Много, много тежка загуба от Турция снощи! Даже не го изгледах докрай мача, беше си голямо унижение. Изключително бездушна игра, много брак, елементарни грешки - каквото можеше да се обърка - стана. Все пак запазваме шансове, след като и Литва допусна втора загуба. Но с такава игра... Мъка. |
Верно абсолютно бездушна игра. От тройката все едно тухли четворки мятаха, никаква комбинативнтост, никаква игра в защита, елементарни грешки при изнасяне и разиграване на топката, пълно бездушие в борбата под коша, а за капак и три -четири пропуска под самия кош, което си е абсолютна излагация. |
И в двата мача нашите правеха едни и същи грешки. Разликате беше, че турците не ни натискаха толкова силно в защита, колкото поляците, които не ни дадоха даже и да се опитваме да правим тройки. Турците ни позволиха, ама какво от това - все неуспешни шутове. В защита - безобразно слаби, особено близнаците. Турците направо ни направиха разногледи с бързи комбинации, а поляците все оставаха в чиста позиция за шут от тройката. В нападение - абсолютна липса на мисъл за някакво даже и елементарно колективно действие. И докато срещу поляците, понеже ни пресираха, все пак нашите си подаваха, за да се освободят от топката , то срещу турците и това го нямаше. Всеки, който по някакъв начин можеше да хвърли от тройката го правеше, независимо, че беше повече от ясно, че от такава позиция и с такъв шут не се вкарва. Само Тодор Стойков би могъл да вкарва от такива невъзможни стрелби, но той рядко се опитваше и по-често също неуспешно. |