Отиди на страница:
Остана сега само някой да спомене "Отнесени от вихъра", "Загубени в превода" или "Прет-а-порте", за да си дойде всичко на мястото...... И то тъкмо сега, когато се канех да пиша, че историята със "странника" има и продължение. Месеци след това той сподели, че при първото си посещение на площад "Народно събрание" все пак имало нещо, което го е смутило. Но от учтивост не посмял да попита. Става дума за огромния поизбелял "билборд" на покрива на БАН - по-възрастните сигурно си го спомнят. Гледа мустакатия внушителен мъж на покрива, с небрежно преметнат шлифер през ръка и решил, че това е реклама за дрехи прет-а-порте. Гледа после и минувачите наоколо - ех, не чак толкова шик, но все пак в крак с модата. И не можел да проумее, коя е таз фирма, дет е тръгнала да рекламира толкоз демодирани дрехи. Чак по-късно, когато някой му казал, че това е Г. Димитров - героят от Лайпцигския процес, чието име той знаел, пак всичко си дошло на място. Всичко това отново по темата, де  |
| ivo kunchev, Ми по темата - за приемствеността и връзките - е, гордеем се с миналото си, а колко знаят кой и какъв е бил прадядо им... И още, за да има общество, трябва да има закони, еднакви за всички - е, в идеалния случай... та като обсъждаме чуждото правосъдие, то пак и за нас се отнася, и за връзките - да, барманът може да не ни е роднина, но е българин и когато английското правосъдие освобождава нападателя, това ни засяга, това е "връзка", така, както и когато освобождават терорист, взривил самолет - това пак ни засяга, защото ние или наши близки летят, а терористите виждат, че ще полежат в затвора и ще ги пуснат по милост, а за жертвите и близките им няма милост...Когато обсъждаме значим филм, то пак става дума за връзките между хората и обществото - морални, законови, политически... ____________________________ Не мир дойдох да донеса, а меч… Редактирано от - редник на 18/9/2009 г/ 19:43:06 |
| Anastasse, Я сложи ръка на сърцето и си признай, ти би ли обвинил учителката си по секс пред съда, че те е тормозела. Можеш само да си мечтаеш да те върнат в осми клас, та да попаднеш на подобна добра и практична учителка.Колкото до паметника, 2 тя още не е умряла, така че за инициативния комитет има време. Ти ще се запишеш ли като учредител? |
| Иска се сърцатост, да говориш за добрини в наше време - не се харчат. Иска се юначество, да следваш връзките, с които си вързан към живота и другите, вместо да се повлечеш по асоциативното писане, което се харчи та пушек се вдига. При толкова много чудеса около нас, по тия места все чакаме чудо - да се неначудиш наистина, какво ни става. Храна за надеждата -- не е ли това една от причините да има литература. Може би, Авторе, бихте намерили нещо любопитно, ако надникнете в делото на друг неустрашим мислител, т. е. ако примерно Натиснете тук или пък Натиснете тук, за начало (на български няма нищо от него). Има връзка  |