По повод неуместните нападки на некои отделно взети съседи, които пренебрежително и неаргументирано ни упрекват в кух локален патриотизъм.

До края на 80-те години на ХІХ век местността Перловец (между дн. бул. “Патриарх Евтимий” и Перловската река) е “градски бостан”. Едва тогава е парцелирана и в началото на 1890 г. започва да се застроява. По-нататъшното разширяване столицата (към Корубаглар - Лозенец) обаче среща категоричното несъгласие на повечето от общинските съветници и е забранено.
По това време Долни Корубаглар представлява “ниви, ливади и градини”, сред които се заселват крайно бедни семейства. Към началото на ХХ век процесът на стихийното застрояване на Долни Лозенец, който не се счита за част от София, приключва и новите заселници плъзват по височините на Горен Лозенец. Неговото застрояване привършва в първите години след края на Световната война и дори започва разрастването му по Драгалевското шосе.
По същото време започва застрояването на терените южно от линията Александровска болница – Арсенала. Само за 2-3 години израства квартал “Иван Вазов”, който опира до околовръстната ЖП линия и лозенския разсадник.
Първите къщи южно от тази отсечка, в местността Тухларни фабрики – Стрелбището, се появяват още през 1922 г. До тогава тази местност се дава от общината под наем за “отглеждане на добитък и селскостопански култури”, но към края на 20-те години е вече напълно застроена.
(Георгиев, Г. София и софиянци 1878-1944. С., 1983. с. 6-21.)
И какво се получава, уважаеми другарки и другари? Получава се това, че в действителност урбанизацията на Стрелбището изостава от тази на Лозенец с около десетина години. А какво са десет години в хода на историческия процес? Мимолетност…