Керпи. Харесва ми как пишеш. Но. Службата си е служба. Позволи ми да привлека вниманието ти към факта, че такава команда в Строевия устав на БА (както и в този на БНА) няма. И ти, както и фиката преди теб (виж бележката на опандизения колега trolley от 24 май 2014, 15:09), смесваш парчета от две команди. Едната е "За среща отдясно/ляво/по фронта - зАпоооо - ЧЕСТ!", а другата е "Взвод/рота/батальон - МИРнооо... рААААвнениена... дЯсно/лЯво/средАта!" И двете команди са ясно разграничени в сега-действуващия строеви устав (бяха разграничени и в устава от наше време): Натисни тук. По наше време (предполагам, че и сега е така) първата команда - "за почест" - се подаваше при среща на командира на полка (самостоятелния батальон), оперативния дежурен, генерали и адмирали (за тия последните - дори и да не са от твоята chain of command), при смяна на караула (старият и новият караул взаимно си вземат "за почест" по определен ред), както и при посрещане и изпращане на знамето (всичко това - когато строят е на място и с оръжие). Втората команда - "равнение на..." - се подава когато строят е в движение; когато строят е на място без оръжие; и когато строят е на място с оръжие, но на началството не се полага "за почест" - тоест - ако е под командир на полк). Още веднъж, прощавай за бележката - знам, че е по-важно да свалиш вражеския самолет (преди - НАТОвския, сега - на вероятния противник), но за мен като кашик и строевата подготовка беше важна, макар и второстепенна (ако ми позволиш този, на пръв поглед, парадокс). Както и да е. Прегледах новия устав - видях, че са започнали да козируват на гола глава - и по-нататък не четох. Не можеш да научиш старото куче на нови трикове, особено ако не му харесват.
....................P.S. - Ох, нека още малко да се оправдая, че ми стана терсене. Да не рече някой, че намирам махна и връзвам кусур за дреболии - напълно разбирам, че тук сме да става лаф и кеф и приятни спомени - но кашикът като види такава сбъркана команда, всичко му става едно таквоз недостоверно - сещам се за една наша поетеса, която беше писала за "гилзите, забити в кората на дървото", друга една беше писала за "параходите на Колумб", а един писател описваше как прабългарите нагъвали царевица - същото чувство - sorry - не е от склонност към заяждане, прощавай още веднъж. И мерси за това твое брилянтно прозрение (то е по-важно от всякакви кашишки строеви команди ):