20се ГОДИНИ ОТ ИЗБУХВАНЕТО НА ДЕМОКРАЦИЯТА!! 1989-2009
Отиди на страница:
Doctor'a - попал в точку.  Момчета и момичета, това е стандартен български "шегобиец", напомня ми гларусите на Златни пясъци преди 30 години. А към него - момче, тука са си мамата е@али, ше та сдъвчат и изплюят за две минути. По-добре се представяй със своя ник и натюрел. |
| Доколкот' са ми разказвали, като "гларусите на Златни пясъци" са се прочули гагаузите - най многобройния контингент около тузарската Варна. Чичо Фичо също е от околностите на метрополата ..или мейби тоже гларус?(за Дон незнам ). СерГейко тоже има антропологични гагаузки анатомии, ама он е от околностите на Одесса. Редактирано от - Gan(ю)гоТрий на 24/11/2009 г/ 22:20:21 |
| Кой ли да помни тази ИСТОРИЯ.. Поетите ще са улисани във темпове и във агитки и нашта мъка ненаписана сама в пространството ще скита. Живот ли бе – да го опишеш? Живот ли бе – да го разровиш? Разровиш ли го – ще мирише и ще горчи като отрова. По синорите сме се раждали, на завет някъде до тръните, а майките лежали влажни и гризли сухите си бърни. Като мухи сме мрели есен, жените вили по задушница, изкарвали плача на песен, но само бурена ги слушал. Онез, които сме оставали, се потехме и под езика, |
| Ган, не е необходимо да хвърляш толкова напрежение в мисленето. Достатъчно е да се разходиш до заключената тема на Сократ-Май, да видиш процентажа на гласоПОДАЛИТЕ, и ще спреш блогоговейно да се съмняваш в ширпотребата на гагаузите, не само в България, но и във Форума. Иначе по гларусите беше Жоро Минчев, но той не е между живите. (RIP) |
| Бел. на модератора: Моля, въздържайте се от публикуването на толкова дълги постинги, както и на многоцветни такива. Бихте могли да поместите съдържанието в няколко постинга. Редактирано от - sybil на 07/12/2009 г/ 10:18:29 |
Димитър Йончев: Има една теорема, казва се теорема на Хедел (не на Хегел), той е логик. Не в обиду будь сказано - няма такава теорема. Това, че на руски се пише Гедел, не го прави автоматично Хедел на български. Да, на руски се пише Гитлер, Гимлер, Гейне. Пише се обаче и Гебелс, от което Гьобелс не става Хебелс. Същото е и с "Хедел" - на немски е Goedel, т.е. на български ще се напише Гьодел. Иначе разговорът е доста интересен и с хубави наблюдения. |
| >>><<< 20се ГОДИНИ ОТ ИЗБУХВАНЕТО НА ДЕМОКРАЦИЯТА!! 1989-2009 *** От избухването изминаха 20 години 20 години покрай вас си отминаха 20 години като 20 мини... Избухнаха, разхвърчаха се на шрапнели отлетели от мините и на вас налетели... 20 години от демокрацията парчета търси, събира и прост и начетен... общо повярвал във новото утре общо прогледнал и видял само мутри.  |
Слънчо6, това сякаш Мечо Пух го е писал - супереско!  * Но да не забравяме, че вчера на Никулден ядохме риба за Николайчовците и Никулинките, а утре ще празнуват(ме) настоящите(+бившите) студенти... Честито на всичките накуп |
| Да ама както казват някои „ама можехме ли преди демокрацията да си приказваме и да и правим квот си искаме, а? Нъц. А ся при демокрацията може да си приказваш, да си пцуваш като волна п(т)ичка”. Верно е. На това обаче от 4-ти километър отговарят „Вай завалите. Ми то при нас винаги си е било демокрация, ама кога и вий на настигнахте бе, пичове?” Всичко това е неопорим напредък към км №4!  |
| Нека някой на възраст да разкаже как е бил отбелязан 09. 09. 1964 г., за да направим сравнение. Като не забравяме характеристиките на режима, разбира се. |
| Ха-ха-ха, наистина ли се интересуваш или само искрено? Много е познато с лошото, но тогава имаше и хубаво. 1964 Юрий Гагарин посрещнат с овации в Швеция България И Светът - 05 март 1964 г |
| Национален химн на България - "Мила Родино"; музика и текст - Цветан Радославов, 1885 г. Приет - 1964 г. / National anthem of Bulgaria - "Mila Rodino Редактирано от - Тато Живков на 10/11/2010 г/ 22:36:19 |
| Тато, мерси за това, което си сложил, но аз имах предвид да разкаже някой очевидец на нещата, случили се по повод 20 години от 09. 09. 1944. Как е била отбелязана дата, какво е било настроението на хората, такива неща. |
| Очевидците ли? Тях не ги търси по форумите и фейсбук. Търси ги по селата като се покаже слънцето. Кой на пейката, кой с бастун, кой с патерица, но никой не се подпира на лаптоп. |
| Не е точно така. Тези хора не са толкова възрастни. Аз имах предвид отбелязването на 20-годишнината от 09.09. 1944 г., а не животът изобщо отпреди сегашните 20 години. Не може да не е имало отбелязване на тази годишнина на 09. 09. 1964 г. |
| Ъхъ, и да не ни търси никой по форумите, ние сами се намираме там. Ми ние сме на всеки километър, бе, кюрпета! Обаче, че не се подпираме на лаптопи, това е верно. Понеже сме поокьоравяли бая, пък на лаптопченцата мониторченцата са ни недостатъчни, се блещим у еееей таквиз големи монитори, най-големите на пазара. И пак с цайси. А на 09.09.1964г. се случи това: Мама стана рано, оглади ми бялата риза, облече сестра ми и я потътри с нея на манифестация. Тати, както винаги, тръгна преди нея, той работеше по-надалече. Аз отърчах в училище, и нали съм си дингил, ми тикнаха байрака. Бързо се строихме по 8 в редица и хукнахме към трибуната, където викахме бекапе. След манифестацията намерих на уговореното място мама с бебето и тати. Той ни качи на един ведомствен автобус и отидохме в една местност извън града. Там неговата служба беше организирала празника. Той се състоеше от големи тави с уханни кебапчета, големи тенджери със салата и много щайги с хляб. Касите с бира и шишетата с ракия и вино мен не ме вълнуваха, но имаше и с лимонада. Имаше постлани на тревата огромни брезенти. След като изпих 8 (осем) лимонади и посетих толкова пъти един отдалечен храст, заспах на брезента. По едно време тати ме вдигна да си ходим. Аз се правех, че не мога да се събудя, та да ме носи, но той не ми повярва, щот вече тез номера не му минаваха. После, вече по здрач, се прибрахме. На вратата ни посрещна баба и рече, бе хаймани с хаймани, де ходите цял ден, елате да ядете у нас, че сигур от хойкане и манджа нямате сготвена, я какъв гювеч имаме ние, ще ги уморите тез деца от глад и скитосване. Повече не си спомням. Май не сме яли гювеча на баба тогава, че нямахме място. Ако беше предложила лимонада - можеше и да се понапъна още малко, ама тя - компот... |
| Освен комунистическо възпитание, имам и религиозно такова. За религиозното ми възпитание отговаряше дядо. Той имаше един приятел - единствен монах в близкия манастир. За да не се забрави и да се замонаши и дядо, баба му викаше, ми зими и дитету да са расоди де, глей ко хубу времиту. Като ни видеше, монахър ни туряше под асмата на скованата маса и вадеше за мен църковен мед с питка, а за дядо - църковна ракийка. По някое време почваха да песнопеят от требника. Аз влизах в църквицата и разглеждах картинките. После посещавах кокошките и агънцата. Накрая отивахме до една пещера, в която, под статуята на Божията майка, извираше лечебна вода. Освен, че беше лечебна, беше и изтрезвителна. След умиването на всички грехове, се прибирахме. Аз, на разпита, който ми провеждаше баба, мълчах като дрът комунист. Щото, нали, и комунистическо възпитание не ми липсва. по радиото слушахме тази песен: Натиснете тук Редактирано от - Райко на 11/11/2010 г/ 14:31:29 |