Отиди на страница:
| И ква стана тя? Ком тужур. От призрака на Комунизма, през призрака на Кашкавала, чак до призрака на Козунака. Трите К, с една дума.  |
Значи, клеветата за този израз я пуснал Жан-Жак? Ми той почти камуниз... Ммм, евро, еврокамуниз, не е кат наште простаци  |
| Да! Най-вкусните пасти и сладкарски изделия са произведени от частната фирма "Мария Антоанета" Купувайте, моля! А господин Сега?.... да иде да се подстриже, че да не го "закопчеят" някои западни (или учили на запад) КУКИ....за СКИТНИЧЕСТВО И КЛОШАРСТВО!!!  |
| Пак на К, че така е тръгнала приказката. А някой помни ли козуначените кифли по 8, мармаладените по 6 и виенските по 4 - какво? Ми стотинки...  А вкусът, вкусът... Козуначените меки, ухаят на ванилия, отгоре греят с жълтък намазани и поръсена едра захар, мармаладените - щедро напълнени с мармалад, особено в средата, като хапнеш, ти цръква даже от устата, а виенските - с хрупкава коричка и аромат на масло... Бе кво знае Мария Антоанета...  Редактирано от - Геновева на 20/7/2009 г/ 20:24:59 |
като е козунак, дай рецепта де  Ночь, в постели лежат муж и жена. Муж говорит: - Мань!, а Мань, возъми член в рот, а? - Вась, чо-то не хочется. - Ну пожалуйста, а. - Ладно возьму, только ты сначала посыпь его сахарком. Муж на кухне хуек свой сахарком посыпал, приходит: - Мань, возми в рот. - Знаешь что, а ты ещё его мёдом помажь тогда возьму. Муж на кухне помазал медом, приходит назад: - Мань, ну теперь то возьми, а? - Хорошо сейчас возьму, только ты его ещё орешками сверху присыпь, тогда я возьму. Муж идет обратно на кухню. Жена ждет его, ждет... две минуты, пять минут, час, наконец не выдерживает и кричит: - Вась ну ты скоро? Давай врот возьму, а? А он кричит от туда: - Да иди ты! Такой вкусный козинак получился! |
| Още не мога да си обясня, защо козуначените кифли бяха по-скъпи от мармаладените. Аз ги помня от по 12 и 10 стинки |
| Даа, ето един подходящ вулканически паж за Мадам. С изящно образование и перфектни маниери. Гран плезир с глазура |
Аз от родните тестени печива най-обичам баничка-дизел. Преди две години още ги продаваха ги на пазара на края на единицата.  |
Яжте пасти, пардон, кифли, Мадам. Успокояват. Особено, ако са екологични. Изпробвай си съветите първо върху себе си - така правят отговорните хора. Аз съм толкова спокойна, колкото ти ще станеш след цял ден топене на краката в студена вода, няколко хапа мента-глог-валеран и обещание за спасение от нищоправството от бъдещ възложител-меценат, чийто ухилен образ да изтипосаш съгласно постулатите на соцреалистическата художественост. Ако такъв не се намери, направи си автопортрет. Ше те постигне радостно и весело спокойствие. Редактирано от - Сибила на 20/7/2009 г/ 20:30:53 |
| В реалистичната история, разказана от Кракатау, руската дума 'козинак' не означава нашенския козунак. Те на козунака му викат 'кулич'. А 'козинак' е една страшна вкусотия, като нашите сусамки и фъстъковки, но с по-благородни ингредиенти, като лешници, фастъци, бадеми - едри, не смляни. Но общо взето, технологията е спазена от съпругата. То е източен деликатес. И той бе в широката търговска мрежа по времето на комунизма, макар и по други ширини. Мил пардон, козуначените кифли наистина бяха по-скъпи. И с една кофичка мляко Снежанка, за който си спомня... Редактирано от - Геновева на 20/7/2009 г/ 20:33:39 |
| Брато, все още ги продават там и са най-вкусните в София. Едно слабичко турче го върти тестото над главата си като факир. |
| Вгледайте се в картината, изобразяваща Тодор Живков на изложба. От фигурата на Тато лъха някаква фалшива хрисимост, куха съпричастност и партийно достолепие. А от цялата картина – наивно-лицемерна натегаческа убедителност. |
| Как съжалявам, че към статията няма приложена и някоя картина на иженаречений художник Карамфилов. Кой знай какво лъха от нея, не искам и да си представям даже...  |
| Помним, помним. И фруктовите млекца помним, и бозата от 6, и дините които в края на август продаваха по 2 ст. килото. |
Не, Жан Жак не е клеветил Мари Антоанет: Ето, намерих го, но не ми се превежда, моля ви, мъж ми и комшията си хапват салатката, предварително направена от мен ком тужур и си пийват ракийката, а аз тук нищя блудкажите на Караваджо-досадника с получувство за полухумор. Ама-хаааа.  Il faut savoir que les misé rables qui colportent cette infamie n'ont mê me pas le mé rite de l'avoir inventé e: ils l'ont prise mot pour mot chez Jean-Jacques Rousseau, au Livre VI des «Confessions»; voici en effet ce qu'on peut y lire: «Enfin je me rappelai le pis-aller d'une grande princesse à qui l'on disait que les paysans n'avaient pas de pain, et qui ré pondit: Qu'ils mangent de la brioche. J'achetai de la brioche.» C'é tait donc un lieu commun qui circulait avant mê me votre naissance et que des misé rables ont ramassé dans la boue où il é tait né . Още, за който се интересува: Натиснете тук |