Отиди на страница:
Авторът е пропуснал да подчертае един много важен момент - ПАРАТА трябва да се предложи ПУБЛИЧНО - тогава предателството става известно на всички и не е толкова лесно да вземеш 30-те сребърника.  Затова: всичко на масата! Казвам го и във връзка с всички разкрития за ДАНС; сугурна съм, че големи л...а ще излязат - но това ще е лечебно за обществото!  |
| доносничеството винаги е било толерирано в нашата татковина. за разлика от това да бъдеш свидетел по дело например, което е нормалното гражданско отношение. вземете прословутия "батбойков доклад" за деструктивното не знам си какво. 30 нстраници клюки, слухове, предположения и омаскаряване на всичко живо, което мърда покрай автора. 30 страници глуипости, без теза, без логично-следствена връзка, без предложения. пълни глупости, а вече 6ти ден само с това ни занимават. изобщо не коментирам личните качества на сертов, гамизов, дончева, петров и т.н. герои на "изледването". нормален гражданин и служител не може да хвърли подобни титанични усилия за да напише такива глупотевини и мръснишки подхърляния. гадно племе. много гадно. |
| Е да, обаче границата между обикновената беля и морално неприемливото поведение е много тънка. Две групички момчета се позбили, голяма работа! Да не сте доносници да ги издавате! Обаче... Представете си сега, че приятелят ви бие и заплашва по-малки деца за да им вземе парите. Добре, убеждавате го, че това е лошо и след като той продължи преставате да му бъдете приятел. Трябва ли да си замълчите или не? Спомняте си как завърши един двубой между двама ученици - единият беше убит. И това защото не се намери "доносник", който да предотврати подобна саморазправа. Същото е и с наркотиците в училище. Знаете, но си мълчите, а тези до вас затъват още по-дълбоко. Дори и наглед невинни нарушения впоследствие придобиват други измерения в живота. Ваш съученик преписва на класното, така си е свикнал. Продължава и в университета. Познавате го като некадърник, но и хитър използвач. Докато един ден видите доволната му муцуна в Парламента... Стигнал е дотам благодарение на мълчаливото безразличие на тези около него. |
| Boatswain Spyder, Преди да търсим в поведението на децата някакви мотиви, които да са в съответствие с морала на епохата в която живеят, трябва да си зададем въпроса на колко години са били децата. Аз не съм сигурен дали ако внук ми направи донос за сестра си и аз му дам колко, един лев да кажем, че той няма да го приеме като поощрение. Просто защото детето все още не разбира кое е добро и кое е лошо, и като нищо може да вземе парите. Така че опираме до възрастта, а от там и до възпитанието, което е друга тема. Случките, за които аз говоря са с изградени вече личности. И затова трудно мога да кажа как те биха реагирали в подобни случаи. Като ги знам какви устатници бяха, нищо чудно някой да кажеше, че трудът на доносника много се е обезценил и че той за 5 или 50ст. в бъдеще няма да става за кепазе. Веднъж учителят ни по математика ни даде домашно, което никой не успя да реши. Следователно нямаше и откъде да се препише. И затова класът единодушно реши да каже, че е забравил да ни даде домашно. Не знам дали учителят ни повярва или не, ама номерът ха-ха да мине, когато най-големият шегаджия, ухилен до уши, измърмори така, че всички да го чуят - Сега ще се подмажа, аз пък имам домашно! Всъщност това не беше донос, а по-скоро тест за учителя как реагира на доноси. Формално възможностите бяха две: да се направи, че не е чул, или направо при директора. Във втория случай ставаше мътна и кървава - системата наказваше най-строго колективните прояви, ясно защо. За наше велико учудване, учителят ни избра трето, нестандартно решение. Поиска домашното на П., попрегледа го, отбеляза по-важните грешки, каза кои въпроси не са му ясни и накрая заключи: Дай си бележника, да ти напиша една малка двойчица, за да бъдеш друг път по-внимателен когато си пишем домашните. Последва смях до небето и с това въпросът беше приключен. Това беше един от Учителите с главна буква, за които дори и сега си спомняме, когато се съберем. Има ги и сега, но за съжаление те са далеч по-малко. Тук не става дума за доноси, а дали системата ги поощрява. Защото ако ги поощрява, доносници рано или късно ще се намерят. Системата поощряваше доносите (Павлик Морозов), но по това време тя все още не успяваше тотално да се наложи и на нея дълго време се съпротивляваха както учители, така и ученици. А когато тя се наложи, ясно е какво последва. |
| "Когато държавата се управлява разумно, срамно е да си беден. Когато държавата се управлява неразумно, срамно е да си богат" Това е леко изменена мъдрост на Конфуций, когото по принцип не харесвам, но конкретно с тази мисъл съм съгласен. Може би и с "доносничеството" е така. В една несвободна държава, която подтиска хората, да донасяш е срамно. Но в едно уредено общество, което се основава на ясни и справедливи правила, да не донесеш за някой, който ги нарушава, е срамно. Въпросът е къде сме ние. Според мен нашето общество сега е ни риба, ни рак. Тъмните времена на социализма са вече зад гърба ни, но уреденото общество още не се вижда. Все още е срамно да си прекалено богат, но вече е срамно и да си беден. А за донасянето - сигурно зависи от конкретната ситуация. Всъщност, ако станеш свидетел на побой, грабеж, убийство ... и се обадиш в полицията, доносник ли си? |
| Времената, а с тях и възпитанието на децата може да са се променили, но има и нещо друго - не е само до техниките, а и кой и как ги прилага. Стария учител е бил "овладян, респектиращ човек", чието (подвеждащо) "доброжелателно, подканящо" изражение, когато подава монетата, вероятно е подказвало на провинилия се каква грешка е направил. Младата социоложка може би наистина е връчавала монетата като награда за постижение и на децата дори не е минавало през ума, че всъщност ги подиграват, а не ги награждават. |
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Boatswain Spyder |
| Времената наистина са се променили. И някога учениците са се криели да пушат, а сега може да ги видиш и пред входа на училището. |
| Буболечке, Времената наистина са се променили, а с тях и нравите. Както и представите за прилично и неприлично, добро и лошо. Независимо от това, в училището тогава пушенето се смяташе за геройство - напъпваща мъжественост, демек  . А иначе? Виждал съм на село възрастен мъж на улицата да хвърля наполовина изпушена цигара и да я тъпче припряно с как - видял, че се задава "стария", баща му демек. А младо момиче с цигара на улицата - о, ужас! Абе, по-добре четете Иван Хаджийски - ще научите много любопитни неща. Човек не знае да плаче или да се смее. Всяко нещо с времето си. |
| - не е само до техниките, а и кой и как ги прилага. Точно така, Pavlik На кого, колко и как. То това и за подкупите важи. Ако сбъркаш един от трите пункта, може да го изкараш някого честен и неподкупен. Ако не греша, то и в сериите за Щирлиц го имаше. Докладват на Мюлер, че съветските разузнавачи са неподкупни. А той казва - Това значи, че недостатъчно им предлагате! Тогава това беше пробутано с цел пропаганда. Но от сегашна гледна точка и натрупан опит, май Мюлер си е бил прав.  |
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Boatswain Spyder |
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Boatswain Spyder |
| При случката в самолета не става дума за подкуп, както и на кого колко и как да дадеш, а нещата опират до факта, че "с годините енергията все по-често свършва по-бързо от парите". Това е само един от признаците, че остаряваш. А те са точно 21. Останалите 20 можеш да прочетеш в постига ми, предпоследен по реда на мненията под статията "Олимпийци" пак от Калин Донков. |
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Contessa32 |
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Boatswain Spyder |
| Боцмане, Съгласен съм, но от друга страна историята в самолета оправдава донякъде и тревогите на Гарабед. Който се тревожел не толкова от това, че ако предложи на една жена, то тя можела да не се съгласи и да откаже. Защото това все някак си можело да се преживее. По-страшното било какво щяло да стане ако тя вземе, че се съгласи. |
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Contessa32 |