Хъшлашката арогантност е временно полезна в махленските и вътрешнополитически отношения, но извън махалата и в отговорната външна политика най-често има дълготрайни вредни последици. Най-вече за хъшлаците, които дори и да минават за герои в своите очи, когато издевателстват над по-малките, скоро стават смешни и губят авторитета, за който претендират. Дотам, че след време в махалата никой не иска да си играе с тях. Поради което им остава възможността да пишат мръсни думи по стените, а във външната политика по-силните лесно ги поставят на онова място, от което обикновено изтича безсилната злоба срещу историческата съдба. Предимно в мемоари и пожелателна, но истинска история на въобразеното им величие. Бедата е в това, че понякога хъшлаците представляват цялата махала и цялата политика, от което страдат далеч повече хора, отколкото е справедливо, но пък е напълно логично.