Добави мнение Мнения:4
| Т.н. професор психолог, Людмил Георгиев, ми прави впечатление на едно нашенско дебелокожо балканско говедо, случайно попаднало в парламента. Демонстрира (по телевизията) простащината на успелия безпардонен, но пробивен индивид, който би "успял" при всяка власт. Отблъсква и буди погнуса. Смятам, че като "политик" е попаднал точно на мястото си. |
Този път прелет над печата е започнал с една "прелест" от печата Помеждудругото съм чувал някъде, че именно в изненадващия край и сензационните за науката отговори се криело смешното на вицовете. "жална майна" и густо на Филибето Прелитащ, имаш много сладинка службичка ти. Завиждам ти много, но съвсем благородно. Твоята службичка направо е като на един европейски комисар, разбираш ли. Представям си да съм на твое място: Идва сутрин черната, служебна "Волга" със служебния шофьор и ме кара на работа-та, където едната, русата секретарка ми поднася вестниците за прелитане, а другата - брюнетката се надвесва над ниско-поставената масичка, където поставя подноса с виенски кифлички точно под носа ми и започва да ми сипва бавно кафето от каничката с кафе, като по този начин едвам не изсипва пищната си гръдна обиколка върху нея. Единственото възпиращо нещо в случая се оказват две тънички презрамчици обвили крехките й, снежно-бели рамене. Тя ме поглежда с топлите си очи през трепкащите ресници на миглите си и ме пита: - Кафето тази сутрин с мляко, или без мляко? Аз съм привърженик на екологията и понеже млякото е "био" - не мога да откажа. След което бавно политам нагоре, нагоре, нагоре над печата европейски. Накрая предавам вестниците с подчертаното от мен с червен молив на червенокосата ми програмистка, която ще вкара "данните" в компютъра, който утре ще изготви и доклада ми, а тя самата ще ме придружи до бала с маски в белия ми дом с две праскови и две череши, които сам посях отпред |
Добави мнение Мнения:4