Клуб на Школници от НШЗО Хр. Ботев - Плевен
Отиди на страница:
| fikata47 Гледай сега, поради сериозността, която придаваш на разговора, ще се опитам и аз в същият дух да отговоря. За времето през което съм бил с пагони, съм стигнал до извода, че позицията “старшина-школник“ във военната йерархия на БНА е тотално сбъркана и погрешна. Тя трябваше да замести еквивалента “ пра́порщик и мичман“ (СССР) в нашата армия, но не би. Защо се е получило така ли? *** 1. Защото, за 1 календарна година, реално на практика, не можеш да изградиш командни кадри, по-големи от ефрейтор. Горчива реалност. Старшина-школника перфектно се вписваше в строевата подготовка, физзарядката, строй се-преброй се, почистване на оръжието след стрелби, контрол за опрятен външен вид на войника и .... до там. Което, разбира се го вършеха и мл.сержантите и дейноста се дублираше. Един кадрови офицер (лейтенант) не се занимава особенно с такава дейност. Отдельонните командири вършеха тази дейност. В така изградената структура, старшина-школника ставаше излишен. Практиката, новоизлюпен старшина-школник, да го сложиш веднага за КВ, беше най-големата глупост. Всички проблеми в ротата идваха точно от такива взводове, където фазан кукурига. *** 2. Защото старшина-школника е на една възраст и на един акъл със старите войници. Липсва респект към пагона му, а оттам младото попълнение гледа и се учи на тарикатлък. Офицерът, него ли да следи за зулуми, войниците ли? *** 3. Пак според мен, БНА ако искаше старшини-школниците да бъдат до някаква степен командни кадри, то те трябваше да бъдат под някаква форма на свободен режим. Живота им в поделенията, трябваше да бъде, както при офицерите. Стане 17.30 часа и през портала навън. По този начин, те щяха да бъдат откъснати от зависимостта на войниците и наистина да имат авторитет на командири. |
| Бобърче 05 Апр 2014 17:29 Отговарям ти,защото се обръщаш към мене.Ти наистина си се взел на сериозно по отношение на старшини школниците. Вярвам ти,че си прав, защото съм лаик по военното устройство. Включих се в темата като потърпевш от загубените почти две години в казармата след дипломирането ми, като ми хареса в тази тема иронията, веселия поглед на "престоя" в тази народна школа за запасни офицери като ковачница на младши командири за българската армия. Школа,с която много момчета наистина бяха горди,че са минали през нея. А пък и днес същите на друга вече възраст продължават да са горди с това.... По сериозен е въпросът с живота в поделенията след школата,но това не е предмет на тази тема..... |
| fikata47, Грешиш. Гордостта при тези момчета идва пост фактум след години, приятелю. Към датата им на пребиваване в казармата, те бяха единици. Едно е, да отдадеш живота си в служба, а друго е дадеш военна повинност. Това не означава, че всички трябва да са военни “до гроб“, де. Но, тази истерична радост, да крещиш дорде ти се запени устата, като от бяс: У-вол-не-ни-еееееееееее!, да трошиш ж.п.вагони и да се наливаш, като свиня, го нямаше в нито една войска на държава-членка от СИВ. Старшини-школниците не правиха изключение. Демек, командири от ковачницата за кадри. ... |
Разрешете да остана. 1976-1977, мотострелкови, Втори район, Първа рота, Пети взвод (или, в учебния процес - 215-то класно отделение). Командир на ротата ст. л-т Георгиев, к-р на взвода - мл. л-т Николай "Мъжът" Тодоров Манолов (бивш фазан от предния випуск, произведен в първо офицерско звание и оставен за КШМСВ като първенец на випуска). Да, има право кадровият офицер по-горе, че фазаните бяхме нито риба, нито рак (нито офицери с офицерите, нито бойци с бойците) по време на службата, но това не означава, че моделът е бил сбъркан. Няма идеални модели. Вижте името на школата - "за запасни офицери". Подчертавам - запасни. Тоест, целта е да се създават кадри за време на война. Вероятно не е можела държавата да си позволи да издържа в мирно време офицерски състав колкото за време на война. И като такъв моделът може и да е бил добър. Слава богу, в наше време не се наложи да го пробваме. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: 7и62mmRPD |
| Ако трябва да бъда още по-ясен, то бих допълнил. че няма как да вменяваш на школника, че след една година ще бъде командир, а да го сложиш да спи до войниците. На обяд, вместо да седне с млашият офицерски състав да обядва от порцеланова чиния - той с ефрейторите от неумита “алпака“. По Устав, длъжността му е по-висока от тази на старшината на ротата, а фатмака да го прави на “бъзе и коприва“ пред войската. С една дума: Казваш му, че е командир, а го третираш, като редник. Пак повтарям. Структурата беше тотално сбъркана. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Бобърче |
| По това време,за мене образец като стоика фигура,визия на офицер беше полк.Пачеджиев, командира на кашиците /втори район/ без да съм го познавал отблизо. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: fikata47 |
Ако трябва да бъда още по-ясен, то бих допълнил. че няма как да вменяваш на школника, че след една година ще бъде командир, а да го сложиш да спи до войниците. Откъде сме сигурни, че това няма да го направи по-добър офицер по време на война?На обяд, вместо да седне с млашият офицерски състав - той с ефрейторите. През втората година от службата - като командир на взвод в Хасковската дивизия и като командир на учебен взвод в Бургаския КЕЧ - винаги съм се хранел в офицерската столова.По Устав, длъжността му е по-висока от тази на старшината на ротата, а фатмака да го прави на “бъзе и коприва“ пред войската. Никога, при никакви обстоятелства това не сме го допускали. Още си спомням плах опит на един старшина да опита докъде му се простират пълномощията спрямо нас (трима фазани в Хасково) - на петия ден от службата каза нещо на бойците, след което се обърна към нас и рече: "и за вас се отнася другари школници." Инструктирахме бойците да напуснат помещението (за разлика от старшината, никога не бихме си позволили да го действаме пред бойците), след което проведохме колегиален разговор. Старшината ни разбра - чак след като фуражката му изгоря в кюмбето. Казваш му, че е командир, а го третираш, като редник. Пак повтарям. Структурата беше тотално сбъркана. Така е. Виждаш ли, в каква сбъркана структура е трябвало да оцелява фазанът и да си търси мястото под слънцето. От кого, впрочем, е била създадена тази структура? От фазани? Едва ли...  |
| поздрав на 7и62! и аз съм випуск 76/77 но трета рота! класно 234 ком на ротата старлей Михайлов, КВ л-т Йорданов. бобърчето е прав, втората година бях граничар, зам по строевата част на застава - длъжноста по щат беше майорска,/ЗКПЧ-то по щат беше под мене  /живеех в командирското жилище, имах 4 свободни дни в месеца, които прекарвах извън разположението на заставата, хранех се отделно и т.н. отношението на офицерите към нас, общо 7 школника в граничния отряд беше като към колеги и съответно войската се отнасяше по същия начин. а иначе и по царско време е имало ШЗО и фелдфебел-школници! | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: fierce |
По това време,за мене образец като стоика фигура,визия на офицер беше полк.Пачеджиев, командира на кашиците fikata 47, а по твое време в школата беше ли там подполковник Бакалов . Преподаваше на звукомерите. Типичен немец-слаб, строен, изпънат като струна, с очила и металически нотки в гласа. Викахме му "Фрица". |
| Здраве желая, fierce! Ще се мяркам чат-пат тук, да разменяме спомени. Сега се хващам, че на повечето аскер-аркадаши от взвода даже малките имена не зная - само фамилиите помня. Малките имена рядко се споменаваха. Само на 4-5 души ги знам. Сякаш е било друг свят. Минали са 37 години, а сякаш говорим за Римската империя... P.S. - ще чета и назад публикациите - харесаха ми на чичо Фичо спомените. Сигурно има още диаманти. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: 7и62mmRPD |
| здраве желая и аз, като ти гледам ника, май си бил картечарин в школата  ,нумеро 2 в отделението! аз пък мъкнех малкия кюнец - РПГ-то |
| gogin 05 Апр 2014 20:10 Беше, gogin. Много добре си го обрисувал.Обичах да го имитирам, когато ме изпитваше. Наистина с немска педантичност обясняваше частите на станцията. Обясняваше ни като на малоумни даже и устройството на онези микрофони-звукоприемници с размери на селски високоговорители. Много обичаше като ни закара с некоя прага по баирите и се заплеснем накуп по картите като разузнавачи, да ни издебне отзад и да взриви артилерийски гръм. Много се кефеше като подскачахме изненадани. Лятото на 72 ни извозиха с конски вагони на учение на полигона на Сливница. На връщане станцията за звуково разузнаване,която беше на една газка-фургон се се обърна на шосето и изгоря като факла. Хубавото е,че никой не пострада, а освен шофьора в нея се возеха и трима-четирима школници... | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: fikata47 |
| Според мен Бобъра е прав - там ни беше бедата. Обаче и 7,62-ката е прав - уставът си е устав, респ. йерархията: Бях командир на отделен взвод, вкарах старшинката в ареста при първата раздувка - да се знае кой командва, де, аз приемах строя сутрин, ако не беше ПНЩС. Но не можеха да ми наложат - по устав! - да не излизам, когато поискам от поделението - и не ми го налагаха. ПНЩС-то казваше като Бобъра: не може да искаш командир, а да го мачкаш като последния киртак. Комендантът -звяр, ама разбран, се съгласи, че няма смисъл сам да си разписвам книжката и си ходех слободно. Дори по изключение не ме фиркаха за алкохол, порках си слободно. Но! до 1 ракия, сам си го наложих. А взводът ми стана взвод от отличници (по него време много стреляхме, може и да сме "утилизирали" с изтичащ срок боеприпаси - в сандъчетата имаше доста мухлясали патрони, често, сравнително, автоматите засичаха). Значи, Бобър, не съм бил лош командир, ако и фазан. Тъй си мисля, то се и оцени, де. Но в целия полк люти бяхме само 3-ма. Аз -ясно, лесен случай - висока и достатъчна длъжност. Другите двама ги обичах, никога не отидоха при старшинката (на ротата) да им разписва отпуск, ако ротният не го беше направил. Държаха на честта на пагона, въпреки кушиите. И станаха добри, честни! и реализирали се хора. А Бобъра ми харесва. (всички, без изключение, ми харесвате, де) Ако перифразирам един известен лаф, един народ винаги храни армия. Въпросът е - своя или чужда? Р-р-р-ъбове, пиша ви бавно, защото знам, че четете бавно. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Старик |
| На едно занятие над Гривица ни нареди да оставим цялата материална част и оръжието и ни строи по двама. На пост остави един вечно недоспал си Хинков. Нас ни закара в градина с праскови, която в момента беряха. Ядохме до наси..та, а каквото не можахме да изядем сложихме в три рубашки и занесохме в района. Та пируваха и топографите. А на стрелбите в Сливница точно когато трябваше по разривите да целеуказваме показно на целия дивизион, близо до нас включиха някаква високочестотна станция и писците заиграха като побъркани. Те не се побъркаха, ама Бакалов съсем близо до откачане. Както и да е, оправиха се нещата и получихме отлична оценка от тогавашният началник на артилерията в школата полковник Божков-Тато. |
В така изградената структура, старшина-школника ставаше излишен. но само при положение, че структурата е окомплектована напълно! в реалния свят не винаги беше така втората година прекарах в батальонен щаб с щабна рота, в която имаше само двама младши офицери така че се налагаше да играя всичко - от КВ и ЗКПЧ до дежурен по цялата номенклатура от дежурства, вкл. по поделение почти нямаше петък да не дотича някой от старлейките с умолителното "школа, аре да застъпиш вместо мене че съм забърсал една ... за уикенда" а по едно време водех и докладната и заповедната книга  |
Бобърче 05 Апр 2014 17:29 Обръщението ти е към мене и затова ти дължа отговор. Не съм съгласен с твоето обобщение,за отношението към всички старшини -школници в поделенията. Едва ли само аз съм бил изключение, но твърдя,че в нашето поделение отношението на войниците и офицерите беше нормално към нас фазаните. Спалното ни помещение беше отделно,храната на друга разкладка,а по време на учение и лагер равна на тази на офицерите. Лично аз дълго време замествах командира на батарeята отсъстващ по болест, бил съм и комендант на военен ешелон по пътя към Шабла. Като командир на радиолокационна станция съм обслужвал артилерийски стрелби на полкове от трета армия на полигона в Ново село, при които са ми се представяли офицери от всякакъв чин, без да забележа и и най малко пренебрежение към мене като фазан. Накрая правиха опити да ме склонят да остана на служба... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: fikata47 |
fikata47 06 Апр 2014 14:18 Коментарите и разсъжденията ми са на широка база наблюдения. Не конкретизирам пример. По моему, порядките се спазваха най-вече от ниво дивизия, нагоре. Оттам, надолу по поделенията статута на старшина-школника, отиваше по дяволите. Били сме във взаимодействие с граничарите, например. Там уважението към него, знаеш ли какво е? На заставата, старшина-школника е повече от Командир на Граничен Отряд. На нашите фазани им се сбъркваше погледа, като виждаха как войниците-граничари, гледат със зяпнали уста техният колега. |
| Обаче, в интерес на истината, трябва да се отбележи, че взаимоотношенията в Армията през годините не са били едни и същи. Въпреки Устава. За служилите през 70-те години, тези които са били в казармата през 90-те, общо-взето са лигльовци. Да не говориме за последните набори, дето отбиха военната си служба за има-няма година време. |