който и САЩ използват за рожден ден Май сложно съм го казал! И отивам да си празнувам рождения ден!  |
| Генек, ЧРД! Да си жив, здрав, късметлия и Левски предстоящия сезон да ти донесе много, много радост! Всичко най-най!  |
| За Бардон само Оставяме всичко настрана, ама колко пръдльовци, разцъкващи за здраве у нас, са научили български като него? Това най-малкото показва чисто човешки качества и отношение към средата, в която си изкарваш хляба. В края на шампионата изразих мнение че е по-добре да се дадат 0 (нула) лева за нови играчи, отколкото да се инвестират пари в безсмислени трансфери. И продължавам да настоявам, че това е точно така. Тук не става въпрос дали Батков е кретен или не (за мен лично е първото) и дали има кинти или не. Нивото на отбор с трансфери за 1-2 милиона лева общо не се вдига. Вдига се с 10-20. А такива пари за трансфери няма не само Левски, ами никой в татковината. Карето за белот от Сливен и хвърковатият Орлин дали повдигат нивото на братчедите? Аз лично съм лееееко скептичен. И накрая за Макриев - изборът е лично негов къде и за колко пари да играе. Не виждам нужда да се превръщаме във фанатизирани дудучета, според които на всеки футболист му стига да навлече неизпраната свещена фланелка, за да хване господ за кайсиите и да търчи за без пари. Не ще Макриев в Левски, не му изнасят условията - ОК. Ама къде станал човек, къде е ял леб - хайде холан. А дали Левски губи или печели от неговото непривличане - я разберем, я не. |
| Благодаря! И малко за днес и утре: Натиснете тук |
| А, да, забравих и най-важното - и треньорченце е нужно. На коньовишкия хулиган Джеймса какъвто и матрялец да му се даде, той може да извлече най-лошото от него. Тъпото е, че с некадърността си в БГ той не изпъква, напротив - вписва се идеално в обстановката. Всичките треньори са "вземи единия, удари другия". За класен треньор - вж. по-горе за разликата между Х лв. и 10Х лв. |