Отиди на страница:
| Някои са се веселили. Аз хванах края. Сега чета назад... или напред... Ма ше стигна и до твойте крака... пардон... бе чиито са там. |
| Драга Сибила, Фицджералд започва "Нежна е нощта" така:"Всеки има героичен период в живота си. Това беше героичният период на Дик Дайвър." Останалото е въпрос на ерудиция и на усет към нещата. На теб нещо ти е изневерил усетът тази вечер. Боя се, че аз пия, а теб те хваща. Тази хиперактивност не ти прилича, не съвпада с образа ми за теб. Имам те като нещо от групата "les amoureus sans abris", а ти си се загрижила за НЦВ. Pourquoi ca? А Димитри се е отпуснал повече отколкото обикновено си позволява. Но на всеки му писва в един момент. То само с политическа коректност нищо не става. Разбирам го. |
| Eйййй, един филм не може да изгледа човек от вас. Ама аз ли съм само в тоя форум, госпожи и господа, ми не мога, от пуста любезност, да ви отговарям до утре сутринта. Издевателствате. То хубаво човек да привлича целия интерес, но не съм пък чак толкова суетна!  Инто, когато става въпрос за НЦВ съм неудържима, той е голямата ми слабост, пък и се намерих сама срещу всички на "бойното поле". Какво общо има героизма с ерудицията? Чувство за хумор може би?  И твоето е странно.Не мога да се сдържа: les amoureuX А и недей да бъдеш толкова сигурен, че мен не ме хваща, по причина такава, че и аз обърнах едно - две. Е, не колкото Фицджералд и любимата му съпруга обикновено обръщали, но и аз не съм призната за член на великата американска петорка. Искрено ви моля, пожалете ме, щото като стане въпрос за ерудицията, награбвам героизма, зарязвам усета и идвам да й отдам чест . Лека, лека, лека, лека нощ.  |
| Още по-драга ми Сибила, Май не си се заплеснала чак толкова във филма, ако имаше нещо интересно и аз щях да го гледам. Но си суетна! Всички сме такива. Само че не всяка суетност е неприятна като тази на ББ. А аз лично не съм ти досаждал/?/ много отдавна, така че не се оплаквай точно заради мен. Е, допускам правописни грешки на френски, но я погледни как е от българите на български. А НЦВ си го обичай, моля ти се. Радвам се, че оценяваш хумора ми като странен. Защото аз не обичам банален хумор. А и хуморът ми не е за да разсмее някого. По-скоро бих искал да разплаква, защото хората станаха много дебелокожи и безчувствени. Което ме връща към темата за героизма, който споменах само като цитат от Фидцжералд и то защото ти в предишен пост беше споменала, че нощта е нежна. Знаеш, че в "Нежна е нощта" изобщо не става дума за екшън героизъм, а за нещо съвсем друго. Що се отнася до изпитото, извинявай. Няма начин а си изпила колкото мене. Аз, както казваше един мой състудент, съм развил рано толерантност към алкохола. И я поддържам упорито. Тук не ме пипай! Щото ставам и бъбрив, а не обичам това. Et mon baiser..., както при социализма се пееше в една песен. Щото сега е sealed with the kiss, а ми обясниха и че baiser вече звучало вулгарно на френски. Извини ме за правописните грешки и...много, много лека нощ. |
SEALED WITH A KISS / THE LETTERMEN Натиснете тук |
| Ако се беше показвал по прашки Жельо, щехме да му познаваме и крака, а сега само го гадаем и го изчисляваме. Причьоската и устните всички ги знаем. Еййй, като бех седесарка пламенна, колко ме ядосваха разни мои приятелки, дето се гавреха с Жельо, разказваха ми един гаден виц. Имало състезание за хлебарки, дето най бързо ще минат от единия край на устните до другия - всяка си имала обект - полигон. Тази, дето била на Жельо, спечелила състезанието, щото минала отзад. Ако на некой му е смешно, да се засмее. Аз изпитвам едно умиление към Жельо като към човек, може би малко наивен. Все си мисля, че си е вярвал, а не че е бил проводник на някакви зли сили отвън. Ако е бил проводник, и то е било поради наивна вяра. Но като се замисля колко поразии направи... (погледнато и откъм синия, и откъм червения ъгъл)... |
Причьоската и устните всички ги знаем Знаете ги тези от женски пол и меките китки. Останалите не обръщаме внимание и не помним подобни детайли. |
Като ти редих навремето, че Жабчо е селяндур...ти не ми вЕрваше..  А вчера докато тук сте водили баталиите, аз се кефих диво на концерта на Мейси Грей.  |
| "Свири, свири, бог убил те, луд гидия, божа дарба не заптисва стар кадия! Свири, струвай старо-младо, младо-лудо: що е божа дарба - то за свят е чудо." П.П.Славейков |
| Миранда, твоят музикален поздрав събуди у мен мили спомени. Като се зажених, викнах „Кукерите” да свирят на сватбата ми - с Джон, Пламен Басаров и Стайо бяхме стари приятели. Както влязохме с булката в залата на ресторанта, и момчетата подхванаха “Sealed With a Kiss” – много нежно и сватбено звучеше (парчето е старо, от началото на 60-те години, пяха го изпървом Дъ Фор Войсис и Дъ Летърмен, Брайън Хайланд и Боби Винтън, подир туй Дъ Плейбойс, по-младите го знаят в изпълнение на Джейсън Донован от 1989 г.), после удариха с хъс, отпочна се щур купон, аз бях вече гаврътнал две-три ракии, по едно време не издържах, рипнах от софрата, зарязах булката, заебах и сватба, и брадва, пътьом минах покрай масата, на която седеше моят приятел Гофи (да, същото онова суперталантливо момче-китаристче, дето оня шантав полковник го застреля като псе на улицата през 1975 г.) и му викнах “ставай!“, двамата се качихме на сцената, Гофи взе китарата от Джон, а аз – баса от Пламен, Стайо остана на барабаните, и забихме яко:“You Really Got Me“ на Кинкс, ”All Right Now” на Фрий, “Suzie Q” на Стоунс, две-три ранни парчета на Гранд Фънк и, разбира се, Джими Хендрикс. По онова време Гофи беше единственият китарист в България, който правеше успешно Джими Хендрикс. После “Кукерите” продължиха да свирят, а аз се върнах при булката. Гледам обаче, на вратата на залата се накачулили някакви непознати младежи и девойки. Отивам при тях и ги питам какво става, а те ми викат: ами и ние сме на сватба на долния етаж, ама там са поканили Кидика-майна, пък той пее едни бози, направо не се трае, а тук при вас щур купон със страхотна музика се вихри, та ако може, значи, да постоим и да послушаме. Казвам им: влизайте и направо се включвайте в купона, те грейнаха от радост, хурнаха се от вратата към дансинга и тутакси взеха да размахват ръце, крака и уши. Пламен Басаров бегА в Австралия, още по комунистическо. Джон и той се запиля нанякъде в чужбина, май че в Щатите, после подчух, че се бил върнал в БГ. Със Стайо не знам какво стана, но чувам, че бил в Русе. Редактирано от - Даскал Цеко на 10/9/2009 г/ 13:25:36 |
добре че са се разбегали иначе и тиа сега требеше да ги слушаме ката ден като разни други плешиви шкембеллии на по 80 годин каде си мисля че днеска некой му дреме за битълс и джими хендрикс (освен на изкуфели пенции като нас де)  |
| Нещо се е поразсеял дебатът. А Джимо май се опитва да ни каже прозрението си, че вече си имаме нов Тато. Защото, ако малко преиначим югославяните от едно време, много са готови да скандират "Тато е наш, и ние сме Татови!" Всичко започва с "телешки възторг" от едни, и "съчуствие на напъните му" от други, с три месеца мълчание срещу самохвалство нечувано от Татово време. После вече може и да сме свикнали. |
| Кир Михалаки, На тия, дето разбират от музика, винаги им е дремело, дреме им и ще продължава да им дреме и за Битълс, и за Джими Хендрикс. Ето ти един примерен списък на велики китаристи, все стари пушки, които вече по 40 и кусур години НЕ слизат от голямата сцена и са все в кюпа на голямата музика (изреждам ги както ми дойдат на ума, без ред): Ерик Клептън, Марк Нопфлър, Брайън Мей, Пийт Тауншънд, Дейвид Гилмър, Хенк Марвин, Джими Пейдж, Кийт Ричардс, Енгъс Йънг, Карлос Сантана, Пийтър Грийн, Джон Фогърти, Джо Пери, Стийв Хау и още мнозина (без малко да добавя и Лес Пол, но той се спомина преди няколко седмици на 94 години, лека му пръст). Както си бяха велики едно време, на младини, така и си останаха с величието сега, на стари години. Велики и ненадминати. Редактирано от - Даскал Цеко на 11/9/2009 г/ 13:32:25 |
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Contessa32 |
| Добавка към характеристиката на тия, дето разбират от музика. Дреме им не само за класиката, а усещат и кво утре ще стане класика. Като Доктора, дето е ходил на концерта на Мейси Грей. |
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Contessa32 |
