Добави мнение Мнения:15
Дано не прекършат гръбнака на обикновените хора... За съжаление, точно това бе целта на 20-годишния преход в БГ, дирижиран отвън и направен отвътре благодарение на БКП/ДС и оперетната демократична опозиция. Гръбнакът на хората бе пречупен икономически. За да се интересува обикновенния човек от култура, духовност и морал, трябва преди всичко поне да е сит. Да не говорим, че държавата през цялото това време не се интересуваше от духовността.И до ден днешен няма национална културна стратегия, кншжарниците бяха изхвърлени на улиците, творческите съюзи се превърнаха в ООД-та за измъкване келепир от съществуващата материална база. Културата се превърна халтура! |
| "За да се интересува обикновеният човек от култура, духовност и морал - трябва преди всичко поне да е сит". Не си прав, Малкият! Казано е: "Човек не живее с хляб единым". За другото си прав! |
за кого си се загрижил:за задаващия или за отговарящия:аз съм от лесните:тъпея като лекар в германия:това ще успокои ли коженият овал:пак да ти се самопризная:тъп съм, колкото си искам:на тази поезията съм се опитвал да я чета (преди десети).това стига ли ти.много станаха мемоарите.само да не ми излезеш пак с номера на китайката, че съ тъпото си няма да го схвана.моето интервю ще бъде с господа, това стига ли:кажи си на кого си адвокатинъ  |
| Чест и почитания към Станка Пенчева! В момента не е в час, но едно нейно изречение ме върна към спомените от миналото време- "Но най-силно ми е повлиял един мъж, който ме превъзхождаше като интелект, който обуздаваше моя малко инфантилен ентусиазъм и склонност да изпадам във възторг, който ме учеше да мисля." Край на цитата. Много сме учили, вече за нищо не ставаме. |
"Навярно най-истинското в живота е съпротивата срещу това, което иска да те прекърши, да те унижи или да те направи предател спрямо себе си."   |
| Поезията на г-жа Станка Пенчева винаги ме е правила близък с нея, макар да не съм й близък приятел, дори, може би да съм й партиен враг. Разбира се, че и поезията и поетите могат да лъжат и да се лъжат, но това което извира от сърцето - едва ли може да ме излъже. Е, да кажем, че понякога може :-) "Дано не прекършат гръбнака на обикновените хора" Когато ние сме този гръбнак- няма как. По- страшното иде когато, гръбнакът е на безгръбначно, каквото съм и аз   |
Добави мнение Мнения:15