Клуб на Школници от НШЗО Хр. Ботев - Плевен
Отиди на страница:
 Познавате ли този човек ,господа школници? Днес се навършват тринадесет години от смъртта му. Мир на праха му! Сложен човек беше!Бая народ е служил под негово командване в различни периоди от живота му.Сори за качеството на снимката... |
| Очевидно не ви интересува г-да школници,но като съм казал "А" да кажа и "Б". Това е снимката на ген. Гано Иванов.Командир на под 70120,сетне на НШЗО"Хр.Ботев" и накрая комендант но София.Доколкото знам преди да стане командир на Бургаската дивизия е бил командир на полка в Звездец. |
| Абе кой ще си спомня началника на школата тогава ген Гано намкойси. Аз името на командира на дивизиона полк *** не си спомням и не съжалявам. Виж името на коменданта по мое време го помня. От страх. Полк. Султов. Щото ни плашеха с него. Ако попаднеш при него бил кратък: "Гласът може да ми е женски,но наказвам по мъжки". Легендата товава разправяше,че гласът му бил с дамски фалцет, щото бил горял в танк...Звучеше много героично,ама колко е било вярно...кой знае. ПП справка в Уикито показва ,че ген Гано е бил началник в школата 1981 - 1985 По мое време началник е бил генерал-майор Иван Владов 15 септември 1961 - 1972 и /или/ полковник Петър Симеонов 1972 - 1973 / зависи кой месец през 1972 са го турнали за началник/ | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: fikata47 |
керпеден_1 Познавате ли този човек ,господа школници? Днес се навършват тринадесет години от смъртта му. Мир на праха му! Сложен човек беше!Бая народ е служил под негово командване в различни периоди от живота му. ... ген. Гано Иванов.Командир на под 70120,сетне на НШЗО"Хр.Ботев" и накрая комендант но София.Доколкото знам преди да стане командир на Бургаската дивизия е бил командир на полка в Звездец. Мир на праха му!!! -------- Мдаааааа........... Знаехме се, знаехме се...  (1) Запознахме се случайно.  От поделението пратиха един ЗИЛ до Сливен - аз старши, разбира се. Все пак ЗИЛ-ът ми бе подочетен - като командир на транспортна рота (кх-кх!). Защо на транспортна рота е друга интересена тема, на която някога ще се върна, защото митарстванията на Швейк пет пари не чинят пред моите, за да стана командир на рота! Отидохме до Сливен, натварихме колата с кюмюр(!), след туй в Бургас - дивизията. Сдаде се товарът - прие се. Някакъв офицер ме засили да ходя да оправям превозните документи, фактури и пр. в някаква сграда. Следва да се отбележи, че по време на целия път кюмюрът отделяше прах, който ме бе направил като вожд на африканско племе, или иначе казано, понеже сме в политически форум - като президент на затънала в дългове държава. Уж се бях поизмил - ма не мязах много на бял човек. Намерих стаята - една много приятна и красива(!) дама в превъзходна възраст (около 35-40) ме покани да седна докато обработи документите. Тъкмо й се любувах (тя май нямаше нищо против!) - врата се отвори и влезе някакъв полковник. Аз, разбира се, наложих капа, застанах мирно и отдадох чест. Полковникът въобще не се впечатли от добре изпълнената церемониална част, хвърли ми един нелюбезен поглед и недружелюбно ме попита чий го дръвча в тази стая. Хеле поомекна малко, като разбра, че съм го заредил с въглища! След малко той излезе и дамати ми каза свойски: `Командирът на дивизията!` Да ви кажа - още помня първия му поглед! У-ж-а-с!(2) След туй няколко пъти е идвал в поделението и съм го мяркал. Един път даже с командира на полка ме назначиха да им бъда бодигард. Пролет! Кат пекна едно слънце, кат запяха едни птички, кат се раззелениха тез дървета - чудо! Бях дежурен на портала - изведнъж джипът на Гано! Ура-ла-ту-та-ла! спазих церемонията, той ми каза да повикам командира на полка и седна на пейката до самото караулно. Дойде командирът, здрависаха се - и той кукна на пейката. След малко командирът ме извика и каза да не пускам наоколо никой. Изкарах аз помощника пред портала - заповядах му пиле да не префърча. Аз ги заградих от другата страна и отбивах офицери, фазани и кирливани, да не смутят разговора на началниците. Поне час си говориха, а аз бях горд, че и старши офицери безропотно изпълняваха разпорежданията ми. Трета точка в друго съобщение, че дълго стана! | |
Редактирано: 5 пъти. Последна промяна от: Ганий |
| Гано....Гано... Ха, сетих се като име. Имаше една песен "Изкарай,Гано, говедата.." Изкарвай Гано говеда ! Вашите, Гано, нашите. Май Борис Машалов я пееше... |
| Не ме наградиха, ей! Не ми дадоха орден/медал, не ме повишиха предсрочно в чин, дет се вика, отпуска не ми дадоха! Аз можех спокойно да си излизам, но не е там работата - човек служи и за някави бонуси! Наряд кат наряд. Помощник-дежурен по поделението - безброй наряди. Нищо особено. Дежурен ст.л. Д. - изключително надут кашик, прост до безобразие, педант до идиотизъм, мразещ до дъното на червата си фазаните. Щото от фазан останал на служба и изкласил до офицер. Презираше фазаните и не го криеше. Даже кирливаните повече уважаваше от нас. Обичаше да дебне дали караулните са в час, но никога не позволяваше да помощниците (т.е. на нас - фазаните) секунда да дремнем. И той не мигваше! 24 часа стойка до откат - никакъв сън! Мястото на помощника е до големия прозорец - от него се вижда цялата централна алея - чак до портала. Някъде около 1 часа среднощ забелязах фарове, някакво движение около портала. Изведнъж по алеята се понесе някаква група хора право към нас. Докато оня блейок от портала се обади, те заиприждаха! Дежурната стая отесня - напълни се полковници и подполковници. КСВ, армията, дивизията... Пароли, глупости, дадоха пликовете и т.н. - дигат ни по тревога - почти бойна! 2-3 минути след като влязоха единият полковник - той изглеждаше като голям началник, рязко каза: Засичаме! И се започна! Повече гости излязоха и се пръснаха по поделението - в дежурната останаха 5-6 човека - да ни наблюдават - извадиха папки, започнаха да пишат, да си гледат часовниците - а онзи, старшият, със секундомер! Само да отбележа - по време на цялата дандания полковниците не казаха нито една дума!!! В суматохата Гано седна на моя стол, но се извърна така, че застана между бюрото на помощника (т.е. моето) и една от важните каси. Докато вършех разни работи Гано не ми пречеше. По едно време забелязах, че дежурният ст.л. Д. се тутка и не може да включи един от основните блокове, по които се обявява тревогата и по домовете на офицерите. Припнах аз и го включих - подадох му и пликовете и продължих с моите задачи. При тревога, както знаете, всичко е разчетено по секунди. Всеки момент щяха да дойдат офицерите и по-баш старшините, на които трябва да се връчат пистолетите, дозиметричните прибори и разни пликове. Гано седи и ми пречи! Два пъти му казах: `Др. полковник, трябва да отворя касата!` - никаква реакция - пише си, че и си слага ръката - да не видя какво пише. Когато започна да се чува гюрултия из цялото поделение разбрах, че Гано ми крои номер. Подходих към уреда - т.е. към стола и Гано и му докладвах: `Др. полковник, ще Ви преместя!` - тътрузих го около метър барабар със стола, но го отместих - освободих касата!!! Ура!!! Понеже ме позабави малко с неговите келешлъци, действах изключително бързо - успях да отворя, да наредя пистолети, пликове, дозиметри и пр. и секунди след това заприиждаха офицери и фатмаци - получават каквото трябва... Хеле - отмина бурята - полковниците напуснаха караулното - пак без да кажат дума! Писаха през цялото време - гък не казаха! --- Опустя поделението - личен състав, изнесоха се машините - танкове, БТР, Зилове, до последната Прага се изнесоха, вкл. тези за превозване на запасняците. Даже и свинарят на поделението се изнесе по тревога, та караулът трябваше да храни добичетата му. Десетина дни ли, две седмици ли - няма никой. Останахме малцина - караулът, дежурни офицери ст.л. Д и ст.л. Вачев (ужас - комендант на гарнизона!) и двамата фазани - дежурният по порта и аз. Дежурните офицери се редуваха, но аз бичех през цялото време помощник! Едва ли се събираше 2-3 часа сън на денонощие, щото имаше и двама майори от проверяващите - непрекъснато обикаляха поделението... И те - за 10-15 дена дума не обелиха! Мълчаливи хора! Извод: Гано Иванов, дет се вика, на ръце съм го носил!!! --------- Послеслов! След като свърши всичко - прави се някакъв разбор. Сбраха ни в голямата зала офицери и фазани. Командирът - лют, лют - не беше доволен! Кара се, хока наред - той не пръскаше пяна (като някои други), говореше сухо и рязко. Хеле по едно време омекна и каза: Да стане фазан Ганий! - при което изтръпнах - викам си - айде, Гано е казал да ми перне едни 10-15 денонощия в карцера. Тато (командирът) продължи: От целия полк единствената отлична оценка е на фазан Ганий! Виж началото - да не се повтарям! Не ме наградиха... Останах си с добрата дума! За цялата служба още един път ме бяха похвалили пред строя (първата година!) - га имах отличен с минимум патрони на изпитната стрелба от движещ се БТР. За две години - две похвали! И двайсетина дена арест! А накрая ме разжалваха!  | |
Редактирано: 7 пъти. Последна промяна от: Ганий |
| За да го помните, др. школници, значи е имало защо. Отишъл си е още един български офицер, мир на праха му. През 1980-81, включително "УВО"-то през м. септември`81 шеф на школата беше все още ген.майор Чавдаров /Чафи, Чарли/. Неговата жена пък бе с по-висок чин /ген.лейтенант Поля Николаева/. Явно смяната е станала в края на 1981 г. Преди няколко години почина и Чафи. Помня го като участник във филма "Хан Аспарух", играеше велможа в свитата на византийския император. Беше облечен с дълга синя мантия, която не си позволи да свали нито за миг в 40-градусовите плевенски жеги. Хубава дискусия заформи Керпи с това фото, за жалост - по тъжен повод. Животът е такъв, казваше Шишо Бакшишо, радост и тъга... Живи и здрави, фъркати чатмени. |
| Ейййййййййй, голямо къртене, голямо хъркане! Вий и за риба май по пладне ходите! Егати тюфлеците! ------- Аз отлитам!  |
fierce 31 Юли 2014 13:30 аре стига бута пешките по дъската, че се дига ногу прах! fierce   От школническия фолклор: - Др.старшина, може ли да играем шах ? - Може, но първо полейте да не се вдига прах ! А Ганаеца шляпа с плоско стъпало през целия форум и вдига червен прахуляк . |
fierce 31 Юли 2014 13:30 аре стига бута пешките по дъската, че се дига ногу прах! Подценяваш шаха!  Значи, таковата, Нилс Бор бил казал, че мисленето ни прави умни, а писането точни. Друга истина е, че информацията се дели на два основни вида: систематизирана и излишна. Изхождайки от горното - записал съм всички (всички!!!) изиграни от мен партии, затова сравнително лесно съставих списъка на личния състав. 01. Александър Александров 02. Антон Близнаков 03. Атанас Атанасов 04. Бойко Кръстев 05. Венелин Митев 06. Георги Георгиев 07. Димитър Ръжанков 08. Иван Динчев 09. Иван Куманов 10. Костадин Делчев 11. Красимир Иванов 12. Марин Владов 13. Николай Шейтанов 14. Светлозар Парашкевов 15. Светослав Хвойнев 16. Слав Тошкин 17. Слави Дянков 18. Станко Станков 19. Стефан Мавров 20. Сталмир Денчев 21. Христо Радевски 22. ти 23. аз 24. 25. --- Със съвсем малко от включените не съм играл шах, но се сетих за имената им. Губят се май един или двама. 24 ли бяхме или 25? Май бяхме 25 броя. Но ако има липсващи - с тях не съм играл - това е твърдо установено! Предполагам съм ти батко, щото ний учехме (като бавноразвиващи се) една година повече - т.е. склерозата ме гони повече от теб. Сети се за останалите, та да няма обидени. (1) Разпечатай си списъка! - това е заповед! (2) Така и не намерих първото съобщение, с което известяваш на Света и Форума, че вече и станал и мъжки Дядо . С това си съобщение правя подарък на теб и на Внука ти - т.е. когато му разказваш приказки за Родната Казарма - да боравиш с истинските имена на Бойците, отдали най-хубавите си години за защита на Отечеството!(3) Бас държа, че доста спомени ще изплуват и при теб. Примерно: Бях изпуснал отначало Гецата (от Беглеж!), но се сетих как един път, на връщане от Николаево, целият взвод - барабар с ленчето и школника, се изсипахме в тях на гости. Имаше руйно червено вино и печени луканки.  Дано тогава не си бил дневален в Школата.С Коцето Делчев се видяхме в Малага 2002 г. - на летището. Той на излитане - аз на кацане! Бяхме на два различни ескалатора - движещи се в противоположни посоки! Разпознахме се - казахме си `Здравей! - Здрасти!` и се разминахме. Миналата година - на морето. Наблизо имаше някакво семейство. Лапетата нещо се лигавеха и по едно време майката се сопна: `Стига мецали!` - скъсах се от смях - сетих се за Марин Владов. о.з. Ганий | |
Редактирано: 12 пъти. Последна промяна от: Ганий |
| Ганий, знаеш ли, че с твоя списък ме накара и аз да се помъча да си спомня 4 АИР-ски взвод. Двама не можах. 1 Аз 2 Йотов-Д. Дъбник 3 Перчински-Долни Луковит 4 Диков-Плевен 5 Венков- Бели Осъм 5 Хинков-Долна Липница 6.Трайков-Омуртаг 7. Георгиев-Варна 8 Русев-Кичево 9 Бъчваров-Шумен 10 Петров-В.Търново 11 Недевски- 12 Колев-Пловдив 13 Чемишанов-Калояново 14 Николчев-София 15 Цветанов-София 16 Златан Нейков-София 17 Николов-София 18 Григоров-Перник 19 Валев-Хасково 20 Марински-Момчиловци 21 Райчев-Смолян 22 Манчев –Сливен 23 ? 24 ? |
| 2.Йотов-Д. Дъбник 1:0 3 Перчински-Долни Луковит 2:1 4 Диков-Плевен 1:1 5 Венков- Бели Осъм 3:2 5 Хинков-Долна Липница 1:2 6.Трайков-Омуртаг 2:2 7. Георгиев-Варна 2:0 8 Русев-Кичево 1:1 9 Бъчваров-Шумен 1:2 10 Петров-В.Търново 2:3 11 Недевски-X 3:0 (служебен) 12 Колев-Пловдив 2;1 13 Чемишанов-Калояново 3:1 14 Николчев-София 1:3 15 Цветанов-София 1:4 16 Златан Нейков-София 0:3 17 Николов-София 1:2 18 Григоров-Перник 2:2 19 Валев-Хасково 3:1 20 Марински-Момчиловци 5:1 21 Райчев-Смолян 2:2 22 Манчев –Сливен 1:3 |
когато му разказваш приказки за Родната Казарма - да боравиш с истинските имена на Бойците, отдали най-хубавите си години за защита на Отечеството! Kаквото конница с 10.000 коня не може, едно магаре с книжен товар го прави. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Ambasador |
| баси, разби ме! бяхме, мисля, 25! 25-ти дойде Станко танкиста! имената на липсващите не си спомням, твойто го помня де  ,но единия беше пловдивчанче, едно слаботелесно, първия арестант на комендантските, и първия заспал дневален, хванат от ротния! не знам дали споменах, освен със Славчо, във Варна беше и Къцето! с Коцето спяхме креват до креват, а с Марин бяхме забравени на второто регулиране на движението в Севлиево, та проседяхме там три дена, като гюромихайловци, докато не дойде ПКВ-то на трети взвод да ни свали от поста! | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: fierce |
| Тъй ли??? Откога се каня да кача и аз Оня списък. Цяла батарея барабар с офицерините и старшините. Ама първом ще ви го снимам - да видите как се опазва военната тайна. 34 лазарника кътам хартийката като първо либе. Очаквайте включване... Тия дни... |
| Лятото ви е горещо, зимата ви е студено, пролет и есен ви е влажно! Угода нямате! Мърдайте, ве, тюфлеци! --- Аз отлитам!  |
| Лошо, Седларови, лошо... Ганий, ела утре с една лопата, па щом още спи личният състав - праи тъй, както старшината Симеонов сторваше в зенбата, ако се улежкунехме след 7 часа. До вратата ни имаше винаги камара от кирки и лопати /зер бехме строители на социализъма, новата школа и още куп обекти/. Та подхващаше старшина Павле Симеонов един такъв уред, обръщаше го със сапа напред и с махмурлушки глас мъртвешки-тихо казваше "Срок за ставане - 24 секунди. Останаха 23.". Към тези процедени думи той отчетливо добавяше и няколко леки почуквания със сапа на таблата на най-близкия креват. Резултатът за външни хора бе озадачаващ - уж правещите се на умрели лисунгери школници, изведнъж подскачаха като тапи от шампанско и се юрваха по уставните пътечки на новия ден, все едно са им потъркали люто чушле нейде си. Обаче за нас, навикналите на табиетите на старшината Симеонов, обяснението беше простичко - неведнъж въпросният сап се беше разхождал по гърбините ни и знаехме чудесно възпитателния му дух. Един ден, помня, вълшебният уред ни изкара със своята свирепост през тензуха на прозорците в столовата /малки джамчета, нахождащи се на 2 метра над земята.../, побягвайки позорно от подивелия Монка за майтап на кашиците. Ама пък и си го заслужавахме, решили да похапнем на спокойствие печена мръвка преди другите бойци, хем без строй и песен. Та затуй, Ганий, друже от Маратона, само лекичко почукай със сапа на първото креватче... |