Отиди на страница:
Остром е първият политически учен, който доказва, че не е нужно непременно да си доктор по философия, за да се тласне напред икономическата наука.    Яко! Да разбираме, че досега икономическата "наука" се е тласкала напред предимно от доктори по философия, да? |
| "Един от най-важните фактори е дали местните хора се контролират един друг Не властите, а местните хора"  Редактирано от - Diver N на 14/10/2009 г/ 08:26:51 |
| Много хубаво, че е отразена Нобеловата награда за икономика, но има известни проблеми с превода... PhD не е доктор по философия в този контекст, а по-скоро доктор по икономика ... Duke не е Дюке, а Дюк |
| Всичко ми е ясно, само едно не мога да си обясня: как хората, наричащи икономиката "наука", не умират от смях на собствената си шега. Сигурно усещат колко е тъпа. Или може би си вярват? И какво общо с науката изобщо имат "изследванията" на последните двама нобелисти (особено както са описани в поместения материал за тях). Някакви съвети - да, насоки за търсене на решения - да, но НАУКА? Е, не! Редактирано от - ivzgold на 14/10/2009 г/ 09:50:06 |
| Голема работа..."сами да се контролираме" и да не чакаме бат Бой да ни оправя?!, ами ние българите сме си всите нобелисти бре..., ама чакай тука става дума за самоконтрол, а не за завиждане...или Вуте да е зле...Ха Ха. |
| Супер готин избор - браво! Икономиката така или иначе е псевдо-наука и затова най-често няма никаква практическа стойност, доказателство: сегашната депресия, най-голямата за последните 100-на години успяха да предвидят само шепа отритнати икономисти. Икономиката е колкото математика, толкова и психология и това отлично личи от работата на двамата учени. Още веднъж - отличен избор. |
PhD наистина означава доктор по философия, въпросът е, че философията вече не е това, което беше.  И все пак преводът не е грешен, доколкото в по-ново време науките отново започнаха да се "събират" (конвергират  ) за една по-цялостна и "философска" интрерпретация на света. Тази нобелова награда е едно доказателство - в икономиката има повече психология, отколкото математика - три в едно и това, ако не е философия!! |
Тази нобелова награда е едно доказателство - в икономиката има повече психология, отколкото математика то това е ясно от време оно. __________________________________________ _____________________ Once the government socializes losses, it will soon socialize profits. If we lose our ability to fail, we will soon lose our ability to succeed. If we bail out risky behavior, we will soon see even riskier behavior. |
| Като титулован с така дискутираното PhD си навлякох гнева на някои колеги с тезата си, че мениджмънта (макар че се опира на научни постижения в други области) не е наука, а просто един синтез на най-добрите практики. Това разбира се важи за всяка базирана на човешките взаимоотношения система - икономика, образование, дори и медицина. Понятиено наука е просто работно понятие за тези области. Предложете с какво да го заменим... |
| Като чета този материал, оставам с впечатлението, че Остром и Уилямсън са получили Нобел за изследване не точно на бизнеса като такъв. А иначе напълно реален си е напр. и наркобизнесът. |
| Че нобеловите награди станаха форма за позлатяване на американския позападнал ИМИДЖ, в това няма никакво съмнение. Най- парадоксалния пример за трансформиране на влияние в " нобелова награда" е наградата дадена на американския президент Обама. Една великолепна статия по тази тема на Мишел Шодусовски е поместена в Натиснете тук и на френски Натиснете тук |
| KGK, синтезът на най-добрите практики би бил наука, ако се характеризира със свои специфични закони, какъвто, да речем, е законът за принадената стойност в икономиката. Така, поради това, че икономиката се основава на свои специфични закони оше от времето на Адам Смит и Рикардо, тя се добира до това да се нарече наука. Не знам кои са тези специфични закони в образованието, а даже и в медицината, затова може би там върви да е само въпросният синтез. Нобелова награда в икономиката, както и в другите науки, би била наистина заслужена, ако прави открития тъкмо в законовата основа, във фундамента. Само съвкупност от добри практики, било то и най-добрите, както и практически приложения, основани на познатото, не би трябвало да попадат в радара на наградодателите. Има и друг критерий за научност, издигнат от Карл Попър—наука е, ако теориите, върху които е основана са фалшифицируеми. Въпросният критерий обаче сам изглежда да е ненаучен, защото, за да е, трябва сам той да е фалшифицируем. Ако е, за да е научен, то това го прави неприложим. |
| Бивол по калдъръма Мисля, че точният термин беше refutable proposition - едно твърдение може да е научно, само ако подлежи на отричане или потвърждение с научна (логическа) методология. Трябва да е категорично или вярно или невярно. Икономиката няма проблеми с този критерий, но някои други "науки" -- които например произвеждат професори и академици в БАН -- може да имат. Уилямсън е един от доаените на transaction costs economics - подход според който main unit of analysis е транзакцията - на пазара, но също и в учреждението и колектива. Това е на космическо разстояние от неокласическата микроикономика, където фирмата е "черна кутия" за правене на печалби чрез механизма на пазарното равновесие. За Уилямсон, пазарите са само смазващи механизми. В тази област има и много изследвания с висока математика и иконометрика, но Уилямсън е един от хората, които са създали наследство. Това е голямо признание и вече четвърти Нобел по икономика за тази школа - след Херберт Саймон, Дъглас Норт и Ронал Коазе. Към тях биха могли да се прибаяват и някои от наградите за кооперативна теория на игрите. Засяга и нашето развитие, защото обединителното звено на двете награди тази година - governance (непреводимо все още на български) в основата си стъпва на ефикасното преразпределение на правата за собственост - от което зависи как се осъществяват транзакциите. |
| Сериозно по въпроса - ако нобеловият комитет имаше критерии за "реалния бизнес", то сметам че е пропуснал некой китаец. Не знам по-добът атестат от тоя да изкараш от животинска мизерия половин милиард души. |
Schwinn е искала да защити репутацията си, продавайки сама и така гарантирайки по-висококачествен продукт. Да разбираме, че всяка една транзакция, всеки един посредник, всяка една "принадена стойност" по закона на Адам Смит, ще увреди качеството на продукта? Сиреч колкото повече "икономика", толкова по-некачествени продукти или поне никаква гаранция за качество, потребителска стойност на продукта Май няма друга наука, дето да я награждават за самоотричането си! в основата си стъпва на ефикасното преразпределение на правата за собственост - от което зависи как се осъществяват транзакциите. Туй да не е стъпка към зачеркване на "неприкосновеността на частната собственост"? Като е тръгнало към социализъм, следващата стъпка за осъществяване на транзакциите да не се окаже преразпределение на здравето на индивидите (по-просто, търговия с органи или зачеркване на недъгавите). Последната стъпка, към комунизма, ще е преразпределение на знанието. В предсрочен вариант звучи като "тоя, който знае, ще отговаря за тоя, който не знае", а в реален заещите ще работят, а незнаещите ще консумират. Кой за каквотое учил!  |
| tnikodim, благодаря за разяснението. Не ми е ясно обаче как транзакцията, което било the main unit of analysis, е присъща и в учреждението и колектива. Доколкото разбирам, транзакция има само на пазара, а в колектива и в учреждението какъв пазар? Като прибавим към това и преразпределение, което е подчинени на governance, стигаме до изводите на Apolitichen, което при първо четене на съобщението за наградите ми се наби на очи и на мен като някакъв криптомарксизъм. Иначе в по-либералните щати какъвто е Масачусетс кооперативното вземане на решения в градчетата ли селцата ли да ги наречем е вековна традиция. Референдумите дали кошчетата за рециклиране да са сини и дали в общинската градинка да се посади райграс ги има при всички избори. Човек има чувството, че съветската власт е победила. Нещо като в Швеция, където общественият договор е, че ще ти се осигури къща, мляко за детето и почивка на Канарските острови, но при едно условие—никога, по никакъв повод да не оспорваш монархията и привилегиите й. Да не забравяме все пак, че Швеция присъжда наградите, как да очакваме присъждането да е против принципите й. Относно Попър—критерият му за научен статус на дадена теория е нейната falsifiability, or refutability, or testability. За да е научен, тогава, този критерий сам трябва сам да е фалшифицируем. Ако пък е фалшифицируем, той е неприложим. Да не говорим как го е обосновал, противопоставяйки Айнщайновата “теория” като, според него фалшифицируема, следователно научна, на теориите на Адлер, Фройд и Маркс като ненаучни, защото били нефалшифицируеми. Вече знаем, обаче, че Айнщайновото предложение не може даже да е кандидат за тестване с въпросния критерий, защото даже не е и теория. Вътрешно противоречиво предложение, каквото е Айнщайновото не е теория, а е чиста глупост и следователно подлагането му на тест чрез критерия на Попър (сам неиздържан научно) е изключено. Редактирано от - Бивол по калдъръма на 15/10/2009 г/ 00:46:40 |
| Apolitichen, Бивол по калдъръма При правата за собственост не става въпрос за движение към социализъм. Говори се най-общо (1) За преодоляване на т.н. negative externalities. Класическият пример е фабрика, която мъти водите на риболовна ферма надолу по течението на реката. Производството и на фабриката, и на фермата се оптимизира в зависимост от това, кой има правата за собственост да ползва водите на реката. При липса на закони, двете страни трябва да преговарят и транзакционните разходи може да са големи. Ако има някаква институция, която е решила въпроса (държавата, общината, търговска гилдия, дори неписана обществена норма) транзакцията може да е по-евтина. В книгите си от 70-те, Markets and Hierarchies и 80-те The Economic Institutions of Capitalism (и в много статии), Williamson говори за опортюнизма на пазарните агенти, които преследват "self-interest with guile", поради което някакво институционално решение би въдворило по-добре пазарните отношения. (2) За оптимизиране на писаната и неписаната част от договорните отношения. Това е литературата за Incomplete Contracts в която той няма особени приноси, но така или иначе и тя се захранва от негови идеи. Тук класическият пример е договорът между General Motors и техен доставчик за корпуса на колите, Fisher Body. При установени по-дълготрайни отношения много от нещата се подразбират и не се вписват в договора. Тази неконкретизирана част от договорите ги прави непълни (incomplete) и дава възможност на страната, която има интерес от промяна - например, при променени условия на средата - да атакува договора впоследствие (renegotiation). Знаейки това, преди подписване на договора страните оптимизират доколко точно да го оставят непълен, като имат пред вид че в неписаната му, или непълна част, са валидни общоприетите права за собственост според действащите закони или други конвенции. Променяйки условията по договорите, фирмите преразпределят правата за разпореждане върху собствеността. Често изпълнението на доставките изисква и asset specific investments, които са неприложими извън конкретната сделка. В случая, GM е изискал от FB някаква промяна на параметрите, която прави продукта непродаваем на други пазари. Така възниква т.н. hold-up problem - понеже фирмите знаят, че способността им да маневрират ще намалее, те се въздържтат от asset specific investments - които, обаче, са най-често свързани с техническия прогрес. Проблемът се решава отново с преразпределяне на правата за собственост - в истинската история GM просто е купил FB, но има и други варианти за частично "интернализиране" на операции, за създаване на joint venture и други решения. Под транзакция вътре във фирмата не се разбира покупко-продажба. Тази литература гледа докъде фирмата трябва да организира операциите си сама (boundaries of the firm) и за какво да търси пазара. Номинацията на Остром е все пак изненадваща, защото изглежда се дава повече за публична дейност отколкото за научни приноси. The Tragedy of the Commons икономистите свързват с името на Garrett Hardin, а идеята е много стара - доколкото ми е известно, още David Hume говори подобни неща през 18 век, а вероятно има и източници от античността. Как са разпределени правата за собственост върху оскъдните ресурси позволява или пречи да се оптимизира печалбата (благосъстоянието) на отделните пазарни агенти. Остром е изследвала решенията за ползване на водите от трибунала във Валенсия - Tribunal de las Aguas - който е една все още жива традиция и интересно зрелище, ако човек попадне там в подходящото време. А това, че миротворецът Обама е десетдневка наистина компрометира наградата. Редактирано от - tknikodim на 18/10/2009 г/ 16:45:19 |
| Tknikodim, с Вас е винаги приятно да се дискутира. Но мнение ми си беше леко заяждане по отношение на либерализма и така наречената "свобода" на пазарния субект. Но ми беше любопитно за границите на "транзакциите" като например кога е необходимо фирмата да обособи дъщерна компания например за развитие на иновационни продукти (само данъчни съображения или и спецификата на пазара); да ползва външна фирма (здравен застраховател или болнично заведение) или да обособи собствен лекарски екип. Все стоки или услуги, които нямат "пазарно" търсене ... докато нуждата не "опре до кокала". Ако има някаква институция, която е решила въпроса (държавата, общината, търговска гилдия, дори неписана обществена норма) транзакцията може да е по-евтина. Това не е ли дилемата със въвеждането на стандартите? Ако се въведат стандарти (например компютърна операционна система подобно на ел. мрежата - 220 волта напрежение, спецификации на проводници и сила на тока, трансформатори на "стандартни" напрежения), новите технически решения се оскъпяват поради необходимостта за напасване към морално остарелия стандарт. Ако не се въведат стъндарти, новите технически решения са недостъпни до масовия потребител, стават нещо като "авторски" теории, нямащи много общо с пазара, нещо като болитите във Формула 1, резервни части няма на пазара, всичко се прави за конкретната кола, пилот и писта. Но пък така по-бързо се развива техниката, например мобилните телефони. |