Клуб на Школници от НШЗО Хр. Ботев - Плевен
Отиди на страница:
Полигон Николаево  Редактирано от - Lebed Lebedunski на 20/8/2009 г/ 23:45:39 |
| Бохотската гора Редактирано от - Lebed Lebedunski на 20/8/2009 г/ 23:44:53 |
тука що страх брах на първия караул при погребите - при всяко изшумяване в гората ми се привиждаше диверсант  |
Зловещо си беше разсейвах се с графитстване по вишката и слушане на радио (една черничка, бакелитова, ХонгКонгска, Корекомска Електра от шейсе и балканската - и там я изтървах от вишката и стана на сол и пипер)  |
| НШЗО е в Плевен и е сухопътно, Д. Митрополия е в едноименния град от селски тип и е фъркато. В Морското у-ще имаше и морски фазани, в Шумен - артилерийски. НШЗО беше фазанарията на ВНВУ - В. Търново. В Плевен имаше известно съперничество между двамата генерали - началника на военновъздушното училище и на школата. Йори, Ти си бил в зян батарея  Германик, Вие сте били масовка на филма "Хан Аспарух", а? Хугин, Фазаните по мои впечатления бързо наваксваха втората година каквото не знаеха от новата техника в поделенията. Имаха добра основа. Аз учих цяла година СЕС и отидох в поделение с SSB. Но не след дълго станах даскал на новобранците. Папия просто беше много напред не само от школата, но и от Мусачево. Там имаше постоянно двама руснаци и за голямото учение на НАТО идваха и цял билюк руснаци командировани, полковници, от Ин-та за иностранни езици. Техниката ни беше наполовина американска, контрабанда - антената с параболичен отражател, телетайпите като в БТА - Екстел и Транстел. Само руски приставки и магнетофони. Лебедунски, Нашия сбръч беше по Баала баир, на Николаево ходихме само на бригада. Ученията - на Къртожабене. |
Чичо Фичо,  под Бала Баир ни бяха командировали на гроздобер Инак, сбръча ни беше по сички баири; повече от кашиците теглехме Кат'са изцепеше Клавдий, че сме се улежали другарите школници по тия станции и - отвей на вихрушката по незапомнени места и обратно |
мдаа... некои ора живото им е започнал с бръч и е свршил с бръч у казармата... обаче па какви убави спомени, каква тръпка  |
| Даа... на тоя баир изкарахме "кашизма - детска болест на сеса". Като ни връщаха целите в кал - пушките първо се миеха на чешмата, после се чистеха и смазваха - любопитните кашици ни кръстиха "кашици със слушалки". Но с напредъка на службата... почнахме да се осъзнаваме и ние в свободно на ремък - полеви занятия по военна топография на баира, които се превръщаха в ловни излети и пикници край някой язовир с илюминация - пуцане с трасета над водата и арт. димки. С боеприпаси се снабдявахме от кашиците. Кашиците (не нашите, от батальона) пък купуваха вино от бай Георги от с. Славяни. |
| Лебедунски, благодаря за инфото и картите. И аз като чичо Фичо на Николаево съм бил на бригада. Още в първите дни, даже преди клетвата, ни зафичиха там да копаем някакви канали. Млатихме с кирките на смени от по 5 минути щото земята си беше като кремък, мда... Но карах и летен лагер там, преди випускните изпити. А на Гривица имах същите страхове.. Само един път дадох гарнизонен караул там, но беше през зимата, 29/30.12.1979 г. Сняг, студ, тъмнина... и една голяма гъбина на гърба ми. За да погледна в посока различна от право пред мен, трябваше да се извръщам целия. Като си помисля сега, съм бил много лесен за "сваляне" А като стане дума за Николаево, все се сещам за един лаф, който ни разправи един стар и препатил майстор-мазач, комуто носихме бетон и киреч на поредната бригада. Веднъж ни попита дали знаем защо на мъжете топките са с по-тъмен цвят от останалата кожа. Естествено, правехме само предположения... Неее, каза човекът, не гадайте! Ще ви кажа. Това е така защото, като чукате някоя жена, тя от време на време от зор подпръцква и ги опушва! Редактирано от - Germanik на 21/8/2009 г/ 10:29:03 |
| Чичо Фичо, да, играхме масовка на "Хан Аспарух", писал съм в по-предните постове, можеш да погледнеш. |
| А тук що не се обаждат школници от Враца? Там имаше много наши момчета, математици, дето караха малко казарма (2 месеца май беше) след вишото, та дълго време ни веселяха после с разказите за старшинките и субординацията. П П Ейй, га се фанаф (за мишката), та се сетих. Старшинката, дето емигрира от нашия форум, та се скита немил недраг отатъче, като разносвач на пици, тук му беше мястото да се обади.  Редактирано от - Геновева на 21/8/2009 г/ 13:20:04 |
| ами бройте ме и мен -- постъпил есента на 1986, завършил -- пролетта на 1987. мотострелкови батальон, пета рота, първи взвод, взводен -- капитан бойко стойнев порожанов, ротен -- капитан йордан антонов (ака данчо мъдото), батальонния вече не го помня , но за сметка на това не мога да забравя старшината на ротата -- цочев. службата ми в школата обаче мина в новата школа -- до панорамата, за старите райони само сме чували легенди |
| я, папуас, ние да не сме служили по едно и също време там? защото и аз бях при заместника на гано иванов -- полковник славейко димитров (май). Редактирано от - ddantgwyn на 21/8/2009 г/ 14:05:00 |
А тук що не се обаждат школници от Враца? Нали плахо попитах, ама нищо ... сигурно няма други освен мен   С мен бяха Петьо Цолов, синът на акад. Любомир Илиев - също математик, зам.министърът на икономиката от НДСВ Първанов, масонът Калпакчиев, пианистът Дренников беше преди мен, в неговата канцелария прекарах не-малко време и плеяда други ... |
| А, правилно, щом и Жорко Илиев е бил там. Аз пък имам спомените на Румен Малеев, с култовата фраза на старшината по повод на въпрос за края на наложеното наказание - да не се води ротата на баня в града, поради лоша дисциплина. А култовата фраза беше - стига вече с тази баня, не разбрахте ли, интелигентни хора сте уж, на баня няма да се ходи! Често съм я цитирала, дори и тук. |
| Абе, откак закриха Школата, вече сме крайно и прогресивно намаляващо число |
| А Мъдурника беше пич. Бяха ни пущили в градска, редовна (не презоградска) и с един аскер-аркадаш от Пловдив заседнахме на Кайлъка в някакво Кошарите ли, Овчерите ли; пихме по три-четири швепса и - леви-леви - кандил-мандил - на площада под часовника. Там, обаче - враг стаен. Сбара ни вевесарския патрул и - у живарника в комендантството. Пихме кафе с дежурния офицер , и от дума на дума стана дума и за ротата и ротния. Били селски с Мъдурника. "Ицо, тука едни юнаци от твойта рота".След има-няма половин час, Мъдю връхлита в стайчето - разкопчал яката, килнал фуражката и почва с добро: "Метили с метили, човек мача не мож' догледа от вас МРШ МРШ!" Подбра ни с усмивка към зеления Москвич (дванайсетак) и по целия път до Школата се обръщаше назад, към нас, с ласкава дума и ласка по врата. Като наближихме баира, Мъдурника отби и: "Сега, влизаме през КТП-то (отдясно и далеч от главния портал, за който помни) и - дотук с тая история. Вмъквате се като мишки и легация; на фазаните ше кажете, че съм ви викнал да местим панел). Ей, като министри ни докара пред спалния корпус тая златна душа. Само, дето не ни пожела "лека нощ" (пожела ни майките, но не му се сърдя). |