Отиди на страница:
от плъх дръглив да стане цар… Омръзнало му – на години стари, да кисне все по хорските хамбари… Обаче-тук -проблем се появил един (макар че бил на царя- царски син) Какво е цар без царство, царедворци и слагачи? какво е цар без скиптър и парични знаци? Замислил се проскубания дърт хитрец: От где да вземе царство и венец? И как народното доверие да преобърне в лековерие? И спомнил си тогаз хитреца, що рекъл дядо му –наглеца: Че който много обещава, на него много му се дава… Усмихнал се лукаво, нашия велможа- че няма царски син -да лъже да не може. Събрал багажа в куфарите – два… и ето го – във нашата страна… * * * И ний – нали сме род човеколюбив, и още, милозлив и доверчив, повярвахме на плъхските бъртвежи не мислехме за хитрите кроежи И с думите за осемстотин дни омая ни плъшокът стар – уви… И тъй потекоха за него дните- тук къща, там – нивя … горите… Що можеше с ръка и крак да пипне превръщаше във кеш, готов да литне… Че помнеше на дъртия лисугер, той съдбата народа вяра има, но има и лопата… Тъй безметежно нижеха се дните, за царя и велможите му сити… * * * Ноо, както знаем от преди в доброто време чакайте беди… И ето че на хоризонта светъл, ведър, ясен, снага изви часът- на изборите призрак страшен … Тук следва да поставим лирично отклонение, за да направим важно пояснение: Плъшокът наш не стана цар- на всички в царството ни господар… А с котките платили му билета споделяше местата в царската карета… Тоз факт навеждаше съмнения, за трайността на царските владения Че там – где мишки с котки се ортачат, едва ли верни клетви нещо значат А знайно е че щом настъпи криза и мишия котлет в диетата коташка влиза… И с туй що в дупката е скрил сюртукът свой едва ли би спасил. * * * Тъй ходейки по острието на бръснача, в борба между страха и лакомията си значи, Тоз наш Тартюф , съвременен бахил, ту радваше се, ту млъкваше унил… Ту в „ Стампа” принц Савоя, наричаше го „задник” Ту в „Маарив” и „Глобус репортер”чертаеше шаради… Тъй минаха години- във битка с бедността… И изтъркаляха се мигом – набързо- четири лета… Настана ден- във който коташката диета готова бе да схруска на царя берекета… Да хвърли на тълпата фалшивата корона, Плъхът, що бе довела, да изхвърчи от трона… Тогаз плъшокът - нам познат на Кирил – вече племенник богат, Без свян, задръжки и покруса, Наведе лоб, навири зад, И със убийците ръка здрависа… Че идеше тук дума за парата, А тя-парата- знайм горката Не принц един е карала да тича, И на сатрапите си да се врича… * * * Отминаха на вота хорски дните, И царските лакеи – попресвити- защото бяха малко понабити- отстъпиха със своя господар- полу-министър, полу-цар – от челото на царската трапеза, под звуците на тиха марсилеза… Котаците – а знайно е това – нали си падат малко по-така, не ги излапаха веднага – тъй както на котаци се полага- поставиха ги на копанката във края- от глад да не умрат и да си траят… Защото криза се задаваше тъдява, а в трудни дни и миша кълка става… * * * А той – Гладът – задаваше се тука, - на пук на всякаква Сполука… Че на тулумбата сайбията такова им таковата в кушията… И хукнали да пазят свойта кожа зарязаха и царя и велможите… защото, който себе си спасява не дреме му за дедо и за царска плява… И ето как на Плъхоран корветата- надумкана до горе със дърветата- що бе събирал във бащиния вилает бълбукаше и пускаше вода отвред… И ставаше на всички царедворци ясно, че в тая грохнала гальота няма място, за друг освен за плъхската фамилия, и туря край това на тяхната идилия… Тогаз що трябваше да сторят всички? Да търсят място в партии –сестрички? Или пък на мегдана светъл да си посипят чутурите с пепел? Напразно се надявахте на разкаяние- – макар било - от отчаяние… Че нашите законотворци славни - в устата бързи и в делата бавни- щом дойде реч за техните деяния, съзират мигом пръст на вражеско влияние…  To be continued _____________________________________ _________________________________________ Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме> Редактирано от - Бармалей на 21/10/2009 г/ 15:27:47 |
| На вниманието на министър Фандъкова - стихотворението на Бармалей да влезе немедлено в школските читанки. |
| Членове и симпатизанти на ндсв: -Краси от Плевен, уреждащият назначенията във ВСС); -бившият варненски съдия Галин Костов, обвинен за подбудител на отвличането и убийството на бургаския строителен предприемач Стоян Стоянов; -бившият шеф на Агенцията за държавни вземания Станислав Михайлов, обвинен за подбудител на отвличането и убийството на бургаския строителен предприемач Стоян Стоянов в момента с международна заповед за арест; -Стойко Стоев подал оставка като член на Висшия съдебен заради Краси от Плевен. |