Отиди на страница:
| Дотук добре, обаче се налага и до тоалетна да се иде, особено след няколко бири - та в тоалетната трудно се пристъпва и диша - две или три тоалетни за няколко хиляди летуващи, чистят ги само сутрин и тогава само може да се влезе "безопасно"... Е, има и щастливци с тоалетни в караваните - те сутрин си изсипват контейнерите в общите тоалетни и после обилно и продължително ги мият на мивките, докато се опитваш на съседната да си измиеш зъбите... Да-а, романтика... ____________________________ Не мир дойдох да донеса, а меч… |
Редник  .....И така всеки отнасяше със себе си по частица не само от чичо Весо Облия, но и от всички останали посетители. Особено когато и морето беше заредено с ордьовър поради липса или повредени на пречиствателни станции. Малки проблеми имаше единствено, когато някой предложеше на нежна чехкинче да се поразходят около къмпинга и полегнеха без да искат върху произведение на изкуството, оставено от някой любител на природния натюр. Но то без това не може - дори и екологично чистия туризъм оставя някакви следи, а и луната светеше толкова омайно....... |
| Лете софиянци задръстваха южното крайбрежие, а познавачите отиваха на север. Там, през 60-те години, все още имаше райски места. Стига да ги знаеш къде са, да имаш плавници, шнорхел и яки крака. Както и чувството да се измъкнеш навреме, ако морето се разсърди внезапно. Тоуклиман, преди идиотският Медитеранее клуб да му еб* майката. Тюленово и скалите около Шабла и Калиакра. Каса бира и няколко мастики. За омилостивяване на зажаднелия за човешки разговор барба, да те вземе на борд. През деня сафрид. Надвечер едра черна кая, не келеви попчета, а от оная с големите глави дет се пръска в тигана. А сутрин.... ах тези утрини!!! Морето като огледало. Водата ледена, рибата едвам-едвам кълве. Няколко лодки с все още махмурлии рибари. Поздрав и - Няма апап, все още нищо няма! На триесе метра до теб се подава глава на делфинче. Гледа те любопитно с голямо черно око, сякаш ти казва - Здравей, как си, и ти ли за риба, рано е! След това делфинчетата стават две. А в това време слънцето бавно изпълзява на хоризонта и всичко порозовява. И изведнъж на 500 метра писък и крясък - Джурум !!! Отдолу леферът напира сафрида и чаталкуйрука, отгоре чайките атакуват с пикиращ полет. Пълна газ - който пръв свари, той ще натвари. Стигнала до джурума, лодката внезапно утихва на първа скорост. Чепари на дебела корда с плаващата оловна плувка накрая. Лодката бавно се върти в кръг. Обезумелият лефер между риба и перо от червена кокошка разлика не прави. Туп, туп, туп - броиш пет-шест лефера на куките и теглиш. След около петнайстина минути джрумът изчезва внезапно, тъй както се е появил. За да се появи след малко на друго място. Ако си забравил ръкавиците, пръстите се протриват до кръв. И единственото нещо което те крепи, това е мисълта за пресния лефер на скара. С ледена мастика и бира, разбира се. Който това не е преживял някога поне ваднъж, нищо не е видял от нашето Черно море. Ако и да ходи всяка година на къмпинг. Затова сега повече на море не ходя....и си живея с юношеските мечти за вахинетата. Кой знай, може пък един ден, ако не е вече късно, и тях да видя.... |
| Ей, Анастасе! Ти си бил бир парче писател-маринист-кулинар, бе! И от мен - Личи ти, че си родА с морското момиче Варна. Хемингуей неслучайно е казал: "Всичко на 30 мили от морето е провинция". То Хемингуей не е сериозен източник на мъдрост, ама за някои неща е бил много прав. Редактирано от - Даскал Цеко на 18/7/2009 г/ 18:30:47 |
| А, като сме се отворили на поетично-кулинарни теми, та да ви попитам - а ду ю римемба делфиновото филе? Тъмно червено-кафяво, оваляно в червен пипер, и с невероятен вкус. Намираше се тук-там до към края на 60-те години, после изчезна. И друго - имаше един БГ филм, не мога да се сетя заглавието му - за оня чешит-скулптор от някакъв крайморски град, дето беше направил фероскулптура, та там, по време на ешмедемето, един от героите изпунтира Кант: "Има две неща, които ме изпълват с най-дълбоко възхищение - звездното небе над мен и печеният лефер на скара". |
| Римемба ами, как да не римемба. Беше едно филе с неправилни размери, като накъсано и после оваляно в кайзерова подправка (от града Кайсери, Турция). Сухо, с много къси влакна и поради това се топеше направо в устата. Изчезна някъде 1962 - 1963 година. По това време България подписа някаква конвенция и престанаха да ги трепят. А самото трепене на делфините ставаше по следния начин. Заграждаха ги с няколко рибарски корабчета с мрежи и делфините се плашеха да прескочат мрежата заради поплавъците, които я държаха във вертикално положение спрямо поръхността. И като се изнервеха, делфините се скупчваха на едно място. Тогава ги разстрелваха с карабини от марсовете на корабчетата. Това съм го гледал на български документален филм. Жестока история. |
| Даскал Цеко и Николас, мерхаба и на двамата! Истина е, че лефера на скара изпълва с възхищение. Дори и спомена за него  С него може да се мери донякъде само карагьоза. Ама все пак черноморският лефер си е друга работа. Няма равен на него по света - има само риби, които външно приличат на него, ама на вкус - нъц. Колкото до делфините, това беше жестока история. Показаха веднъж документален филм. Мрежи, пушки, скачане в морето да ловят ударените делфини, за да не потънат. Доубиваха ги с лопати. В Аспарухово една малка фабрика за преработка денонощно пушеше. Затова и аз като малък жив делфин не съм виждал. Всичко беше избягало навътре в морето. Появиха се едва след забраната, слава Богу! Истина е, че делфиновото филе беше вкусно. Но сега ако ми предложат, няма да ям. Няма начин да не сте чели разказът на Едгар Алън По: Защо не ям маймунско месо! |
| Мерхаба и от мен. Морските истории нямат край. Все пак 7 години в Ахтопол съм живял и работил. Някой ден ще пиша за живота си в Ахтопол. Весел уйкенд. |
Саматар, не отлагай за някой ден, ами почвай веднага да пишеш. Ако чакаш да дойде специално ден за писане - няма да дочакаш. Аз така чаках, чаках да му дойде времето за писане, а то не дойде, и поради това не написах ред велики произведения.  |
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Boatswain Spyder |
| Здравейте. Бях пропуснал да си отбележа в тефтерчето, че това е блог и го забравих. Анастасе, докато четох - все едно аз бях в лодката, а продължението за Весо Облия ме заобли от смях Както е тръгнало, може и това, дето го е рекъл бачо Калин: "Ако се намери автор за това - прототипите са живи, наоколо са, можеш да ги пипнеш, пък и да ги изслушаш. За една година книгата ще стане, за другата "Аполония" ще е готова." да стане, е, може би и с малко обща помощ и догодина - хайде на "Аполония"-та |
| "Защо не ям маймунско месо" от Едгар Алън По, в сборник разкази "Плачът на девствената гора", съвсем накратко: Хващат женска маймуна, прерязват ù вените и я затварят в клетка, за да умре. Така, според туземците, месото ù било по-вкусно. През цялата вечер от клетката се чувал сърцераздирателен стон. На сутринта намират два трупа. Този на заловената женска и на една мъжка маймуна, прегърнала клетката и умряла от скръб...... Boatswain Spyder, Недей да осъждаш стари традиции и събития от гледна точка на съвременния начин на мислене. Сигурен съм, че сега ще побеснееш, ако видиш някой да приготвя нещо като баница с езици от славеи и чучулиги. А това блюдо се е ценяло навремето от римските патриции като изключителен деликатес. Един от първите, които обърнаха внимание на живота на морските обитатели, както и на това, че техният живот е застрашен от съвременната цивилизация, беше Жак Ив Кусто, автор на вълнуващия филм "Светът на мълчанието" 1955. И точно в този филм е показана следната сцена: Корабът Калипсо е заобиколен от незастрашаващи никого акули. Това възбужда инстинкта на омраза към към тях сред моряците - потомци на старите китобойци. И започва една кървава салхана с харпуни, канджи и всичко останало, което им е под ръка. Години след това, Кусто се разкайва горчиво за тази сцена. - Сега ако правех този филм - каза той - не само нямаше да заснема всичко това, но и нямаше да позволя то да се случи. |
| Боцмане, да се яде крокодилско не е проблем, а и не е нужно да се Абиш да хидиш чак до Африка. През улицата до нас има голям африкански ресторант и в него кеф ти крокодилско – поне пет манджи (най си падам по крокодилски стейк Zidango, струва 17 евро порцията), кеф ти мръвка от антилопа (Sun City – само 9.90), кеф ти от щраус (за други композитори не съм питал), от зебра (стейк – 16 евро), от куду (ония козли с големите навити роги), и още ред пикантерии и екзотични гозби. За делфиновото филе – как да ти кажа, че да ме разбереш правилно. Забелязал съм, че малцина хора, и то изключително от семейства на табиетлии и ценители, въобще са чували за такъв деликатес. Съгласен съм с нехуманността на изтребване на делфините, за да се правят филета от тях. Затова и ловът им беше строго забранен. Но тогава, навремето, преди забраната, на делфина се гледаше просто като на вид едра риба, а делфиновото филе беше рядък и всепризнат деликатес. ПП: Тамам щях да пускам мнението си, и видях поста на Анастас (мараба!) – та там той много добре го е казал за промените в мисленето. Редактирано от - Даскал Цеко на 19/7/2009 г/ 16:35:25 |
| Има и по-тежки случаи от яденето на делфиново филе. Навремето познавах един католически свещеник, който беше ял прясно човешко месо, разбира се, без да знае. Како млад мисионер (трябва да е било към края на 30-те г.) бил пратен някъде из дебрите на африканските джунгли при някакво племе – да сее словото Божие. Cработил се отлично с туземците, те много го заобичали, но веднъж свещеникът се разболял и взел да бере душа. Тогава туземците се събрали, взели да си шушукат нещо и изчезнали, след това се върнали с някаква мръвка и му сварили чорба. Свещеникът ял от чорбата и взел да се оправя. Когато оздравял, попитал що за вкусна чорба е това и от какво месо е била сготвена. Оказало се, от човешко. Апапите прескочили до селото на съседното племе, утепали човек и го сготвили на чорба за любимия си свещеник. А той, сиромахът, три месеца след това се подлагал редовно на самобичуване, минал през продължително гладуване, за да се пречисти, и от тогава станал пълен вегетарианец-суровояд – за да не се повтори случайно грешката. Редактирано от - Даскал Цеко на 19/7/2009 г/ 16:32:08 |
| Едно е да четеш и гледаш филми за симпатичните и интелигентни делфини, друго е да ги видиш с очите си. Не чак-чак толкова отдавна, в делфинариума във Варна имаше три делфинчета. Хвърлянето на храна и други боклуци - строго забранено, разбира се. Ама нашия Ганьо от дума разбира ли? След като му е забранено да хвърля храна, що да не хвърли една монета, както във Фонтана ди Треви у Рим - аджеба ний да не би да сме по-долни от италианските туристи! Видял се в чудо, дресьорът се сетил да научи делфинчетата сами да вадят монетите. За всяка извадена и подадена монета - подарък рибка! И за срам на двуногите себеподобни, работата тръгнала чудесно. Добре, ама в резултат на усърдието на делфините, монетите на дъното скоро се свършили - все пак икономическите възможности на редовите посетители били доста ограничени. Тогава делфинчетата започнали да къртят със зъбки парчета от циментовата мазилка на басейна и да ги подават. Трудно било да им обяснят ролята на парите в съвременните стоково общество, затова от немай къде продължили да им дават по една рибка за парче. Добре, ама делфините скоро разбрали, че независимо от големината на парчето, както при соца, заплащането било едно и също. И веднага сменили тактиката. Започнали да задържат по-големите парчета на дъното и да откъртват по-малки парчета от тях, които да продават за рибка. Открили пропуск в закона, демек, и веднага се възползвали. И всичко това се случило само в продължение само на няколко дни. Кво ли щеше да стане ако живееха на сушата |
| За да не залитаме в замезване с нехуманни мезета, ви предлагам една моя проста и лесно осъществима рецепта (без претенции за оригиналност, но според мен – много добра). Вземате норвежка пушена сьомга, бутилка хубава водка (от зърно, а не картофена или табуретовка), бутилка хубава бира (руснаците казват: пиво без водки – деньги на ветер), една лимета (лимет? – как е по български? може и лимон, ама лиметата дава по-ефектен вкус), нарязана на тънки кръгчета, лук (най-добре пресен – само бялата част), франзела, нарязана на хапки с тънко намазано на тях краве масло (най-добре ирландско – от него по-вкусно няма), и джинджифил – обелен и нарязан на тънички кръгчета. Последователност: отпивате от водката, замезвате първо с минисандвич от франзелата с масло и парченце сьомга на нея, гризвате си от лука, от лиметата (една трета тъничко кръгче, заедно с кората), и накрая – от джинджифила. Дъвчите и се кефите върховно. След като повторите това 3-4 пъти, отпивате една яка глътка бира, и отново – еКскадроните летят. Хем лесно ви хваща алкохолът, хем ви е супергот. Редактирано от - Даскал Цеко на 19/7/2009 г/ 17:19:05 |
| А акo искате да се направите на финяги и баровци – пийте хубав аквавит и замезвайте с пушена сьомга (това го препоръчва Луис Бунюел в книгата си “Моят последен дъх”). А водката замезвайте с оригинален чер хайвер. Може и с червен. Ама и моята рецепта не е лоша - Probatum est, както е измърморил оня тъп феодал, когато прочел в някаква мъдра книга, че хората с квадратни ченета били по начало тъпи, и тъй като подозирал, че тъкмо той има квадратно чене, взел една свещ, отишъл до огледалото и я поднесъл близо до брадата си, за да се види по-добре, в резултат на което брадата му пламнала и изгоряла, та той после се върнал и написал в полето на страницата: Probatum est. Редактирано от - Даскал Цеко на 19/7/2009 г/ 18:03:35 |
| Като споменах за чер хайвер, та се сетих за един комичен случай - трябва да е било в края на 70-те или началото на 80-те. В София на "Дондуков", отстрани до ЦеКа-то, имаше голям рибен магазин. Минавам веднъж покрай него и гледам на витрината - кутийки от 100 г. с оригинален чер хайвер от белуга, на цена само 12 лв (за сравнение - 100 г струват около 30 евро). Наистина, за българския джоб тогава 12 лв. бяха много пари, но спрямо международните цени на хайвера, това беше смехотворна цена. До мен стоят две лелки и също гледат хайвера. Едната вика на другата: Ма Минче, как може 12 лв за такава малка кутийка?!! А другата й отвръща: Не бе, Генче, то това е чер хайвер - като го разбиеш, цяла кофа излиза от тая малка кутийка! Е те това е сиромашкото, пролетарско мислене - не може да си представи как така ще се дадат пари за нещо дребно, от което после няма да излезе поне една кофа, че да си оправдае масрафа. А тогава, по същите години, се продаваше и един друг голям руски рибен деликатес - печень трески. Мажеше се върху препечена филийка хляб, наръсен с чер пипер и лимон. Изпиваше огромно количество водка. Эх, где наша на пропадала ... Наша пропадала ВЕЗДЕ! Аре, чао, че излизам. |
| Даскал Цеко, Много добре си спомням историята с черния хайвер през 70-те години, когато чужденците го купуваха с кашони. Както и аферата с черния хайвер през последните месеци от живота на Брежнев, лека му пръст, когато братушките изнасят масово черен хайвер с етикети за сельодка. След получаване на партидата, западните мафиоти само сменят етикетите с предварително подготвени етикети за черен хайвер и и така печелят милиони, които впоследствие делят с руските си колеги. Правителството сигурно е знаело, но по неизвестни причини не е реагирало. Говореше се, че и дъщерята на Брежнев имала някакво участие. Затова Андропов като дойде на власт, веднага натика десетки хора от външната търговия в пандиза. PS Парадоксът е, че първият западен владетел, опитал черен хайвер, е Луи XIV по време на посещението си при руския император. И после казал че нищо по-ужасно не бил ял през живота си. Значи всяка епоха си има не своите вкусове и предпочитания, при които и географският принцип също играе голяма роля. Преди войната черният хайвер беше у нас не само добре познат, но и високо ценен. Особено от населението около Дунава. |