Отиди на страница:
| интересен е разказа на Калин Донков, делото за Чората е заплетено.....но все пак Чората е криминално проявен......това не е прецедент......Полицията в България преследва и в престелка успя да убие Въчков (т.нар Ганеца). Ганеца оказа сериозна съпротива на полицаите и също е криминално проявен. Не може да се каже че полицията в България не се опита да се намеси срещу организираната престъпност и случая с Ганеца го потвърждава........ |
| Хубаво и вярно наблюдение и е валидно за всички сфери на българското общество, защото това което се дискутира е неговата надстройка. Закъсняло обаче ... Хубави примери за културата на една нация и като нейно отражение на държавността са Кьолнксата катедрала и катедралата на светото семейство в Барцелона - постройки които се градят без да се губи идеята поколения наред .... Държавността е ТОЧНО отражение на културата на една нация ... |
прекалености нас не ни трябва(непрекъснатост, преметено, подредено):харесва ни лайна да газим и да сме веселяци:съ мутафчиевите постулати напред към задръстени перспективи  |
| Иска да каже , че докъто не се състои истинският пречистващ антикомунизъм в България - нищо няма да се промени - но му липсва нещо - знае ли човек ??!! |
| >>><<< San De Cannes: Хубави примери за културата на една нация и като нейно отражение на държавността са Кьолнксата катедрала и катедралата на светото семейство в Барцелона - постройки които се градят без да се губи идеята поколения наред .... Аз мисля, че тази приемственост и онаследяване поколение след поколение се е настанила здраво и в РБ. Погледнете само магистрала Тракия  *** Парижката Света Богородица е строена няколко века и е един архитектурен шедьовър на човечеството. Може би и в РБ да има такива тенденции и амбициозни помисли...  Редактирано от - sluncho6 на 14/8/2009 г/ 02:41:13 |
| Така е, всички корумпирани трябва да си получат заслуженото. Oт министри и полицаи до обикновени хора. Верни и точни мисли. Редактирано от - потребител,07 на 14/8/2009 г/ 03:31:07 |
| Самият Братън започва с миячите на автомобилни стъкла по кръстовищата. Така е!!! Нареди на кварталните полицаи да изчистят "миячите" по кръстовищата и ако това не се случи, потърси причината в техните началници...И оттам нагоре. До вмирисаната Глава! Така е то.... |
| Имах един преподавател посчетоводство, който ни учеше, че ако в едно предприятие системно се закупуват кламери, значи някой ги краде.Прав е защото кламерите се използват многократно.Основната му идея бече, че редът започва с дребните неща. В тази връзка отправям сигнал до м-р Симеон Дянков и м-р Цветанов.На пазарите в Димитровград и Илиенци от влизането в сила на закона за ДДС се продават фактури.Специално за Димитровград това е известно на сегашният депутат от ГЕРБ Иван Петров от времето, когато беше баш ченгето. За умния е достатъчно. |
| В последната серия на сериала, която даваха по някоя от телевизиите ни миналата седмица, инспектор Морс почина от инфаркт. Жалко, защото обичах да го гледам. Великолепен език и английска атмосфера. Заедно с Барнаби той изчерпваше лимита телевизионно време на хора като мен. Обичащи криминални сюжети в английската провинция със субтитри и без супергерои, разрешаващи загадки чрез технологии в лабораториите. |
| "Всъщност моето среднощно прозяване пред екрана напомня онези руснаци и рускини, дето по време на перестройката ги бяха затворили в киносалон да изгледат някакъв холивудски екшън. След прожекцията се оказало, че никой не е проследил сюжета, дори не разбрали кой е убиецът. Мъжете зяпали колите, яхтите, харпуните, фитнеса, а жените - тоалетите, прическите, козметиката, мебелите, кухните. Все неща невиждани в живота им - поглъщали ги жадно и така пропуснали и развръзката, и поуката." Аз пък си спомням как в едно софийско кино през 80-те години, като показаха препълнените рафтове на един супермаркет (в някакъв американски филм е било), публиката започна да ръкопляска. Само на крака дето не станахме.  Тогава в нашите магазини различните видове стоки можеха да се преброят на пръстите на ръцете. И всичките бяха абсолютни боклуци. |
Великолепен сериал, гледах с наистина голямо удоволствие тази английска /оксфордска/ действителност и атмосфера сякаш от друг свят, в сравнение с която, както казва една моя приятелка, нашата е като на Айше под завивката  ; където всичко се случваше на забавен кадър и с меланхолична протяжност и отвлеченост, а дори убийствата и убийците бяха някак неестествени в тая среда на достолепие и консервативност.Разбира се, инспектор Морс също беше представен като някакъв последен мохикан на доброто старо време, населено с джентълмени, които вечер в полумрака с чаша в ръка се наслаждават на музиката на Моцарт и на Вагнер, общуват високостилно на поне два чужди езика и познават в детайли световната литературна класика. Инспектор Морс беше романтичен герой, който дълбоко в себе си презираше днешната забързана действителност, галопирането в "Гугъл"-а на интернетното поколение, откъслечните му и повърхностни знания, липсата на вкус и пошли забавления. Той имаше слабости, наистина и най-голямата от тях - слабостта му към чашката, го завлече в гроба. Във филма инспектор Морс почина от усложнения на диабет, а може би и от инфаркт, Йори казва, а в действителността великолепният актьор Джон Тоу, в ролята на инспектора, си отиде от рак през 2002. Инспектор Морс, уви, никога няма да се завърне. Но дори и да предположим , че даже в Англия на традициите американизацията на обществото е в ход, пак беше смайваща тази сигурност и увереност, че потърсиш ли в архивите данните за хора, живели преди векове, доказателства и факти за случили се отдавна събития - ще ги намериш - грижливо съхранени, описани, номерирани и подредени. Така, по грижливо съхранената рокля на убийцата, разбрахме, че ръстът на викторианските жени е бил някъде около 1.45, височина от 1.65 за жена се е смятала едва ли не за гигантизъм. Бях доста учудена, наистина. Нищо общо, що се отнася до традции и консерватизъм нямаме ние с Англия. У нас, когато си отиде някой от света, живее в паметта на децата, внуците и най- много на правнуците, а после времето отмива неговите следи и все едно, че никога не го е имало. Редактирано от - Сибила на 14/8/2009 г/ 15:07:58 |
| Сибила, За ръста на хората преди 200 години - в Стокхолм има уникален музей. В сграда е изложен кораб от онова време, който е бил построен с идеята да е по-голям и мощен от английските, поради което не е бил проектиран добре и след пускането му по вода изминава няколкостотин метра и тържествено потъва в залива. След време е изваден, реставриран и в изложен в този музей. Освен другото, огромно впечатление прави височината на каютите. Там явно е нямало моряк над 1.65. А за паметта - Ние сме царе да откриваме паметници с всички далавери по фондонабирането, и ни няма никакви в поддържане на индивидуалните ни паметници - гробовете на нашите близки. Плачем за военните гробища в Македония, а няма кой да погледне македонския парцел на централните софийски гробища. Централното пловдивско гробище с поддържани 150 - 180 годишни гробове е изключение. Миналата година издадохме една книга - Историята на моя род, която учи как да събираш парченцата родова история, как да я систематизираш, разкажеш и запазиш. Продадохме около 1000 бр. и може би още я има в реалните и интернрт книжарници. А Морс се хвана за лявата страна на гърдите и падна в тревата на един колеж. |
| И нещо много странно. Гледах тази серия преди не повече от 10 дни. Гледах я между другото, повече слушах, защото си имах някаква работа. Помня сградите, изражението на Морс в кръчмата, когато слушаше музика, когато страдаше от болката в гърдите. Изражението на помощника му, когато научи по телефона за смъртта му, докато чакаше на летището да арестува заподозряната. Която му каза "Морс щеше да ме разбере". Но не помня съдържанието на серията. Просто не ме е интересувало. Винаги съм си мислил, че гледам тези сериали не заради действието, а за атмосферата. Но има и друг вариант. Описан е в дзен притчата за новия коняр на императора, който след дълго търсене му намерил най-добрият черен жребец в царството. Беше описана в разказите на Селинджър, мисля. |
| Така беше, Йори, "болката отляво" не премина, но понеже аз бях много очарована от този като че ли магичен филм /така ми въздействаше/, потърсих и прочетох доста за него, за това, че е базиран на сюжетите на Колин Декстър и за това, че инспектор Морс, нежелаейки да се съобрази с препоръките на докторите да се откаже от алкохола заради диабета, от който страда, най-накрая, и заради него, стигна до фаталния край. Да, спомням си за книжката която издадохте и сигурно ще я потърся да си я купя, но едва ли ще мога да проуча рода си и по двете линии - няма я тая документация, запазена в регистрите по английски маниер за отдавна родени и починали хора. Не знам дали гледаш поредицата по програмата "History"- "Кой си мислиш, че си", в която много хора /Джеръми Айрънс например/, прдприемаха далечни пътувания, разговаряха със свидетели, обхождаха историческите музеи, четяха стари /запазени/ стари броеве от вестници и се ровеха в архиви /запазени/отпреди 300-400 години, за да възстановят родословното си дърво отпреди векове. Не смятам, че за нас това е възможно. Колкото до ръста на викторианските хора, може би, дори на подсъзнателно ниво, съм била заблудена от определението на викторианеца Оскар Уайлд за красотата: "Красотата е висока и стройна".  |
Ооо, ако не си следил "Инспектор Морс" в подробности, много си изпуснал, сериозно. Не вярвам да не го въртят все още по някой от каналите/ аз го следях по "Hallmark"/ непременно запълни този пропуск. Може би нищо по-достойно за вниманието на хора с вкус /скромно каза тя  /, не съм гледала през последните 10, че и повече години. |
| Основната идея на книгата е, че е разбираемо, ако не можеш да намериш информация за рода си в годините назад и че малко са българските родове със запазена памет повече от 4 поколения. Но никой няма да ти прости, ако не опишеш това, което ти знаеш и помниш, защото само след поколение и то ще е безвъзвратно изгубено. А книгата се предава на децата, за да я продължат те със своята информация. Ако не я намериш - пишими по мейла и ще ти пратя. Приятна събота и неделя. |
Непременно ще го направя, Йори, докато са живи лелите ми по майчина линия и братовчедите ми по бащина. За книжката, да, ще я потърся или ще ти се обадя. Благодаря ти, приятен ден и на теб, Редактирано от - Сибила на 14/8/2009 г/ 15:12:46 |
| Йори За ръста на хората преди 200 години - в Стокхолм има уникален музей. В сграда е изложен кораб от онова време, който е бил построен с идеята да е по-голям и мощен от английските, поради което не е бил проектиран добре и след пускането му по вода изминава няколкостотин метра и тържествено потъва в залива. След време е изваден, реставриран и в изложен в този музей. Освен другото, огромно впечатление прави височината на каютите. Там явно е нямало моряк над 1.65. Не знам, Йори, не знам! Ако само бях гледал костюмите на императорската фамилия в Царское село, както и изложените доспехи в Дрезденската галерия, сигурно щях да се съглася с теб и щях да продължавам да се питам как рицарите са размахвали при този си ръст огромните мечове. Щях да продължавам да смятам, че Петър Велики (2м), Франсоа I (2м) и Карл Велики (193 см) са само някакви изключения. А твърденията на Божидар Димитров, че средният ръст на прабългарите бил 180 см и кусур щях да приема направо като поредната негова лакардия с националистически привкус. Ако не беше статистиката, според която от епохата кроманьона до днешни дни средният ръст на човека особено не се е променил и е бил винаги в рамките на 165 - 175 см. Ако те интересува, можеш да надникнеш в линка, където са посочени и източниците на цитираните данни Натиснете тук |
