Клуб на Школници от НШЗО Хр. Ботев - Плевен
Отиди на страница:
| И аз изкарах десетина дни, не повече, полагаемата свършваше. Но това вече беше наемна работа - за пари, нямаше я тръпката от школското участие. Тъй като заповедта беше да участва 100 % от НШЗО-то, сам ген. Чафи играеше във филма. Получаваха се комични ситуации, тъй като не знаеш кой какъв е. Веднъж сритах един люнгур, дето се опитваше да пикае връз главата ми /пък аз отдолу под храста скътан от слънцето, играя уж труп.../. Оня да вземе да излезе некъф ротен на танкистите, дойде при моя батареен да се жалва и вика: Ей тоз дългия школник ме ритна, пращай го в ареста. А батарейний ми, Велик мъж, мир на праха му, отговаря: "Тук, колега, школници не виждам. Всички сме от елитната войска на Негово величество византийския император!". И оня подви опашка... |
ОРС "Хана" го снимахме през жаркото лято на 1980-ва, приятелю. Тогава ще да си бил вече поне о.з. лейтенантче. Тц... На самото уволнение (3-4 дена преди него) ме разжалва лично Добри Джуров (т.е. с негова заповед) - като враг на народа*... Вместо о.з. мл.л.станах прост Варшавски редник. Нямаше барабани, де... Просто ме извикаха при командира и началник щаба ме запозна с онази част от телеграмата, която се отнасяше до мен. Няколко години по-късно, когато искаха да ме вземат във Враца - за да ми върнели званието, написах едно нагло, ядно и язвително писмо до тогавашния министър Д. Луджев, което входирах в личния му кабинет - той беше някъде в чужбина. И чудо - след 10-тина дена получих писмо да се явя в местното управление и нелюбезно ме уведомиха, че с нова заповед на новия министър ми възстановяват званието ст.шк. След туй, след години, без да ме питат, ме повишиха до мл.л. Какъв съм сега - не знам! --- заб.* - като враг на народа... Дано с fierce не сте от днешните пишман демократи и революционери, които плямпат едно друго, без въобще да знаят за какво иде реч... Пък аз съм си не по-малко лют от fierce - той, надявам се, ще го потвърди, и не цепя басма никому - ни на комунисти, ни на фашисти... | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: Ганий |
ха така! значи си от репресираните от народната власт  аз втората година бях в гранични войски и така може би избягнах простотиите на бна п.п. днешните и вчерашните и утрешните съм ги е@ал  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: fierce |
| Да не помним с лошо, младежи. Било квото било. Днешните хайванчета няма да ни разберат. Важното е, че сме оцелели и съхранили като хора, при това в доста случаи - напук на системата. |
Какъв съм сега - не знам! вече си цивилна гарга, като мене  от миналата година трябва да сме свалени от учет!/ баси русизма/ а иначе е важно да сме се опазили като човеци! | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: fierce |
| Живо-здраво, р-р-р-ъбове! Христос воскресе! Как изкарахте по празниците? Готина тема... А бе, Бобърче, де се беше накатал? Капия... Гледам, идат, идат. Някои се и разпознаха. Гот... Кефя се... |
| Нормативът за 3 км беше 12:30 мин. Тренирарахме го с тежките обувки, а са ни карали да го бягаме и с противогази. След свалянето им течеше литър вода, лицата бяха неописуеми червено-бели, освен на онези, на които им беше избил противогаза и бяха опушено черни. Постижението ми беше 11:50, като първия месец не можех дори да завърша дистанцията, но след това редовно ме наказваха с бягане. Изпитът в Мъртвата долина ни беше при над 35 градуса, но бяхме толкова обръгнали, че влязохме в норматива, макар преди това да изядохме по диня на човек, купени от първия магазин по пътя. |
| Ей школници,Ама какви колани имаше едно време ,ами какви гаджета...А?Натисни тук А ето и коня на хан Аспарух , а отзад жигулата на финансовия боил ,бай Vance on the horseto na Asparuhat Натисни тук А как дигахме топа на задни колела ,баш като този кон Натисни тук | |
Редактирано: 4 пъти. Последна промяна от: vance |
| Гепи, фърката задруга! Ванци, с тез фотоси ми разкюткя сърцето, бре! Ние нали бяхме все бледолики момци, та играехме византийци и славяни. А плевенските и ловешки мангали обикновено ги предрешваха като прабългари, което много ги въздигаше в собствените им очи и все ни натякваха как истинските българи мязали на тях, циганите. |
| Евалла, пичове готини! Йори, скивай по-долу кой ни е бил колега: http://pressadaily.bg/publication/11815-%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%BA.-%D0%9A%D1%80%D1%8A%D1%81%D1%82%D1%8E-%D0%A1%D1%82%D0%BE%D0%B9%D1%87%D0%B5%D0%B2:-%D0%9D%D0%B5%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%82-%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D0%B5%D1%84%D1%80%D0%B5%D0%B9%D1%82%D0%BE%D1%80-%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4-%D0%BE%D1%82%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%BB%D0%B1%D0%B0 Още оттогава го е влечало близостта до Шефа, зер ний, гаргаджиите, сме наблизо до божиите покои... |
| Господ здраве да му дава, нищо че е насочвал оръдия към покоите му. По онова време във всяка окомплектована дивизия имаше по един зенитен 57 мм полк. В Ямболската беше в Бояново, в нашата - в Кърджали. В кашишките полкове имаше само ПВО с по един ЗКУ взвод и се виждах с приятелите от батареята по само време на обучения, когато ни събираха в Кърджали. Полкът ми се струваше фазански рай - практически офицерски статут, свободно движение из града, липса на комендатура, "Белите брези" за интелектуалците и "Касапска среща" за останалите... |
| – Струва ми се – отговори капитан Загнер, – че офицерите си гово- рят на „ти“. – Така да бъде – каза капитан Тайрле, – но я ми кажи, ти действу- ващ офицер ли си или запасен? Действуващ? Това е съвсем друга рабо- та… Човек просто не може да се ориентира. Оттук минаха вече толкова идиоти – запасни подпоручици. Когато отстъпвахме от Лиманов и Крас- ник, всички тия уж подпоручици загубиха ума и дума, щом видяха ка- зашкия разезд. Ние в щаба не обичаме тия паразити. Представяш ли си, тия шантави типове издържат матура и в края на краищата остават и на действителна служба. Или полагат офицерски изпит, без да помиришат казарма, и продължават да щуреят като цивилни, а през време на война от тях се излюпват не подпоручици, а посерковци! Капитан Тайрле плю и интимно потупа капитан Загнер по гърба: – Тук ще престоите около два дни. (Из Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война)  |
| До Бобърчо: ей, водоплаващ, стига изгъзици, де. Не ти се връзваме вече. Я качи пак некое интересно фото, умееш ги тез работи по-добре отколкото да гъделичкаш фазаните под перушинките. До Йори: За кърджалийския зенитен полк - само похвално слово и аз ще кажа, друже. Бях там втората година няколко месеца. Скътано отвсякъде поделение, фазаните от града си идваха с колите "на работа", всичко беше точно и подредено. Чувам тук из форума как на някои колеги им разписвали книжките втората година. В Кърджали такава практика нямаше. В моята книжка се мъдреше само един автограф на Васко Кеца от концерт в спортната зала "Арпезос". Право на отпуска като понятие нямаше - след 17 часа си свободен човек. По мое време вече старите зенитни кюнци поемаха към братски африкански държави и от едната страна булдозерите бяха захапали поделението - беше му последната година. Всички ходехме на разни курсове за ЗРК, които продължаваха поне по 15-20 дни. Въпреки това, имам две Шабли с кърджалийците. Помниш ли някои от офицерите там? Джеки, например? Или батарейният по мое време м-р Костов /Чосич/? |