Клуб на Школници от НШЗО Хр. Ботев - Плевен
Отиди на страница:
| "Шукай, Шарик, шукай!", а последната серия за 4-мата танкисти /кемафи по школскому.../ я даваха нейде през 1970-та. |
/кемафи по школскому.../ Доколкото си спомням, 'кемаф' наричаха механик-водача, т.е. 'шофьора' на танка. |
| Здравейте другари школници! Да се обознача - НШЗО Хр.Ботев,85/87, под.250, 4-ти взвод (като Фичо) Началник на школата - Ген. Гано Иванов (2 месеца, стопи ни лагерите с прослувутите понеделнишки строеви прегледи по 3 часа, така наречения от попълващите караул от Македонско ""Майора от Горското)), после полк. С.Димитров, зам.началник под.п-к Иванов (Урко) Ротен 85/86 - кап. Павлов КВ - ст.лт. Бояджиев В моя взвод бяха Дончо Барбалов (сегашен зам.кмет на София), Илиян Михов (спряган за финансов гуру), Събимир Димитров Събев (внук на Съби Димитров, подводничаря от Сливен)И др.... Ротен 86/87 - ст.лт. Йочев (Фюрера) КВ - аз (3 месеца), после лт. Йорданов Много спомени от двете години прекарани там, ще ги споделя с ваs, но кирилизатора на работа е скапан И много мъка... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: dude66 |
| @dude66 25 Сеп 2014 19:24 Здравейте другари школници! Да се обознача - НШЗО Хр.Ботев,85/87, под.250, 4-ти взвод (като Фичо) Началник на школата - Ген. Гано Иванов (2 месеца, стопи ни лагерите с прослувутите понеделнишки строеви прегледи по 3 часа, така наречения от попълващите караул от Македонско ""Майора от Горското)), после полк. С.Димитров, зам.началник под.п-к Иванов (Урко) Ротен 85/86 - кап. Павлов КВ - ст.лт. Бояджиев В моя взвод бяха Дончо Барбалов (сегашен зам.кмет на София), Илиян Михов (спряган за финансов гуру), Събимир Димитров Събев (внук на Съби Димитров, подводничаря от Сливен)И др.... Ротен 86/87 - ст.лт. Йочев (Фюрера) КВ - аз (3 месеца), после лт. Йорданов Коя рота е това? Защото аз бях там за малко през 86/87  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: ddantgwyn |
| @dude66 25 Сеп 2014 20:09 ШРР - разузнавателна ( развей) рота Имах предвид номер Поделение 250 трябва да беше 5 рота. Вишков от Смолян помните ли го? Всъщност може и да бъркам името, но беше завършил май ВИТИЗ, доколкото си спомням. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: ddantgwyn |
| ШРР беше самостоятелна рота, като Зенитна батарея и химиците. A мой новобранец от ВИТИЗ тогава беше Иван Панев (Емко от сериала Домашен арест) | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: dude66 |
| @dude66 25 Сеп 2014 21:00 ШРР беше самостоятелна рота, като Зенитна батарея и химиците. A мой новобранец от ВИТИЗ тогава беше Иван Панев (Емко от сериала Домашен арест) Не, този за когото говоря е служил заедно с теб. Иван Панев е служил с мен Вярно, че разузнавачите бяха отделно. Аз бях за шест месеца, 3 взвод, 5-та рота, взводен -- капитан Порожанов, ротен -- капитан Йордан Антонов (Данчо Мъдото), старшина -- Цочев (този идиот после станал офицерски кандидат, даге). През март 1987 благополучно изчезнах от там. |
Вярно, че разузнавачите бяха отделно. Аз бях за шест месеца, 3 взвод, 5-та рота, взводен -- капитан Порожанов, ротен -- капитан Йордан Антонов (Данчо Мъдото), старшина -- Цочев Според мен говориш за под.150, кашишкия батальон, 5-та рота.. Порожанов съм го сменявал от караул на Бохот....няколко пъти |
| @dude66 25 Сеп 2014 22:30 „Вярно, че разузнавачите бяха отделно. Аз бях за шест месеца, 3 взвод, 5-та рота, взводен -- капитан Порожанов, ротен -- капитан Йордан Антонов (Данчо Мъдото), старшина -- Цочев“ Според мен говориш за под.150, кашишкия батальон, 5-та рота.. Порожанов съм го сменявал от караул на Бохот....няколко пъти Може и 150 да беше. А с него караул на Бохот не сме давали, значи не сме се засичали |
| ЦОНЬО КАШИКА И ПИШЕЩАТА МАШИНА На моята зенитна батарея и на съседната разузнавателна рота се полагаше една обща пишеща машина. Тя стоеше в зенитната канцелария и често беше обект на ревизионна проверка от щаба на школата. Това създаваше много ядове за старшината ни Монката Симеонов и на батарейния ст. лейт. Петков, тъй като почти винаги пишущата техника беше у т.н. Цоньо Кашика, ротният на разведките. Чудеса правехме гаргаджиите, за да крием машинката, обаче Цоньо все намираше начин да я вземе и не искаше да я връща. И ето, че при поредната проверка глобиха батарейния и старшинката Симеонов. За да отмъстят на Цоньо, който и без друго бягаше като дявол от тамян от хапливите закачки на ст. лейт. Петков по негов адрес, батарейният и старите фазани измислиха щур номер. С въпросната машина написаха писмо до разузнавателна рота /с копие и до зенитна батарея/, че уж тв-предаването „Бързи, смели, сръчни” ще започне поредица състезания, заснети в казармите, и че в първото предаване нашите две съседни поделения трябва да се състезават в дисциплината „бягане в чували”. Добавили още дрътите фъркати, че уж имало разрешение свише, чукнали някакви печати, взети кой знае откъде, пратили от София писмата по пощата и като стана тя една… Цоньо Кашика веднага изнамери чували и цялата развей-рота сутрин и следобед тренираше за предаването, скачайки като зайци по плаца. А нашите хора ги гледаха и цвилеха от смях. Не стига това, ами Цоньо направил докладна до ген. Чавдаров, че са му нужни нови чували за тв-предаването, щото наличните вече се скъсали. Почуден за какво предаване иде реч, генерал Чафи лично цъфна една заран да „инспектира” тренировките на разведките. Усетил, че батарейният ни пак е кодошил Цоня, Чафи овряка и двамата пред всички, а после насаме теглил такова конско на Цоньо, че оня си взе отпуск и зачезна за доста време. Оттогава викахме на разведките „кенгурите на Втори район”, нашият батареен пак изтърва една година за капитанско звание, а Цоньо Кашика никога повече не поиска пишещата машина… |
Докато почета преса и намина тъдява, дошло време да махам чехлите и да тръгвам да гоня задачи  (днес ми е доста плътен денят)Искам да споделя един спомен от школата, дет таквоз, ми се е набил в малумницата. Не се връзва с киното, 'ма няма време, а тоя спомен ми се върти днес. Та, караул на дисципа. Кютам на вишката и ШледИМ. Дисципягите се строяват за закуска, Пика ми се, като на тромпетист. Аха-аха да дойде смяната. "Тон за песен", чувам (песента винаги беше тия два реда - "Боят настана, тупкат сърца ни; о, майко моя, Родино мила!" и рязко кепето в лявата част на пазвата.) Идва смяната, сдавам поста и викам на разводача "Отивам да пикам, ще се изпусна иначе!", Комплицирана ситуация, зер пикльо да пази дисципягите не бива и отивам в кенефа. След първите секунди на облегчението, съзирам едно лайно. Ужаст! Като шпеков салам - и на дължина и на дебелина. Оттогава си пикаех от вишката  |
| Около 6 месеца Развей рота заемаше едно голямо помещение с отделен вход в сградата на Зенбата (така нареченият 4-ти район). Не помня защо и къде ги преместиха, но когато изпразниха помещението, вратата му беше цялата на белези от ножовете, които са забивали. А светът е толкова малък, че с Иван Панев сме отраснали в един блок. Той и брат му са по-млади от мен и сме нямали контакти извън "Здравей - Здрасти". |
Просто годините ме научиха, че има и други инструменти за познание освен универсалните архаични клещи керпенде или керпенден Малко са ти били годините явно, инак щеше да се досетиш да погледнеш в уикито за да си наясно ,че такива думи няма. То също е инструмент и знае всичко! Айде ,влачи:Натисни тук | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: керпеден_1 |
| Имаш право ,скъпи приятелю за правописната грешка при изписване на прякоря ти. Едното н е в повече и грешката е моя /даже да е техническа/. Държа на идеята си, че вече циганските клещи, конските клещи а.к.а керпеден не се вече това като универсален инструмент,какъвто е бил в миналото като необходимост във всеки дом. Подавам ти ръка, с извинение за провиписа ми, но държа на това,че вече има други инструменти за отстраняване на проблеми в познанието освен гореспоменатия инструмент. |
| 1979 г. развейките ги заварих пак там, Йори - в по-горното помещение с отделен вход. За да идат дотам, преминаваха покрай пейките на нашето спално и непрекъснато се майтапяхме с тях. В началото на службата изчаквахме да се стъмни, вземахме от старите фазани шинел и фуражка, сядахме на пейките и видехме ли отдолу да се задава разведка, строго му нареждахме: "Набий крак, школник!". И ония набиваха. Обаче явно на един от тях му беше писнало от тези бъзици, та една вечер налетя на бой. Ама ядец - случи баш на ЗКПЧ-то, мнителен фазан, сега важен шеф на КАТ. Та трамбова биячът нагоре-надолу чак докато дойде Цоню Кашика да си го прибере. След 1982-83 разбрах, че в тази сграда се помещавал дисципа. Старик явно тях е пазил. |
| Eх, чета ви с умиление спомените от Народната Школа за Запасни Офицери "Хр.Ботев " и то предимно от Втори район. Мигар няма ли нито едно хамелче танкистче да е минал през Трети, или химик или кандидат ЗКПЧ минал през Първи... Чета и си реанимирам спомените Дали греша, че тук съм доайен ? Току-що навършил 25 години с горда остригана глава влязъл в редиците на бъдещите младши офицери на БНА през пролетта на 1972г. Оставам с надеждата,че все някой ден тук някой ще напише спомени и от нашия взвод. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: fikata47 |
