Временният министър обеща по 5 лв повече за наука. - С проектният принцип ще бъдат отстранени от достъпа до 5-те лв. и последните СЛУЧАЙНИ рецепиенти и бенефициенти. - За да няма конфликти на интереси в цикъла Татко-Батко-Братко ще бъдат включени и братовчедите. |
Хубаво е, че финансирането на уни-тата ще се повишава редом с увеличаване броя на студентите. Единственият проблем е в това, че потенциалните студенти са на изчерпване и скоро ще свършат. Още през 2006 г. вузовете приеха повече младежи, отколкото се родиха през същата година. Ко праим тогиз, Фандъкова? |
Държавните университети ще получават средства за научна дейност Пари хвърлени на вятъра! Държавните университети тънят в некадърност и корупция. Наука не съществува! |
Висшето образование у нас се развива много хаотично, без ясни правила, без прозрачност при вземане на решенията и без реална съпоставимост със световните тенденции. В момента е важен броят на хабилитираните лица в учебното заведение, без да се прави изследване на реализацията на възпитаниците на същото. По същата логика може да се направи рейтинг на вузовете по брой тротоарни плочки в дворовете им, а не в зависимост от пазара на труда. Крайно време е висшите учебни заведения да се оценяват по разработени световни стандарти за оценяване на развитието на обучаваните след следването им и какви доходи получават. Те са готови, ясни са, само трябва да се приложат. Това не е евтино начинание, ... Прочитане на целия коментар но ще се откупи при възможност за по-прецизно планиране на висшето образование, но също така ще бъде полезно за самите обучаеми да решат къде да се насочат да учат. В момента вузовете се надпреварват да откриват авторитетно звучащи специалности, но някои са кухи, други са безсмислени, в трети не ги учат по обявената специалност, а нещо друго. От някои специалности необходимостта може да е от 5 човека годишно. За да има конкуренция нека завършват 10 или 15 човека, а не 50, 100 или 500. При други специалности няма достатъчно кадри, или ако ги има, те не искат да работят заради тежките условия на труд или заминават в чужбина при по-добри условия за заплащане. Крайно време „професор” да стане длъжност, а не научна титла. Това е англосаксонския модел. Не всички обичат американците, но тяхното образование е най-доброто. Най-успешните европейски и азиатски вузове напълно копират англосаксонския модел. В момента има много хабилитирани лица в България. При нас научните степени и научните звания са двустепенни. В някои други страни също е така. Но в англосаксонския модел и в повечето развити страни те са едностепенни. Сигурно не е случайно. По-добре да има деление на „обикновени” професори (почти социалистически тип) и такива, които имат публикации в реномирани чужди издания (не в такива, в които можеш да си платиш), да знаят поне два чужди езика по критерии на съответните страни, а защо да не се оценява и импакт факторът. |
Още един пример за особено вредна идея на пореден измислен министър без никакъв опит в областта на висшето образование. При предишното правителство оглавяваната от ходжата Лютфи Местан комисия по наука и образование сведе до минимум квалифицирания преподавателския потенциал на университетите, а сега пък новата министърка се кани да унищожи всякаква наука. Нито тя, нито кой да е от това "високоекспертно" правителство разбира, че наука само по поръчка (разбирай "проект" не се прави никъде по света. Ако си истински университетски преподавател, науката е в теб винаги и навсякъде - ти лягаш и ставаш с осенила те идея и нямаш мира докато не я осъществиш. Е, ако нямаш проект, какво ще правиш тогава - превръщаш се в обикновен учител в основно или средно училище. Колкото до предвижданото увеличение на броя на студентите догодина, не е ли ясно, че и сега студенти липсват - Софийският университет например прави пето класиране (!?!?), за да запълни местата си. |
Това е една от най-тъпите идеи за науката у нас. Университетите са тези, които могат да правят обучение и наука, за разлика от тъй наречените "научни институти". Във всички нормални държави науката основно се прави в университетите и само в малко специализирани институти. Справка: университетите в Кембридж, Оксфорд, Харвард, Москва и т.н. |
Споко, колеги! Нали въпросната г`сжа точи шпайкове за кмет на София. Не губете кураж, идва нов тираж за министерския стол. |
Софиянец, толкова си далече от истината, че не знам как не те е срам да пишеш такива глупости. Единствено извинение е, ако си точно толкова далече и от науката :-) |
Софиенец Университетите са тези, които могат да правят обучение и наука, за разлика от тъй наречените "научни институти". Във всички нормални държави науката основно се прави в университетите и само в малко специализирани институти. Аман от хора гдето нищо не разбират. Наука се прави на Запад и на Изток И в университетите, ама на проектен принцип, но най-вече се -прави в Институти и национални лаборатории. В Москва се прави в Московския университет, но основно в институтите на Руската академия на науките, както и в редица други специализирани институти. В Германия основно се прави в институтите на обществото Макс Планк (кайзер Вилхелм преди войната) (прави се и в унивесритетите ако са спечелили проект на Макс Планк, или са намерили пари от промишлеността ), отделно има научни институти в Мюнхен, в Берлин и др. Във Франция основно се прави в институтите на CNRS (прави се и в унивесритетите ако са спечелили проект на CNRS, или са намерили пари от промишлеността или от общината), в Канада в институтите на CNR. В САЩ в университетите също на проектен принцип, но и в Националните институти и лаборатории, като националните институти за здравето, за стандартите, Лос Аламос, Ливермор и мн. др. Га не разбираш някои неща не се обаждай. Проектния принцип е правилен, но въпросът е какви пари ще дадат за проекти. |