Отиди на страница:
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Boatswain Spyder |
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Boatswain Spyder |
как така ще ми скатае пейзажчето, ще го намеря и ще му извия главата , и ще му откъсна гръцмуля:това не мога да разбера у българето:да се подвива и да си трае (прочетете колхас, за да си избистрим зъркалниците и да не се чудим, защо някои народи са по-така), айде, холан, стига с това скимтене:такива не са за съжаление, а за презрение  |
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Boatswain Spyder |
| След това свирепо и изтощително политическо лято животът възстановява своите навици и се връща предвидим и опитомен. Жалко. Прав е Калин Донков че изборите минаха и вече се връща стария начен на живот от преди изборите. Но това не е жалко, не може постоянно да се живее така агресивно с цел да премахнеш някого........ за картините е написал интересно, П. Увалиев мисля че писаха че занесъл в болницата където лежал само една картина.......ама да имаш само една картина е лошо......може някой да ти я вземе....Затова е по-добре да имаш повече  |
| Румънският геноцид е бил по-страшен от турския, тъй като е от роднински народ..Освен грабежите и убийствата са карали децата в училищата да пеят - Аз бях българин, но сега съм румънец.Само ген.Колев ги оправя тях - с неговото - На майка България не и трябват пленници! |
| Калине, много ми харесаха думите на почитания от мен Никола Русев:"описвай случки, все някой ще ги прочете"!!Според мен от този съвет трябва да се възползват форумците на СЕГА, ще им бъде от полза, те и без това пишат за едната слава!!! |
Понякога и аз се заслушвам в свистенето на мушкатото, но дърветата на около ревнуват и се надпреварват да ми шепнат, карайки вятъра да посредничи по между ни. Унасям се за секунди и потъвам някъде в себе си, чакам бурята да се случи, но тя все не идва. И аз не пуша, но ми харесва да съм невидима. Важното е, че аз имам очи да видя, е….. не че някои неща не ми убягват…………За съжаление, не е запълнена само чакалнята на балконите, самият ни живот преминава в едно чакане. В очакване на неочакваното дните прелитат покрай нас, сладкодумния вятър ги отнася на далеч, а на нас не ни остават дори спомени, но ние продължаваме да чакаме, с надеждата, че после ще има за какво да си спомним. Кога ще започнем сами да градим живота си? Кога ще спрем да се страхуваме от себе си и да започнем да живеем? Тогава ще има много материал за разказване от случките в живота!  |
| Много ми хареса статията! Няколко класи над несвързаните бръщолевения на ДИ е! Особено показателна е случката с картините. Наистина е учудващо покорството на чиновника в този случай. Още по-учудваща е обаче, постъпката на министъра. Наистина, той не е знаел, че това са лични картини, мислел е че са на ведомството. Въпреки това, да си присвоиш по този начин нещо, което друг ползва е направо уникално! Без дори да го попиташ! Много показателен е и фактът, че картините били измъкнати в отсъствието на техния стопанин. Не зная дали е направено така по нареждане на министъра, или е идея на тези, които е трябвало да свалят картините - но е много подло. |
| В тъмната ниша на панелния балкон очаквам (започването на) дъжда. Отпуснал си се, бай Калине, отпуснал си се. И стига вече с тия министри, премиери и пр. Не ти прилича. Достатъчно българи с промити мозъци има вече. |
| И още: възмущавате се, че човека не си е търсил картините. Хубаво, да речем, че той е обикновен дизайнер-човечец. Ами защо тогава поетът не спомене кой е /примерно/ тоя министър. Щото няма доказателства, ще каже някой. А на изкуството доказателства и оправдания трябват ли му? Нали "художествено-творческата интелигенция" трябваше да води масите през трудното. Ха? И, Хамалино, не се пали много. Във форума всеки го може.  Редактирано от - цуцурко на 07/8/2009 г/ 11:16:30 |
Да -  През 13-та година румънците минали Дунава и ударили в гръб държавата. Която воювала тогава ибила без войски по границата - нали уж комшии, приятели? Та стигнали селото на баба ми, оставили обоза да граби. Обаче, жените /всички мъже били кой на фронта, кой в гроба/ с копрали, кобилици, пръти нападнали запасняците-тиловаци. направо ги пребили от бой и ошушкали обоза. Бил претоварен от награбено - все българско. Та останала после при баба ми една брадва - здрава, хубава. До 1944 година. Когато руснаците минали и я прибрали, пък в замяна оставили грабната отнейде си медна тепсия за сладко или лютеница. Та тая тава още я има - символ на превратностите на историята. За това - Защото животът, това са случките А що се отнася до жената, непозволяваща на бъдещия покойник да се подстриже, има стар виц. Казали на един, че му остават осем часа живот. Информирал жена си и й предложил да отидат за последно в богат ресторант, после да му ударят един секс за последно. - Да, бе - казала тя типично по женски - на теб ти е лесно, а аз утре трябва от рано да съм на работа... |
Има ли смисъл сега да разравяме стари рани, още повече, че т.н. "българи-преселници" са ми казвали, че като се махнат магариите на Гуарда фера (Желязната гвардия, де), не било чак токова лошо - с подкупи и бакшиши всичко можело да се оправи. Според мен в статията посланията са важни. Апокалиптична картина - министър стигнал до там да задига картини, а кандидат за оня свят мечтае за обръсната глава. Като във вица за Гарабед, който се разболял от тежка дизентерия и на смътното си легло помолил доктора, след като не може да му помогне, поне да му смени диагнозата. Вместо дизентерия да пише там сифилис или нещо подобно. За да не кажели хората - Дрисльо си беше и като дрисльо умря - а нещо по-така - Ей, голям еб..ч беше и виж на, каква достойна смърт, за пример и подражание, го сполетя !  |
Защото животът, това са случките, нали? Е, не е точно така... Животът е това, което ни се случва, докато мечтаем... Наистина, когато Донков разказва случки, умее да го прави увлекателно, когато се опитва да "философства"... по-добре да не го прави... Ето началото: В тъмната ниша на панелния балкон и аз живея като вас в обикновен панел очаквам започването на дъжда. Тук-таме в карето в кое каре - какво каре, може би от блокове?... блещукат, усилват се и потъмняват въгленчета на цигари. И други са вече на линия. Гледали са новините - обещаха да вали - и са излезли. Бре да ме у се не види, то от живот в града вече забравихме к`во е природата и не можем да познаем кога идва дъжд В сравнение с тях съм просто невидим отново съм скромен и малко ме е срам. Но какво, и непушачите сме хора, модерно е да си непушач, някак европейско нищо човешко не ни е чуждо. Вятърът се сили и мушкатото в сандъчетата съска, та чак подсвирва. мушкатото не може нито да съска, нито да подсвирка- съска вятърът И т.н...Бай Калине, нищо лично... ____________________________ Не мир дойдох да донеса, а меч… |
| А разказаните случки - ами чиновникът е с 500 лв заплата, половината отива в банката за ипотеката, две деца, жена учителка с подобна заплата - к`во да прави - да спори с баш началството - самия Министър?!...Ами колко му е да го уволнят или съкратят - и после как ще живее семейството с половината учителска заплата, че банката си иска вноската, иначе апартаментчето заминава... ____________________________ Не мир дойдох да донеса, а меч… Редактирано от - редник на 07/8/2009 г/ 14:41:31 |
| Бабъ, унде_й примърия? Кко? Унде_й примърия. Ма няма я Мария, бря, уженй_съ. Разбрали, неразбрали двамата, дошли на коне униформени румънци, решават да си тръгват. По едно време единият се сеща за нещо и отива пак при бабата: Бабъ, дъ-не пуцин апъ. Кко? Апъъъ. Оле божке, аз му викам, чи Мария_й няма, пък той иска дъ_я апи! Аз пък знам от моята баба, че от там, Букурещ, маса народ си е откраднал пиана, мебели или пък вана за баня (вж. филма Специалист по всичко - там е казано ясно). Разговарял съм с един известен кинодеец, който сега може и да е покойник вече. През войната е живял в Хасково. Вика, камионите не спираха в посока София с гръцка покъщнина. Примерно ти си там войник и имаш брат, обаждаш му се да дойде с камион и готово. Това през втората война. Ама ние нали нашето гф-но мирише по-хубаво от чуждото. А на балканите сме един дол. |
| Мерхаба, Анастасе. Преди десетина дена посетих една великолепна изложба във Виена: Непознатият съюзник - България в ПСВ. С много експонати от България, от фондовете. Та там има една снимка на войници на опашка пред ... кино в Букурещ. И отдолу пише: австроунгарски, български, турски и германски войници пред кино в Букурещ. Самото кино не се вижда и може да не е точно кино. Изложбата е в Арсенала, с метро до Зюдбанхоф и после 1 км пеша. Може да се комбинира с Белведере. http://events.wien.info/EventDetail.htm?E ventID=62444 А в Добруджа теглото е било голямо при румънците, защото румънското правителство заселва там куцовласите, които пък идват от днешна Македония-Файром. Това е възможно най-безкултурното население на румънците - ниски, кривокраки, късоврати, частично румънци, частично цигани, с бит на каракачани. И те го заселват тоя субстрат при най-хубавите хора на България - добруджанците.- И става това, което трябва да стане. Затова 1940 година хората се радват на особождението. Но! И днес, а и преди като се казваше Толбухин, някой като забиеше накое гадже или по късно - някоя булка, почваше веднага - тя е .... или баба и е ... румънка. Демек нещо по-особено. Защо ли. Някой може да знае. Редактирано от - Nickolas на 07/8/2009 г/ 16:06:32 |