
едно село над Пампорово Доколкото по бащина линия съм от този край, над Пампорово села няма. Има срещу, под и наоколо. Или може би греша? |
Йори, не знам как точно се определя под/над и зад, но за мен беше над, защото трябваше да се подминат тогавашните хотели (около годината 1975-77), да се прецапа дола зад "Мургавец" и после нагоре по пътечката, по пътечката. Нямам спомен от име, но трябва да е било достатъчно голяма махала, защото имаше здравна служба. Зъболекарката им идваше веднъж седмично на крака по график, кога на собствените си крака, кога на магарешки, щото и се полагаше транспорт. Спешните случаи идваха сами в Пампорово, където беше основната база. Може някой още и да я помни, д-р Букова. Характер неотразим, светла й памет. ![]() | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: 67AF |
| Пеша от Пампорово за около час може да се стигне само до Проглед (посока Чепеларе) и Стойките (посока Широка лъка най-общо казано). Стойките са няколко разпръснати махали и по онова време си имаше училище, интернат, ресторант, кръчма, читалище и пр. културни заведения. Т.е. е малко по-голямо от спомена ти, освен ако не става дума за една отделна махала. Вероятно имаш предвид Проглед. Не съм живял достатъчно дълго там, за да ползвам здравни услуги, но вероятно родата е чувала за леля ти. Поздрави. |
| най-вероятно става въпрос за проглед, ама в годините, които цитираш, и там имаше ток! а със зъболекарската машинка в куфара - това си беше стандартното оборудване на пътуващия зъболекар, когато посещава обекти на които няма зъболекарски стол! с такова оборудване ни посещаваше в същите тези години на заставата отрядният зъболекар! ![]() | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: fierce |
| Здравната служба беше бая голямшка, имаше даже бебета родени там според записите. Понеже целта беше именно службата, не съм ходила по културни обекти. Иначе беше много буколично да си вървиш през гората, сега ми се струва екзотика, а тогава си беше жива реалност. |
| Ей ме в строя! Пълна опрятност! (67F приемай прегледа Закусил. Второ кафе, пета цигара. Доложих! |
нема се плашим, старче! аз имам бележка от ветеринарния доктор Най-правилния доктор! (За нас, де ... И аз имам такваз и си я пазя. Сума годин' вече. По някое време, по-лани или даже още по-преди този ценен докИмент биде подвъргнат на яростни съмнения от 'сичката рая - жена, деца и внуци. Трябвало да си направя пълни изследвания, да си меря кръвното n (словом - еН) пъти на ден, да се имунизирам, ваксинирам, ондулирам и прочие дивотии - защото таквоз, нали, бил съм на сто години приблизително ВЕЧЕ. След яростна дву-тримесечна съпротива, предвид неравните сили, извърших тактическо отстъпление и кандисах на пълни кръвни изследвания, категорично отхвърляйки пикането в чашка, посещение при мамолог и всякакви подобни изхождания. Като излязоха резултатите, даже и аз се изкефих - почти сто процента норма (е, нищожно по-висок холестерол и н'ам кво си още нищожно отклоненийце). С огромната подкрепа на внучката тогаз (в смисъл дедко е велик! - изпиха му кръвчицата и пак е като жив) докИментът от конския доктор получи безсрочна валидност и се надявам с Божията помощ дълго време да е така |
| 67AF, щом не си зъболекар, минаваш по общия ред - Ганий - физическа, и т.н. ... Като малки (60-те) прекарвахме с брат ми лятото на село - при баба и/или леля. Радомирско. Чудни времена (Ганий, локвите! Там и досега е пълно с такива по къра - лятото пресъхваха до диаметър 2-3 метра, обаче имаше каракуди!)! И нямаше ток. Газена лампа и котарак в кревата. Дъх на слама от завивките. Огнище. Страхотно вкусна храна (строго под час!), вода от бунара с кофата (чак после помпи). Някакви задачи по животните (гадовете - така им викаха баба, леля и вуйчо) (работа, храната трябва да се заслужи! - даже пасяхме говедата на селото, май беше когато е редът на нашата къща да излъчи говедар) и много банди и игра. Прашки, лъкове, футбол. Тогава за пръв път ядох собственоръчно печена гугутка (това си бях уцелил в стопанския двор). Не помня как точно я пекoх. Помня едно врабче на шиш - на най-дебелия от бандата (ужасна несправедливост - най добрия (късметливия) стрелец и най-якия бандит, с най-мизерната плячка Родопите ги помня за пръв път от един детски лагер, средата на 60-те. Рожен. Три седмици. Ток имаше, но не пречеше да е чудно... | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: Старик |
| Ганий, не е ли време за занятие по Политическа? Днес подполковникът ще отправи ежегодното си послание към федералното събрание. |
| Отново българска следа в днешната реч на Путин, още преди да е започнал да говори - «А-а-арлекино, арлекино, нужно быть смешным для всех...» Передает корреспондент «Газеты.Ru» Валерий Волков: «Еще не пробило 11 часов на курантах закутанной в леса Спасской башни, а жаждущие услышать послание президента нескончаемым потоком тянулись в Большой Кремлевскоий дворец. Образовалась буквально очередь из важных персон, дисциплинированно держащих линию к проверяющим. Мужчины выглядели по-разному: кто в солидных пальто, кто в неформальных куртках. А вот женщины в подавляющем большинстве были странно похожи и все вместе походили на спикера сената Валентину Матвиенко. Солидные, с пышными прическами и умудренными государственной службой лицами. ..Люди старались быстро покинуть улицу и юркнуть в тепло БКД. По Соборной площади гулял нестерпимый ветер, она всегда как-то жестоко продувается. А над Красной площадью, украшенной каруселями с лошадками, неслось из динамика «А-а-арлекино, арлекино, нужно быть смешным для всех...» в исполнении безвременной Пугачевой...» |
| Г-да офицери, о.з. кап. ОРС, р`зрешете да остана. Весело си живеете вие - жени и вино, вино и жени... Ама ако под мишниците сте като Веселин Маринов - не ще да е от пеене на песни, значи... На бай Керп докладвам, че имам фотоси пресни цветни, няколко броя - от гнездото на гаргите, Втори район. Също неколко още - пожълтяли от времето, на които се вижда зенбата 1980-та барабар с едно младши - 1981-ва. Тъй като не изучих техниката да качвам снимките директно /Бобър обясняваше, ама излизаха все чрез линкове/, молбата ми е към Старик: Братко свързочен, мога ли да ти ги пратя на мейла, пък ти на бай Керп, щото той да ги качи директно? Или как да стане, дай позивна чрез два автоматични с калашник. Ако си профукал патроните по зайци - става и с пикане нагоре, едно време на тая дисциплина нямаше кой да ме бие, хем винаги успявах да се отърва сух. Я там спорещите по география и геозъбия на България, кат сте толкоз знающи - кажете къде /в коя част/ на презерватива е отпечатан серийният му номер. И без оправдания, че вече не ползвате такъв... |
| Starci na chmelu https://www.youtube.com/watch?v=NnjBZCvBW14#t=27 |
Я там спорещите по география и геозъбия на България, кат сте толкоз знающи - кажете къде /в коя част/ на презерватива е отпечатан серийният му номер. И без оправдания, че вече не ползвате такъв... Инвентаризация ли ще правиш? Добро утро на компанията, това с бележките много ме развесели, ето един подходящ музикален поздрав за Старик специално! Натисни тук |
| Орсе, за да постнеш снимките, трябва да изпълниш следните операции: 1. Да ги поставиш в нет-а. Примерно в http://www.snimka.bg, http://imgur.com и други такива. 2. Да постнеш адреса на снимката чрез пейзажчето, вляво на емотикончето. Та ти си се оправял с ПУАЗО, а сега един пиклив компютър да те бърка. Я си лъсни обувките и действай. |
| Щом Клубът на Школниците от НШЗО Хр. Ботев - Плевен вече се сдоби и с лицензиран кашевар няма страшно. Дядо ми е бил кашавар през войната и мога да готвя зелева каша, за което също съм била поФалена, в други страни и народи. Има вече кой да поддържа висок бойния дух на личния състав. Предлагам и първия материал по бойната и партийна подготовка на състава: Кашевар — истребитель танков /Може би той да е дядото/ http://vm.ru/news/2014/10/14/kashevar-istrebitel-tankov-268111.html?print=true&isajax=true | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: fikata47 |
Не разбрах какво е мерач на МЗА! Най-офлянкваната служба, аз бях баш такъв у школата. Седи се разкикерен /пардон, дамите - разкрачени на мах/ зад затвора на зенитното оръдие. За дами препоръчвам само 57-милиметровото топче. Правиш се, че уж зяпаш лошите самолети и ги целиш, въртейки на поразия два маховика. Реално т.н. машинарии като ПУАЗО и СОН /а в по-нови исторически времена - РПК/ изчисляват всичко, тъй че не се хаби залудо и не късай чорапогащника от зор да хванеш на мушка оня келеш с полумесеца на крилата. А тъй като вече и зенитни топове няма, а само ракети, кюткай си на сладката длъжност до пенсийка. Като награждават разчета, след командира, странно - хвалят най-много мерача. МЗА е малокалибрена зенитна артилерия. Обаче, ако ти се случи да се стреля с този топ - лошо.... Седиш баш зад отката, коремчето ти залепва за опашната кост, а зъбите /ако не са добре заварени/ - фръкват като колибри из шабленското равно поле. Чувал съм истории за недобре закрепени оръдейни затвори, които след изстрел на топа - преминавали директно през корема на мерачите... Гоги, ще пробвам тези дни съветите ти за снимките и се надявам да ги видите директно, а не чрез линкове, нал тъй... Щото с линкове и дедо ОРС знае... С онуй странно изобретение ПУАЗО се е оправял, доколкото помня Йори, ний сме по огневата част, бат Гоги! А оригиналните ми кубинки от 1981-ва още ги пазя, тези дни ще ги нося на кърпеж, но като цяло са издържали с "УДОВ" превратностите казармени и житейски. Присъствието на нежни същества засили музикалната част у форума, за което: МИРРРНО! ИЗКАЗВАМ СЛУЖЕБНА БЛАГОДАРНОСТ! Може и да не се отговаря на кого се служи, и без друго НРБ-то отиде за скраб... Желая на цялото спално градивни контакти и творчески идеи през очертаващата се вечер на дружбата. Чест и почитания. |
| абе къде са тия снимки ,бе др.школници!!! Пусни ми ги на мейл ,друже,пощаджийката е отворена дама ш`ми ги донесе тутакси! |
| Школницииии! Днес от Калин Донков: Явява ми се сега инженер Зидаров от бургаската сладкарница "Малина". Седна на масата ми и каза: "Помня те от школата за запасни офицери. Ако не си забравил, аз съм Зидаров". Изтекли бяха десетилетия от школата, това, че ме разпозна, бе комплимент. Но аз не го познах, той го прочете по напрежението в лицето ми и добави: "От ареста, по-точно." Това веднага си го спомних, то е отделна история, онова запознанство в ареста. Поръчах си ново кафе, за да не прекъсвам тази импровизирана среща на набори. Инженерът бе направо на коняк. |