Срещу Динамо (Москва) ЦСКА няма да води битка само за себе си, а и за бъдещето на родния футбол

Мачовете от евротурнирите винаги са били с по-особен заряд за родните
клубове, фенове и като цяло за българския футбол. Дали от някакъв
комплекс за доказване или пък от нещо друго, но е факт, че доста често
сблъсъци с дърводелци като Сант Жулия, ФК Баку и Дери Сити събират
повече публика дори от вечното дерби Левски - ЦСКА. На тези понякога
доста надценени срещи по правило се отдава сериозно значение, а в ЦСКА, като най-успешния български клуб в Европа, те определят съдбата на тима с години напред. Именно и сега срещу Динамо (Москва) се създават едни такива познати предпоставки, които варират в двете крайности. Едната е, че червените ще бъдат разгромени, а другата - къде Динамо ще се мери с ЦСКА и славната му история. 31-кратният шампион на България има три 1/2-финала в Европа и е отстранявал грандове и европейски шампиони като Ливърпул, Аякс и Нотингам.

Твърде повърхностни и елементарни твърдения, които изкривяват нагласата у хората и в последствие представянето на ЦСКА, в зависимост от резултата, е или подценено или надценено, но никога обективно оценено.

А това влияе пагубно на развитието на клуба. Примерите са десетки, но ще припомним два: Преди няколко години, когато при Миодраг Йешич ЦСКА бе най-богатият български клуб и разполагаше с най-добрите футболисти, тимът успя да влезе в групите на Лига Европа, но не излезе от там. Това обаче го стори вечният съперник Левски и предвид нагласата за непобедимостта на армейците в нашето първенство, логично те се сгромолясаха. В последствие вместо след трезва оценка отборът да
продължи своето развитие, червената общност роди продадената титла.

Другият пресен случай е отпадането от Тулуза. Действително то бе болезнено, но чувството да се докажеш на всяка цена докара повече от
елементарни обвинения - Данчо Тодоров трябвало да изкара топката в тъч, опитал се да я прати в аут, но я подал на вратаря откъдето тръгнала
атаката за гола на французите и в последствие ЦСКА се сбогува с Европа.

Ето такива обвинения и предразсъдъци трябва да се избегнат преди и след
мачовете с Динамо (Москва) - независимо от крайния изход на двубоя. Да
се подкрепя отбора, но без да се създават свръх очаквания или пък да се
подхожда примиренчески и пораженчески.

Наложително е футболистите да усетят, че ако играят с желание и се борят до последно, те ще получат плодисментите на феновете. Независимо от резултат, качество на продукцията и тактика, която в срещата на "Васил Левски" със сигурност е бъде изцяло насочена към това руският тим да не вкара гол.

Факт е, че Динамо (Москва) е фаворит в двубоя и това би трябвало да е
разбрано от всички.

Руснаците имат огромен бюджет, играят по-стойностни мачове в руското първенство и със сигурност притежават по-голямото самочувствие от футболистите на ЦСКА. Към предимството на руснаците трябва да се прибавят сериозните кадрови проблеми на червените с наказанията на Иван Стоянов и Маркиньос, и травмите на Манчев, Спас Делев и вече възстановения Тодор Янчев, който обаче не е в оптимална форма.

Въпреки наглед тежката ситуация, червените също притежават сериозни
козове. Най-силният от тях е публиката.

Подкрепата за ЦСКА в София ще е далеч по-силна и ще окаже доста по-сериозно влияние отколкото тази за Динамо в Москва. Колкото и да го отричат, руснаците със сигурност ще подходят с пренебрежение към българския тим и ще го подценят. Предвид слабата им моментна форма и липсата на по-класни индивидуалисти в равнение с футболистите на ЦСКА (с изключение на Кержаков и донякъде на Кокорин) везните доста ще се изравнят.

И постепенно стигаме до най-важния въпрос. Не този с караницата кой клуб е по-велик и за чисто фенското "ако отпаднем другите ще ни бъзикат",

а до темата за развитието на най-популярната игра в България.
Защото едва ли са много хората, които го осъзнават, но срещу руснаците,
за разлика от последните десет или петнайсет евроучастия, ЦСКА няма да
води битка само за себе си, а и за бъдещето на родния футбол. Такова,
каквото по принцип трябва да е.

Индиректно армейците се противопоставят на политиката на Левски, Литекс и Черно море, за да докажат, че в момента именно ЦСКА, а не някой друг роден клуб върви по правилен път.

С налагането на футболисти в разцвета на своята кариера - Иван Иванов, Коста Янев, Котев, Тимонов, Караджов, които са гръбнака на отбора и имат потенциал да бъдат такъв в следващите 4-5 години. А опитните постепенно отиват на заден план - Ивайло Петров, Светльо Петров, Данчо Тодоров. Или точно противоположна политика в сравнение с тази на другите водещи български тимове Левски, Литекс и Черно море с привличането и налагането на само опитни футболисти, които са преминали зенита на своята кариера като: Бардон, Топузаков, Йовов, Светльо Тодоров, Христо Янев, Здравко Лазаров. Играчи, които действително могат да помогнат в определен момент и в Левски до някаква степен го доказаха, но не те са бъдещето на българския футбол.

Ето това в крайна сметка е най-важното. Дали ЦСКА има сили чрез
елиминиране на клуб от средноевропейска величина да покаже, че е на прав път и другите да го последват. Отговорът е да - стига нагласата,
еуфорията, енергията и мечтите на червената България да не са следствие от миналото, а вяра в бъдещето.