Отиди на страница:
| Протестирам за даскала! Даскала не е имбецил, не пише есета и освен това не пече големи животни на фурна и не ги снима след това. |
| Брао бе, Фър! Сменяли сме си никовете. Па аз съм репресиран - не съм го сменил от хубаво. Иначе съм много мързелив - затова немам Фърари. Никогиш не бих го сменил.  |
| Прювет, Како Костадинке! Нямаше още никакви хора около кафенето „Кристал". Късите рокли бяха на мода. Емил Димитров едва беше запял. Синьо елече Ирина облече в дългата, дългата тягостна нощ. Кордов намери вълшебното цвете и светът стана по-малко лош. С него тогава горяхме от обич. Лили пееше: „Малка съм аз...", а на Витоша облаци нови се прегръщаха сякаш над нас. Коста Цонев тогава пред всички обяви: „Микрофонът е ваш!", и излезе Богдана самичка, и запя: „Нон се риен..." Зеленооко момиче откри за Боян колко много неща са красиви, а пък Гуджунов така и до днес не разбра, че и розите май са бодливи. А по Йорданка делфини тъгуват. Гошо потъна сам в тишина. Бисер все още е юноша бледен в събота срещу неделя едва. Още очаква Мишо Мария на булеварда под кестен висок. Вятърът свири, сякаш с фуния, песен из филма „Козият рог". Мими възпя свойта майчица свята. Петьо мъката своя прокуди, а от малкия светъл прозорец за „Щурците" света беше чуден. Нямаше група „Сигнал" и каскади, импресария и „Може би". Маргарита успя да запази своя устрем за по-късни дни. Нямаше диско, нямаше реге, нямаше още „Диана-експрес". Нито на Васко кой, кой да му каже? Тодор Колев го нямаше даже. "Отвори ми, нося тишина..." |
| Мноо хубаво го е казал редника - тоа Волтер във фуста.... Стар йезуит е. Има една статуя в Ермитажа - на Волтер. Прекрасна е. Отпред като застанеш - мила и приятна усмивка на добродушно мъдро старче. Обаче като минеш от отстрани - ехидно гадно стиснати в ъглите устни - имаш чувство, че ако се изплюе - ще те отрови. Бех на 13 години като я видях - 1969. Още я помня. Мога да кажа, че рядко признавам нещо за изкуство. Но тази статуя е неворятна - бял, лъснат мрамор, технически е перфектна. Не е голяма и впечатляваща. Но оставя такива спомени за човешката мизантропия, двуличие и хитрост. Брррр! Редактирано от - antiristo на 11/9/2009 г/ 01:41:45 |
| dabedabe "Пример: преди си бяхме комуняги срещу антикомуняги " За преди 1989 ли или между 1989 и 2001? *** Излишен въпрос dabedabe, преди 1989 всички бехме комуняги, някои комсомолци. Виж след 1989 мнозина май станаха "антикомуняги" и пишман дисиденти. Пак ще трябва да се повтарям: "каквито ни беа комунягите, такива ни и днес антикомунягите-креватни дисиденти." не знам за какви оценки говориш, мога само скромно да твърдя, че не съм те оценявал до момента. Даскал Цеко, аз съм сал чиляк наивен, потомък знатен на юноша бледен. Може и да не си Грациан, ама сходството е очевадно. Всъщност всинца сме преходни несмотря на пол, възраст или занятие. Та пиши си на спокойствие. С една забележка не е нужно да ме друже-сваш, щото ника ми значи друго. Ме рАзбра или сакаш да ти пОФторам? |
| Drug, Симеон развали калимерата между сини и червени и затова си плати, макар че това беше добро дело. Аз съм безпартиен, не съм реститут, изучихме и възпитахме децата си. Родителите ми не бяха чиновници. Всичко сме постигнали с труд. Преценявай ме както искаш. ***** Грациан не може да се сбърка с друг. Малко е многословен наистина , но стилът му е цветист. Редактирано от - dabedabe на 11/9/2009 г/ 03:05:37 |
В дните, когато все още нямало световни войни, пристигнал кинематограф във Варна. Прожектирали "Клетниците". Не ония клетници с Жан Габен, а по-предишните. Даже за новите попълнения тук бих казал - ония с Жан Валжан. Ама няма да ме разберат. Та се струпала гръчката махла на позорището, гледала, що гледала, мачкала кърпички в ноздрите си, пък накрая рекла - "Кайменос (горкичката) Клозетка!" И се запътила към къщи. Та и ние тук - стари и нови никове - четем Латерна, а в главите ни все се явява образа на музикална кутия, програмируема една такава, "изписах си карта от Букурещ". И ноти от Виена. Кайменос, ама да сте здрави, докат сте живи! Това е урокът на Димитри. |
| Отдавна се чудя какво стана с Пантелей Зарев. И той ни обясняваше какво, как и кога трябва да разбираме при четенето на литературно парче. Много кадидат студент го приеха с неговите анализи. Някой да има сведения по въпроса? |
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Contessa32 |
| Даскал Цеко, And Harry doesn't mind if he doesn't make the scene He's got a daytime job, he's doin' alright He can play the honky tonk like anything. ??? |
| Цеко - даскале по музика - без да искам си представих, как ти и Гръцмуля рипате едновременно на сватбата и сте единствените дето могат да изсвирукат "Мижи да те лажам" по онуй мръсно комунистичко време. Сигурен съм, че не страдаш от раздвоение на личността. Ама тия твоите истории съм ги чувал на чашка толкова пъти и все от баш свирци, че просто ме отегчават. Да не говорим, че Гръцмулян пък ги сведе до форумното братство много преди теб. |
| Drug, Допускаш ли, че ще седна да си губя времето с теб и да ти отговарям? И защо ме караш зорлем да ти развалям неделното настроение? Ама айде, като за последно - няколко думи. Три дни си се мъчил да разбереш постинга ми от 10.9.2009 г. (13:23:47), и пак не си успял. Не е лесна твоята. *** Короче, в детстве таких, как ты, я беспощадно убивал из рогатки. А Селинджър на такива като теб им вика "а royal pain in the ass". Нейсе, запуши си го. Иво, защо така фрагментарно и загадЪчно. Давай цялото парче! Натиснете тук Редактирано от - sybil на 13/9/2009 г/ 15:55:56 |
| Добавка-ебавка към Drug: А за цялостното ти форумно "творчество" мога да кажа само едно - скучен си като "Наръчник на агитатора" от времето на Априлския племум. |
| Автокорекция: Пърдон, исках да кажа, че Dug-ът не е скучен, а е ИНТЕРЕСЕН като "Наръчник на агитатора" от времето на Априлския пленум. По Брежнево време, Радио Москва (РМ) в някакво предаване употребило руската поговорка "Неканеният гост е по-лош от татарина". В Татарската Автономна Съветска Социалистическа Республика се възмутили и изпратили протестно писмо до ЦК на КПСС с настояване РМ да се извини. РМ отговорило в извинителното си писмо, че не са имали намерение да обиждат татарите и всъщност са искали да кажат, че неканеният гост е ПО-ДОБЪР от татарина. Та и аз така - поднасям извиненията си. |
| И още една лакардия по повод на недоразумения и извинения. Веднъж в края на 70-те години надникнах за майтап на една международна конференция по обществени науки, която се провеждаше в "Жолио Кюри". Всъщност, бях на друга конференция по точни науки в Творческия дом на БАН, но на тая по обществените науки имах един приятел, който трябваше да изнесе поканен доклад, та отидох още от сабахлямта да видя как ще се представи. На конференцията имаше една шумна шайка-лейка негри от Ангола, Мозамбик, или някоя друга подобна високодемократична страна, където управляваше братска компартия. Приятелят ми вика на ухото: - Не мога да ги понасям тия негра, по цял ден киснат на плажа, не ходят да слушат доклади и винаги заемат най-хубавата маса в ресторанта. Ей сега преди малко сложих на въпросната маса табелка "Само за бели", че да ги подебна. Стана обед и ние с приятеля се заложихме зад едни паравани в ресторанта да гледаме сеир. Дойдоха си негрите от плажа и направо - на масата. Видяха табелката и надоха вопъл, настана суматоха, появи се притеснен управителят, дотърчаха от организационния комитет, почнаха да разследват кой е написал табелата, изловиха тутакси приятеля ми, негрите заплашиха с дипломатически скандал, а бе стана една - не е за разправяне. Накараха приятеля ми да се извини на място. Той го стори, зер къде ще се дене. После дойде при мен и ми вика на ухото: - За да е пълно извинението ми, утре ще взема да сложа на същата маса друга табелка - "САМО ЗА ЧЕРНИ". |