Отиди на страница:
| И пак във връзка с новоговора. За да се забрави миналото, всяка нова власт е променяла наименованията на улици, площади, селища, променяла е празници и чествания, рушила е едни паметници и е издигала други, призовавала и дори принуждавала народа да почита и се прекланя пред едни или други идоли, да приема едни приятели и заклеймява други като врагове . Всяка власт е веела своите знамена, пеела своите химни и унищожавала символите на предната. "Демократите" след 9 септември изровиха Борис ІІІ от гроба и кръстиха град Варна и връх Мусала Сталин, "демократите" след Априлския пленум премахнаха паметниците на Сталин и върнаха имената на Варна и Мусала; по-късно талибаните взривиха най-голямата статуя на Буда, а СДС-арите - мавзолея и заличиха паметниците на Георги Димитров и антифашистите... Четох навремето, доколкото си спомням в "Златната клонка" на Джеймс Фрейзър, за едно островно тихоокеанско племе. Местните кръщавали новородените на имената на животни и заобикалящите ги растения и предмети. След смъртта на някой от племето, обаче, името на мъртвия не трябвало по никакъв повод да се споменава, поради която причина и съответното животно, растение или предмет губели наименованието си и получавали ново. По този начин се загубвала всяка историчност и всяко поколение живеело за себе си, незнаейки нищо и без спомен за предното. Та, такива ми ти работи. Защо ли ми се струва, че някои "демократи" се стремят и правят всичко възможно за да постигнат този ефект и с нас българите? |
| глупакът се чуди какво да прави с 2 неща:със свободата и свободното време (на бг народ му били избрали пътя(!), (моля!), а на чехите с господин клаус, кой им диктува домашното) |
| Много пламенно си се изказал , марксе, но си забравил две неща. 1. Сега сме 2009-та, а не 1969-та. 2. Тава не е партийно събрание, а свободен форум за размяна на различни от марксизма мнения. Така че не ставай смешен, а иди и си почини. |
Като заговорихме за "правото на труд" се сетих за Том Сойер. Важното е трудът да се направи привлекателен за упражняващия го.  Сега, мотивацията за работа може да бъде съвсем различна. А моят приятел Маркс не е прав, избор и в България има, едно познато момиче смени три работи за една година и трите много добре платени. Търсеше нещо, което да я удволетвори напълно като естество на работата и възможност за изява. И да няма спекулации: момето е първенец на курса в университета, изключително интелигентно и работливо. Образованието, квалификацията и талантът също са капитал. И дават по-голяма свобода на избора. |
Змей, малко  преди нас и друг се е изказал за историческата поамет и борбата срещу опитите да се изтрие тя:Натиснете тук Отивам да гледам един 20 сериен документален филм, посветен на днешната дата. |
| Току-що чух по телевизията следната реклама: В "Юнион клиник" знаем всичко за хемороидите. И най-вече как да си отидат безболезнено и завинаги. Затова елате вие, за да си отидат хемороидите. |
2. Тава не е партийно събрание, а свободен форум за размяна на различни от марксизма мнения. Бени, а за мненията от маркистки позиции демократична забрана, така ли? |
| Защо все пак "сакралната" дата е 10.11? Защо не 9-и, когато падна Берлинската стена, защо не 18-и, денят на първия голям митинг? 7.12, 14.12, отмяната на чл. 1, първите избори или приемането на Конституцията ... Ще предложа един отговор: Всички ние, леви или десни, кои по-осъзнато, кои интуитивно, но знаем, че това е датата, в която червената мафия овладя България. Денят на преврата в БКП, при който добронамерените и работещи за страната хора в тази партия бяха изхвърлени от управлението. Датата, на която властта бе узурпирана от "червените куфарчета". На тия, последните, след това им се удаде да се разправят и с едва започналата народна и демократична революция. Голямата ирония е, че контрареволюцията на червените куфарчета нямаше да успее без подкрепата на първите им жертви - масата обикновени членове и симпатизанти на бившата лява партия. |
| Митев, Това , в което ме подозираш се квалифицира като Thoughtcrime от Thinkpol . Моля те не ме издавай за да не бъда изпарен. (vaporized) Справка: New speak Dictionary. |
| Генек Блогът ти е много хубав. Що се отнася до отношенията Унгария-Словакия, имало е време, когато столица на Словакия е била Братислава. А за концлагерите - когато Полша напада СССР по време на гражданската война около 80 0000 съветски войници са затворени в полски концлагер и практически всичките са измрели. Затова полския президент преди известно време с половин уста каза, че може би избиването на 16 000 полски офицери в Катинската гора е било отмъщение на Сталин, заради тези предишни събития. |
| И особено манджа. А съм любител на котките. Котките са като жените, кучетата като мъжете. Кучетата обичат семейството, готови са да умрат за него, спят навън на пост, движат се с хората. Котките са егоистични, смятат къщата за своя, приемат временно всеки, дето ги погали и им даде ядене - вирват опашка. И не се поддават на дресировка. Или поне - трудно се поддават. А, да - котките са най-интелигентните същества на света. Защото си изкарват храната без труд - с едното мъркане. ---------------------------------------- Натиснете тук |
| Круелке частните случаи не потвърждават общото. аз също от 90-те съм сменил много работи, но не всички са така. |
| Митев, по моята информация не чак 80 000, но повече от половината не са се завърнали. Разстрели, болести, гадно отношение - концлагери под открито небе... През Германия се измъква корпусът на Гай - интерниран и обезоръжен. Останалите, благодарение на "великия пълководец" Тухачевски, попадат в плен. Страничен удар - маршал Пилдсудски си е знаел работата. Ударът на Сталин и Егоров от юг е бил много по-премерен и неочакван, обаче...Тухачевски е действал в добрите съветски традиции - челен удар, пак, пак...Никаква тактика, никакви хитри ходове. Но - да вървя да гледам. Цял ден съм на този сериал, остават четири серии. "Кто мий" /ерито не хваща нещо/ с Разумовски. |
| Брайти 10 ноември 1989 г. е велика дата за България. Той бележи вододела между две епохи за нея - епохата на несвобода, от една страна, и от друга свободата и отварянето на запад - към развития свят Брайте, каква „велика дата” бе човече? Дето и беше станало тясно на номенклатурата и тя направи сечено на Тато и на комунизма и с чуждите пари си изгради свой СОБСТВЕН, личен капитализЪм. Свободата е лимитирано и условно понятие. „свободата” на родния политик-шмекер да краде държавното, да се докопва за жълти стотинки до имоти и печеливш бизнес не е свобода, защото ограничава, отнема и блокира свободата на другите. Няма свобода без пръчка и пранги за слободията. демокрациятa съществува също в интервала „от – до” и извън него става джунгла и оправдание за всякакви дивотии и шмекерлъци. Или няма демокрация без да си самоограничаваш правата за да не ограничиш чуждите. Пример: ЕС отграничи и почти отне „свободата и демокрацията” на СтаниШко да се разпорежда с еврофондове, като нарушител. Така стоят нещата, другари. Редактирано от - Gan(ю)гоТрий на 07/11/2009 г/ 19:04:59 |
| Ето как се защитава правото на труд.Нож в гръбчето на Румяна Желева: Георги Първанов не иска да отзове посланиците ни в Турция и САЩ Държавният глава на България засега не възнамерява да изпълни искането на правителството за прекратяване на мандатите на посланиците ни в Турция и САЩ. Президентът Георги Първанов няма да подпише на този етап указите за отзоваването на българските посланици в Турция и САЩ Бранимир Младенов и Лъчезар Петков, съобщи БНР. Правителството поиска предсрочното прекратяване на мандатите им заради нарушения при изборите през юли. Държавният глава, обаче, каза, че с него не е направена съгласувателната процедура, обичайна за подобни ситуации. Освен това, президентът не е видял доказателства, че посланиците имат вина за нарушенията, в които са обвинени. Натиснете тук |
| Начи ся, другарки и другари. 1. Едно време в ун-та (и дори в ин-та) се учеше задължително политикономия (Ваньо Костов я преподаваше в МЕИ "Ленин", пишеше и статии по политиконимия на социализма в РД). Сега може би не се учи задължително икономика, та хората не я знаят. "Пълната заетост" (full employment) е легитимно икономическо понятие - споровете между "неокон"-ите, които са във фризера за неопределено време, и "кейнсианците", които са на мода с пълна сила, е дали оптималното равнище на безработицата е нула% (т.е. всеки желаещ да може да си намери работа), или няколко пункта - примерно 3 - повече (та да поддържа работната сила мотивирана да не си загуби работата). От гледна точка пък на правото, България е страна по Международния пакт за икономически, социални и културни права (ICESP), c който правото на труд е гарантирано (чл. 6): "всеки има възможност да се издържа със свободно избрана или приета работа". Страните по договора се задължават да осигурят това право на гражданите вкл. "чрез техническо и професионално обучение и икономическа политика, насочена към стабилно икономическо развитие и в крайна сметка - пълна заетост". "Спасяването на давещите се - дело на самите давещи се" следователно е лозунг колкото глупав, нехуманен и демоде, толкова и контрапродуктивен икономически и незаконен юридически. Дали мисля, че крайните неоконсерваторите (либертарианци) са идиоти? За тях не знам, но българските сини, бивши червени, цървули/мокасини, които им припяват на аба, определено ми изглеждат да са. В сегашния (2009) момент избирането на "дясно" (?!) правителство у нас беше самоубийствен ход. Начи, много пъти препоръчвах интересните и модерни сега книжки от последните две години на Нобеловия лауреат Пол Кругман (The Conscience of a Liberal), 2007, на Робърт Райх (Supercapitalism, 2007) и сега послдния хит на Робърт Шилер и (Нобеловия лауреат) Джордж Акерлоф - Animal Spirits (2009). Има ги на Амазон и в Киндъл версия са под 10 долара - всеки може да си ги набави. Четете и се учете, та колчем някой игнорамус - било Ваньо Костов, Бенедикта или Манерко ви каже друго, не им вярвайте. 2. С извинение към г-н Тънката лайсна, пак ще дам тоя изтъркан пример. Моя край, от чието развитие се интересувам специално, успя да запази почти всички големи соц. предприятия (с изключение на каростоителното - ВАМО, бивш завод за дизелови двигатели, която стана жертва на неуспешна приватизационна сделка с Ровър, товага част от БМВ, според мене - по вина на вицепремиера Р. Гечев от БСП, според други колеги - по вина на Ровър). Соди (Солвей), Цимент (Италчементи), Агрополихим (Харлан и Кумерио), Полимери, ТЕЦ-овете (ЧЕЗ и Солвей), корабостроенето (4 държавни и една частна фирма), Елдоинвест ("бяла" техника), металообработване и т.н. Повечето бяха купени от големи западни компании - две от сделките бяха най-големите сделки в страната до 2006 г., за общо 400 млн евро кеш. Дойдоха и нови инвестиции (в момента само ЧЕЗ, Италчементи и Солвей общо инвестират милиард и половина евро в нови фабрични мощности) и се откриха нови предприятия, а и други стари бълг. фирми бяха изкупени от големите инвеститори да си закръглят портфейла - Солвей купи доствчиците си на суровини и енергия, сред които Геосол, завода за варовик и ТЕЦ Девен. Някои си останаха българска собственост, намериха капитали, технологии и пазари и се измъкнаха. В 2008 г. бълг. зърнопроизводство (под контрола на трибуквената групировка) би всички рекорди от соца - България излезе трета в ЕС по износ на зърно, добивите в цели общини (Балчик, Каварна) бяха над 550 кг/дка, изнесоха се над 3 млн т зърно за Бл. изток, сев. Африка и южна Европа. Тази 2009 г. също се оказа доста добра въпреки ниските цени и сушата. Пр-ще Варна и околностите му пак са задръстени от камиони. Съответно, поне допреди кризата от т.г. безработицата беше ниска, под 3%, заплатите и сега са най-високите след София (880 с/у 1200 лв, следвани от Бургас с под 700), цените на имотите сега са най-високите в страната, след спад с 11% спрямо м.г. Какво пречеше всички читави - икономически и екологически - бълг. предприятия (не Кремиковци) да направят същото, да бъдат бързо продадени или подарени на стабилни западни инвеститори? Примерно ф-ка за дънки Рила - на Калвин Клайн, сладолед Дарко - на Нестле, фабриката за вагони в Дряново - на Бомбардие, Фарма Дупница - на АстраЗенека, уранодобива - на Рио Тинто, Булгартабак - на Филип Морис и даже Правец - на ИБМ и ДЗУ - на ХП? В селското стопанство - да бъдат запазени комасираните земи и всички произв. мощности, а собствеността да бъде възстановена по друг подходящ начин? Още в 1988 г. Т. Живков направи бизнес форум в сегашния курорт Ривиера, на който дойдоха Франц-Йозеф Щраус и други големци. Изглежда, тези хора искаха български фирми и достъп до наши пазари. Пречеше всичко - до приближаването на членството в ЕС. Пречеше и Костов, и Ал Бож, не само Виденов и Гечев. Нещата се оправиха за няколко години и сега пак подобни олигофрени, но много по-жалки, начело с пожарникарския леген, пак не искат, не знаят, не могат - пъдят готови големи чужди инвестиции. А кой ликвидира селското стопанство - разграбване на ТКЗС плюс либерализация на вноса на силно субсидирани гръцки храни (полупустинна и обръстена от козите още в древността Гърция храни България?!)? Сините ортодоксални марсксисти, които вярваха, че частният замевладелец ще гласува синьо до второ пришествие, и милионите българи, които искаха да продадат нивиците на дяда да купят апартамент в столицата. Редактирано от - Чичо Фичо на 07/11/2009 г/ 19:49:52 |
| Правото на труд: 1. Приватизационен фонд "Труд и капитал" /Член на УС/ 2. Партия "Обединен блок на труда" . изпълнителен секретар. И сега нейния другар и забива нож в гърба. Не е хубаво. |
| Е6, за да не се случват повече инфекции от рода на "отказва да отзове посланиците", НС следва на първото си заседание да промени статута на НСО. Или пък по чисто административен начин охраната на Гоцэ и Велчев-джуниър да се поеме от служба към МВР. Можеш да си абсолютно сигурен, че само след седмица и двамцата ще започнат да си вършат работата по много различен начин. Ама много различен, билийв ми |
Някогашният ми асистент по Класическа "буржоазна" философия Митко Денков, остарявайки, все повече олевява (с комунистически привкус), което означава, че Фичо е прав, казавайки някъде, че партията на Станишев е единствената реална партия с реални членове - идват нови попълнения от поколението на Денков, 55 годишните. И не само от това поколение. Това лято забелязах, че и поколението на 70-80 годиншните, дори ако на 10 ноември 1989 е било страстно седесарско, а после и страстно процаристко, днес бавно и полека се връща към лоното си - Партията-кърмилница. Предполагам, че политическите възгледи на мнозина се определят и от възрастта - човек, след определени преживени години престава да е индивидуалист и започва все по-страстно да защитава интеграцията, общото благо, съпричастността в обществото. Както и работата в колектив, семейните ценности и т.н. В този смисъл сегашният ни премиер няма никакъв шанс за успех с рестрикции, затваряне на болници и орязване на бюджета за образованието, на пенсиите, масови уволнения на чиновци и прочие недомислици в криза. Като добавим към това абсолютната му несъстоятелност като политик и мислещ човек предполагам, че гладните и недоволните бунтове у нас ще започнат към февруари-март 2010. Казвам го с болка, разбира се. И никой няма да го спаси. Виждам, че Румяна Бакърджиева, началника на кабинета му, е излязла от сянка и е започнала да настоява колко прав бил Боко. Румяна е от моето поколение, от нашия факултет (на Митко Денков и моя), предполагам заедно сме играли физическо на стадион "Академик" (помня отлично приятелката й с която доскоро работеха в социологическата си агенция, но не и нея), социолозите и философите бяхме често заедно през първата ни година в СУ, но не разбирам мотивите й да се въвлече в аферата "Боко от пожарната". Не е и желание за влизане във властта... Връщайки се към темата за възраст и социални възгледи: за мене 10 ноември 1989 беше историческо събитие. 9 септември 1944 е било само фраза, а 10 ноември раздели живота ни на две, преди и след. Точно както 9-ти септември е разделил живота на родителите ми на две. За тях след 9-ти е истинския живот. За мен след 10 ноември е реалното ми раждане като свободна личност. Най-малкото по една причина, която за мнозина номенклатурни колеги във форума е дразнещо-неразбираема: на 10 ноември станах част от свободния свят, престанах да бъда по феодалному закрепостена към града в който съм се родила, Пловдив. Добре е да си припомним какво бяхме преди 10 ноември 1989, миналото трябва да се помни и разбира, за да не се повтаря. Особено държа това да се знае от онези, които гледат единствено с добродушна усмивка на забавните клипове за бай Тошо от първата страница на в. Сега. Преди 10 ноември всеки един от нас беше доживотно закрепостен към мястото в което се е родил. Родил си се в Пловдив/Варна/Челопечене и се оказваш в примката на т.нар. жителство. Раждаш се щастлив, усмихнат, ходиш с хубави роклички/изгладени панталонки в първите си отделения да празнуваш 9 септември/1 май, за ръка с мама и тати, които са също облечени добре, с балон в ръката и сладолед в другата и не подозираш какво ти е приготвила за бъдещето Партията. Осъзнаваш го едва като си на прага на първата си работа - независимо къде си учил, колко добър си бил, какво има в главата ти, теб те изпращат по разпределение в място, в което ти не желаеш да започнеш кариерата си. Нашето, с Фичо, разпределение, беше в Просвета - Варна. Живота на хората минаваше да се борят с крепостната система по рождение. По-комерсиалните уреждаха оставането си на желаното място с брак, по амбициозните - с аспирантура в София, например, което после почти сигурно им даваше шанс да работят където могат. Винаги съм се учудвала колко невъзможно голям процент от българските студенти искаха да стават учени. 90% от тях, ако не съществуваше крепостническия акт на жителството, можеха да станат успешни продавачи (по нашему бизнесмени), банкери, работещи в световни хуманитарни организации, дипломати, писатели и дори можеха да се върнат по родните си места за да ги развиват, но забележете, като свободни хора, свободно избрали своя житейски път. Като прибавим към комунистическия крепостен акт и забраната да притежаваш паспорт (за чужбина) и да пътуваш свободно по света, картината става още по мрачна. Едно от нещата, които винаги ни е разделяло в този форум с шепата колеги от номенклатурата е факта, че те се чувстват погалени от Бога за това, че са имали дипломатически паспорт по рождение, че са видели света оттатък завесата преди ние да го видим, че са носели дънки и останалото западно "карго" (по Джаръд Даймънд) във времето когато останалата "рая" е имала пари само за дънки "Рила". Обяснение: "карго култовете" съществува у племената в Африка, Океания и на други места, култ на "туземците" към европейските стоки - дрехи и "безделушки". BTW, с изумление виждам, че в България и до днес "карго култа" е жив и докато образованите американчета (на годините на нашия син) смятат за свой дълг да носят дрехи, на които да няма и помен от етикет на някоя известна компания, то младите българчета умират да покажат, че чантата, бижуто или дрехата му е от ЛВ, Диор, К. Клайн или още накой нарочен гуру. И след 20 години свобода на придвижаване феодалното ни социалистическо минало на недоимък дава плодовете си. Имам и още много причини да обичам датата 10 ноември 1989, но тези две май са напълно достатъчни. Те дадоха на всички ни онази свобода за която някои хора прекараха живота си в затвора, да? А иначе, при мен лично 10 ноември беше освобождение и от ужасите на социалистическия Пирогов. Бях попаднала там с 2 годишния ни син след неуспешно лечения на пневмонията му от 1 градска. Изписаха ни на 9-ти ноември 1989, след като бяхме влезли в болница около 20 септември. Мисля, че доста пъти съм разказвала какво представлява соц. медицината в Детско гръдно, Пирогов - олицетворение на соц затвора и пълното незачитане на човешките права за хуманна медицина и на родителските права да бъдеш 24 часа до 2 годишното си дете с 40 градуса температура. Но синът ми беше там с най-леката диагноза - стафилококова пневмония с излив в плеврата. Лечението на децата с изгорен хранопровод от сода каустик (главно деца от околните софийски села, в чийто дом се прави домашен сапун – пак роден соц, за да пестят пари - и сода каустика се държи в лимонадени шишета - ммда, говорейки за бабите на Денков) се провеждаше като във филм на ужасите - децата между коленете на докторите, устата отворена, никаква упойка и доктора всекидневно разширява чисто физически зарасналия хранопровод с метален инструмент. Детския плач беше невъзможен за слушане, запушвах си ушите, лееше се кръв от процедурата. Някой още да ме попита защо за мен 10 ноември 1989 е празник? Е, вярно, процедурата по разширяването на харнопровода продължи така дълго след 10 ноември, но хората, които го правеха, имаха шанса да излязат извън Пирогов, извън България, извън Европа дори, и да погледнат как техните колеги в другите страни го правят. Същото се отнася до лечението на онколболните, сърдечно болните, хората на хемодиалзиа, на болните от епилепсия и т.н. Едно от невероятните постижения на периода след 10 ноември за мен е появяването на гражданска съвест и желание за общи действия срещу системата. Пациентското движение в България днес, 20 години след 10 ноември, е на космическа висота. То е на същата висота дори в сравнение с 2002, когато българското здравеопазване отказа категорично химотерапия на лекарка на 43 години болна от рак. Обяснението - нейната преклонна възраст. Е те, това не може да се случи днес, 7 ноември 2009. Не може да се случи дори при недоразумението, което имаме за министър-председател. Здравното ни министерство днес няма да откаже лечениие заради възраст, а поради по-далеч по лицеприятна причина, само... заради изчерпване на лимита на болницата (такива разбирам са новите веяния в родното здравеопазване). BTW, в този момент правителството на Борисов зачерква всички постижения на борабата на пациентите и ги връща на кота нула. Парите за лекарства и лечение на болните, изтръгнати с толкова труд през 8 годишното управление на правителството на Станишев, днес се прибират обратно. Моите деца почти не знаят какво е 10 ноември. Нищо, че току-що излезлия от социалистически Пирогов наш син размахваше пластмасовия си меч си пред телевизора и скандираше ентусиазирано с хората от митингите "Шлем пър-ви, шлем пър-ви" (ставаше въпрос за "член първи", който узаконяваше ръководната роля на БКП). За моите деца има друга дата - датата на която стъпиха в САЩ, живота им се дели на тези два периода. Въпреки това, те нямат проблеми с общуването си с баби и дядовци, нещо, което иска да ме убеди днес Денков. Разликата в поколенията днес и на онези, които са живели по време на написването на "Учен Петко" или "Глезеното Миме" не по-голяма. Като наблюдавам децата си, мисля, че тази разлика дори е по-малка. Всичко зависи от семейството. Ако децата са привързани към родителите на своите родители те намират неща с които да им се радват - дали са сърмите и курабийките на баба в Пловдив, или е някогашното мразено "следобедно кафе" във Варна, на което всеки е задължен да присъства:-), децата намират начина си да се върнат към корените си. И го правят, без да ги подканяш. Дали ще е Нова година с баба и дядо в България, ски в Пампорово, на море във Варна, те го правят с удоволствие. Ако не го правят - грешката не е у тях, а у вас. Не сте имали достатъчно време да прекарвате с тях и да ги привързвате към нещата, които и вие сте обичали. Честит 10 ноември на всеки, който приема нещата по моя начин. 10 ноември не е СДС, нито БСП, това е датата на която никой вече не ме спираше да работя, живея и пътувам там, където желая. Бяхме млади и това ни беше повече от достатъчно. Редактирано от - Чичо Фичо на 08/11/2009 г/ 00:55:39 |