Един символичен пример. Бях на юг от тук, в Англия преди около 2-3 години и от другата страна на тази обширна площ имаше едно огромно стадо овце стотици овце, не съм виждал толкова много овце на едно място. Денят е приятен. После фермерът пристига с неговия камион със самосвал. Паркира си камиона. Слиза и кълна ви се дори не мисля, че мигна и си стоеше срещу клона. Една, две или три от овцете веднага реагират, вероятно заради клепачите му, защото отиват в желаната посока. Само след минути всички си тръгват. Стотици от тях следват първата. „Аз си имам моята работа. Правихме това вчера, ще го правим утре, значи и днес го правим”. А малкото борещи се, които наистина бяха малко, които не се подчиниха веднага на този начин на мислене нега го наречем „Бее”, те получиха допълнителна доза страх от стадното куче. „Джаф, джаф, джаф!” - „Добре, добре ще си трая”. Тази комбинация от „Бее”, и страхът, подкара това огромно стадо овце за смешно малко време. А аз си стоях там и се замислих, защото го правя от време на време. Сега гледам човешката раса. Ето така се прави. По този начин една шепа хора контролира масата, защото не става с танкове по улиците и войници по вратите. Хората са прекалено много.

Ние се охраняваме един друг. Това е като да има една килия, пълна със затворници и щом един от тях намери начин да избяга, всички други тичат да блокират изхода. Ние сме и затворниците и робите на това налагане както и охранителите, защото изглежда всеки се опитва да каже на другите кое е правилно и грешно, кое е морално и неморално, какво е подходящо за тях, какво трябва да направят, какво се налага да направят. И в резултат на това ние всъщност се манипулираме един друг без да го осъзнаваме. Вътре в тази комфортна зона се прилага невероятно манипулиране и индокриниране (втълпяване на идеи). Тази комфортна зона може да се опише като обществената арена. И погледнете медиите. Те са колективната полиция на комфортната зона за всеки, който напусне зоната публично.

Има няколко ключови техники за манипулиране на съзнанието, които са много много мощни инструменти за пропаганда. Най-ефективната и най-мощната, която се използва постоянно е тази, която аз наричам Проблем-Реакция-Решение. Тази направо е върхът! Това е една техника за манипулиране на съзнанието, която не само избягва опозицията на това, което е целта на манипулаторите, тя всъщност манипулира хората да направят, това което и без това манипулаторите искат да направят. И това се случва през цялото време. Веднъж щом проумееш как работи тази техника, гледаш новините и четеш вестниците по съвсем различен начин, защото я виждаш как се прилага пред очите ти.

Но аз мисля, че сега сме в един период на огромна промяна. Един голям скок в човешката еволюция. И следователно една енергия на промяната разкрива всичко това. И голямата му сила - потайността се разкрива. Аз със сигурност не искам да се смята, че критикувам хората, за които говорих. А съм виждал хора, които са разследвали тази конспирация без духовната й част, обаче и които казват: „Да ги обесим. Да ги обесим.” - пълни глупости!!! Да, хората, замесени в тази манипулация, проявяват тяхното състояние на съществуване в този момент от тяхното вечно пътешествие. Те проявяват тяхната нагласа към живота и състоянието на съзнанието им. Но те също така, правят едно голямо изявление за нас и ние бихме сторили много добре, ако признаем това и се замислим за него. Не говоря за Карингтън и за Кисинджър и за Рокфелер с омраза или критика в сърцето си. Просто мисля, че е редно да знаем какво става, за да можем да спрем това.

Да кажа аз тогава: финансист ли е - под ножа. Без значение банков или небанков. И това ми отношение ще е дотогава докато не бъдат забранени кредитите за КРАЙНО потребление (ипотеки, лизинги, потребителски заеми). Или ограничени до максимум едногодишен доход на кредитополучателя. А банкери, финансисти и пр. паплач да се хващат с финансиране на производството и бизнеса. И да придадат смисъл на парите като капитал и средство за (въз)производство, а не като инструмент за спекулации. Много е лесно да хванеш физическо лице, дето само смъртта може да отърве от дълга. Я хванете бизнеса да ви видим що за лихвари сте...

Кой има полза ние да си купуваме три къщи и да живеем в една? Да погледнем въпроса от друга гледна точка. Да речем къщата струва 60 хиляди лири. Строителят, който всъщност построява къщата, той няма полза от това, че аз плащам за три къщи. На него му се плаща от тези 60 хиляди, тоест от цената на една къща. Човекът, който произвежда материалите, с които строителят построява къщата, на него също му се плаща от тези 60 хиляди. На практика на всеки, който участва в построяването на къщата, му се плаща от мен, купувайки една къща. Един единствен човек има полза от нас да си купуваме три къщи и понякога повече, за да живеем в една и това е човекът, който ни дава назаем несъществуващи пари и таксува лихва върху тях. И ние търпим това! И една шепа хора не може да контролира света? Ами когато се отказаваме от силата си до такава степен, това е фасулска работа.