Отиди на страница:
Няколко съобрaжения по статията: 1. "Обяснението, че дипломатическата ни поща пътува веднъж на три-четири месеца е смешно за САЩ. ", казва авторката. Обяснението нямаше да е смешно, ако журналистката знаеше, че това е истина - дипломатическа поща наистина има на 3 месеца - тази година в консулството на Ню Йорк имаше през февруари, юни и август май. Хората, които я носят/отнасят обслужват Ню Йорк и Вашингтон, понякога дори Чикаго. двама - един дипломат и един от службите. 2. По интересна е исторята с чистачката - "посланик Лъчезар Петков ги е информирал на 5 октомври 2009 г., че изборните книжа в 6 секции са унищожени. Предполага се, че чистачката ги е изхвърлила ден-два преди това. " По принцип България не праща никога обслужваш персонал с работна характеристика "чистач". Тази дейност се извършва най-често от касиер-домакините или от вторите членове на обслужващия персонал на дипломатчиеското представителство - жената на шофьора, готвача и т.н. Не мога да допусна някой от тези хора да изхвърли подобни документи, защото протоколите и материалите от веки избор се пакетират и надписват пред очите на гражданските застъпници. И се оставят при останалите документи чакащи дипломатчиеската поща, предполагам. 3. Ако министър Желева наистина е говорила и писала тези неща за двамата посланици, това е поредната основателна причина да си кажа, че Боко управлява с пълни некадърнци наети сякаш от Женския пазар. Нито една страна от ЕС не би допуснала висшите й дипломати да се унижават по този начин, дори, ако нещата, които се пишат са истина (все още ме глождят съмнения). Историятае е по-скоро грубо политическа. Познавам Лъчо Петков от 1995, тогава Ботушарова го изгони скандално от Вашингтон. Той е първият консул на България в Ню Йорк (подчертавам консул, защото той обичаше да се кичи със званието генерален консул, макар консулството ни тогава да нямаше статут на генерално, стана такова в 2000 или 2001) от декември 1995 до февруари 1999. Защо смятам, че историята е грубо разчистване на политически сметки? Не е тайна, че Лъчо беше силно, ама много силно, човек на "царистите" (главно на сестрата на царя, Мария Луиза Хробок). След завършване на мандата му, и смяната му през 1999, Мария Луиза го прие едва ли не като личен удар - "идвало старото време" (каквото и да значеше тогава това, на власт беше Костов), охкаше тя и организира подписка в негова защита. Цяла година Лъчо седя ничий човек в Ню Йорк докато не беше уреден от царистите на пост във Външно. После дойде назначаването във Варшава (пак някакви сложности със закона имаше). А от миналата година е посланик във Вашингтон, наследи Поптодорова. Не разбирам дали покрай горите на царя горят и хората на НДСВ, но няма да се учудя, в България всичко е възможно. Какъвто и да е Лъчезар Петков (в Ню Йорк мнозина си спомнят с добри чувства времето като беше консул, ние също присъствахме на всичките му прояви), каквото и да е направил, той е дипломат от кариерата (е, със закалката на БКП/БСП), и не заслужава някаква леля с маниери от Подуяне да прави простолюдни международни изпълнения. Отеглянето на посланик от дадена държава се прави дискретно, а не скандално както в случая прави Желева. Съжалявам, че нямам впечатления първа ръка от нея. Бях в Брюксел, на откриване на изложба в Европейската комисия, когато Желева беше на посещение в Ню Йорк. Децата от нашето училище и хор "Гергана" пяха на приема за нея. BTW, изложбата в Брюксел бе открита и от ервокомисаря на България, М. Кунева, човекът който Желева желае да смени скоро. Имаше време, когато смятах, че тя назаслужно стана еврокомисар (имаше далеч по-подготвени жени от нея), но след като чета от няколко месеца за министър Желева, и особено този материал, виждам, че Кунева е на светлинни години по маниери от външния ни министър, претендент за поста български еврокомисар. Мандатът на досегашните еврокомисари свърши на 1 ноеммври, но им желая искрено да останат на постовете си поне още година, за да не се срамим и в Брюксел с любимците на Боко. И още нещо, за нашата журналистика: изложбата за която говоря нямаше да стане реалност без помощта на М. Кунева. Не случайно тя е откри. Това се знаеше от всички присъстващи, включително 15-те журналиста от български телевизии и вестници. Какво беше учудването ми когато "По света и у нас" се даде доста просторно обяснение за изложбата, но в нито един кадър не се появи еврокомисар Кунева. Същото беше и във вестниците - нейното име сякаш е забранено в общественото пространство. Това е срамно. Къде ни е независимата и безстрашна журналистика? Как пък не се намери поне един по-сърцат за да каже истината за това събитие. Така се отразява всяко нещо в България - онова, което виждате и четете, често не е цялата истина. Предполагам, че същата е историята с Лъчезар Петков (за другия посланик не говоря, не го познавам). Надявам се да се спази поне протокола - нещата да си минат най-накрая по каналния ред, доколкото разбирам президента назначава, той и отзовава (ако изобщо ги отзове). Редактирано от - Чичо Фичо на 08/11/2009 г/ 10:01:57 |