Отиди на страница:
| Освен това - втръсналите се вече до болка дрънканици на осиромашалата соц сноберия за "бетонирането на черномутрието" настройват гражданите срещу абсолютно необходимите за България инфраструктурни проекти за по-сериозно "бетониране" на пристанищата ни - поне в светлината на туй, което румънците правят от много години при по-лоши природни условия от нашите. |
| Много хубав материал. Благодаря на автора. Древните са казали, че всеки народ си има управници, каквито си е заслужил. Защо пък да си няма курорти, каквито си е заслужил? Някой тук се опитва да възрази, че американците били изпонастроили много кичозни неща. Вярно е. - Съобразено е с вкуса средния американец. Ние пък да не би да сме европейци, че да очакваме нещо изискано? Живеем в изостанала ориенталска държава. Няма какво да се лъжем. Независимо че се возим на модерни возила, използваме западна козметика и формално сме в Европейския съюз, ще станем европейци когато престанат да ни миришат обществените тоалетни. Не е пресилено. За справка можете да видите тоалетната на новата аерогара в София. А от там се добиват първите и неподправени впечатления за всеки, които пристига за първи път в страната ни. Заплакали сте за Черноморието. И на мен не ми е до смях. Ама никак. Помня Каваците от 56-та година. Помня дюните с пясъчните лилии. Нямаше път от Созопол до лагера. Храната я караха с едно магаре по пътеката между лозята. Но беше красиво. Сега не бих стъпил там и пари да ми дават. Хубаво е казано за алчността. Ще си позволя да добавя само, че тя е майка на всички пороци. Човешко качество е, но когато стане неудържима, резултатът е печален за всички. А става неудържима толкова по-лесно, колкото по-нискокултурен е един човек. В мълчаливо толерираното от държавата тотално опростачване на нацията постигнахме забележителни успехи. Първите резултати са налице. Ще има още много да видим. |
| Има и друго. Бургаско стана софийското море след девети по същата причина, по която Бургас стана пристанище на София след ПСВ - загубата на излаза ни на Бяло море. Сега в ЕС, много ясно, за софиянци Солунско е пак по-близо за море и Солун е пристанището на София. И за софиянци и гръцката ракия е по-ракиеста, и гръцката шопска салата - по-шопска, и сигурно гръцката музика (е, за гръцките жени сигурно не). Голяма част от чара на Созопол и селата надолу, а и на Несебър, за софиянци идеше от гръцките им корени. Сега софиянци си имат директно гръцкото. Спекулациите на софиянци в курортното строителство в Бургаска област след 2003 г. бяха в противоречие с горното. По същия начин букурещлии пък се сетиха, че шотландската им кралица някога си направила летния дворец в Балчик - сега из Варненско не можеш се размина от румънски коли. Преди масовия туризъм в България имаше един морски курорт. Там и царя си построил дворец и целия политически и търговски елит имал вили около него. Интересни бяха страниците в "Тютюн" за вилния живот в края на август 1939 г. Тогава никой не бил чувал за курорта Каланджа (Синеморец) - това било ново селце на бежанци маджури - кюмюрджии, които живеели в бежански къщи, както казва и авторът. София (тогава сравнително невзрачен, макар кръстопътен и исторически град) беше избрана за българска столица заради (1) претенциите ни към Македония и (2) за сдържане сръбските претенции за "до Искара". Сега обаче разрасналата се София ни прави килнати на югозапад. Софийското котловинно поле няма и природни ресурси за толкова голям град - няма вода, няма въздух. |
| Изключителна статия,неповторим стил.Направо ми се доплака!И то на мен,дето от 10 години не стъпвам там в лайната.Обожавахме Созопол с Харманите и Каваците с жена ми,от 1988 до 2002 ходехме неизменно там,докато не стана съвсем нетърпимо!Оттогава ходим само в чужбина,и явно няма да се завърнем скоро,най-вероятно никогаш. |
Например сега Равда е свързана с Несебър с много приятни 3-4 етажни хотелчета, като изключим бумбалниците на братя Велчеви. Ъ-хъ. Много приятни хотелчета + бумбалници (каквото и да значи това). Щото преди беше свързана с недотам приятни горички, сред които - също не дотам приятни, но затова пък незабележимо разположени, бунгала на повечето български университети. В които можеха да почиват по-малко преподаватели и много студенти. На достъпни цени (подпомагани от СБКО щото). А сегашната дискотека, дето никой не може да спи нощем от нея и се избиваха около нея по едно време (не зная дали още функционира, от омерзение не стъпвам), беше стол/ресторант, в който всички - студентите и преподавателите, се хранеха, докато да се появат малките заведенийца през 90-те. И за студентите бяха осигурени възможности за водни спортове. И всичко туй - посред гора, на две педи от брега. Комуто е приятно да почива в бетонна джунгла, да почива. Обаче съсипаната гора, пясък, бряг няма да се възстановят повече никога. Ще дойде ден, в който, за да се стигне до морето, ще трябва да се преброди джунгла от рушащ се бетон. Като в антиутопия. |
Пич, не се пише никогаш, а никогиж. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Don |
| Статията хубава. За носталгиците по Тошово време, не зная в какви курорти сте били, но грубото отношение, гадното обслужване, липсата на каквата и да е мисъл да бъде направен престоя на туристите приятен бяха повсеместни дори и в "перлите" на "Балкантурист" като "Златните" и "Албена". |
| *** Форумът не е място за реклама! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: sybil |
Кой реши да претопли тази статия, писана и публикувана преди три години?  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Mitev |
| Ходил съм на Бутамята за първи път 1987г. Бяхме само ние и още едно семейство на 300м. от нас. Чисто море, чиста вода, девтвена гора! Спокойствие, чистота, красота! Ходих пак, когато строеха хотела, за който местните говореха, че е на И.Костов. Опитах и на следващата година... и това беше. Противно населено, противни печалбарски номера, както е описано в статията. Точно така е и на Силистар. Няма власт, няма община, особено след настъплението на ГЕРБ. |