Отиди на страница:
| Тъжно, жалко, но ... много демократично! Ако рипАхте, барем има защо!... |
| Добър анализ.Но да почертае родителя носи съдебна отговорност за незаконите прояви на децата си.Но понеже до този момент никои родител не е глобен яко заради детето си затова си правят каквото им скимне.Я да погладува неколко месеца целото семеиство заради изкараната глоба от детето си па да видиш как и на мухите ще правят път. |
| "Важен е боят, търкалът, успехът върху страданието и унижението на друг. Те са ценност." Тц, не са ценности и даже и в ироничен контекст не бива да се наричат ценности. Не може да е ценност нещо, което разрушава човешкия образ и връзките в човешките общности. "Боят, търкалът ..." са си варварство, атавизъм. "Обяснимо е също родителите да бранят загазилото си дете." Не, не е обяснимо, щото ще трябва да го обясняваме с инстинкти някакви, които могат да обяснят явленията в животинския свят. Ама в човешкия, ако е такъв, родителят следва да се срамува от подобни постъпки на сина си или дъщеря си. И да се извини. Ако го усукваме "и тако, и вако", ако не наричаме нещата със собствените им имена, губим ориентири както в оценките, така и в действията си. А защо розите не изпълняват своята символна функция, а са повод за бой? Ами затова се иска елементарна интелигентност и усилие в семейството, в училището, като например един рожден ден да не се свежда до яденето, или до предметните подаръци. Та, таралежите се раждат без бодли. "На 18-ия ден се образуват бодли по гърба им." А бодлите им могат да бъдат символ както на "огнената и слънчева символика на цивилизоването", така и "на скъперничеството и лакомията". |
| Нерде таралеж, нерде ученически бой. Ама този автор драска за пари и нищо ценно не казва, нито поучава. Предлагам да му купим и подарим един таралеж, да си го постави в гащеризона... |
| Виновно е цялото общество. Цялото общество и всеки един по отделно. Вгледайте се в едно токущо родено дете. То е добро, протяга ръчички към всеки, не дели хората, има доверие на всеки. Кога се случва така, че от едно става добър човек а от друго изверг? Как да се отговори на този въпрос? Все едно да се отговори как от една песъчинка се получава диамант? Материала е един и същ, но какви условия и колко време и трябва на една мида да направи от една песъчинка перла? Ето и една случка7: Веднъж се връщаме от почивка с двете си деца на 3 и 5 години. Слизаме от влака на гарата и отиваме да се качим на градския автобус. Никой не ти отстъпва. Всички се блъскат. Една баба на около 50 години /сигурно има и внуци / щеше буквално да смачка децата ми. Само се обърнах и и казах " Защо го блъскаш това дете, утре тои ще стане голям мъж и той така ще те блъска и тогава ще се оплакваш а? Затова децата трябва да се отглеждат с голяма любов от цялото общество и не с думи а с личен пример. Трябва от най-малко всяко дете непрекъснато да бъде учено , че " Аз имам права, мога да правя всичко което си поискам и да говоря каквото си искам, но моите права свършват там където започват правата на другите! " И как да стане това? Всеки ден децата гледат по медиите как големи хора , уж авторитетни , уж известни пък говорят и вършат безобразия и за това никой не ги санкционира, и децата попиват, и го повтарят. Всеки плюе по всеки безнаказано. Преди 20 години такива работи нямаше поне. |
| По случай разфризирането - Натиснете тук - "Деца играят вън" /малко надолу е/ Натиснете тук - "Права, превърнати в чужди задължения", а малко по-долу - "За деца ли говорим". С което казах мнението си. |
| Пак обобщения: обществото това, обществото онова... А отговорността е лична. Не може родителите да се оправдават с обществото за това, че са възпитали простак и варварин. |
| иска се висок ум, за да възпиташ като хората един човек (бабата на прашинката е образецът бългърски)(швейцария:хамалина отморява до шадравана на тенгели в базел:майка с детенце, което си хвърли обвивката на папото:докато тя не го принуди да се наведе, да вземе хартишката и да я хвърли в кошчето, не го остави:па после се чудим аджеба, що са ни рзлични световете) |
| ezhko Таралежите са мирни животни с изцяло отбранително оборудване! Без обидни сравнения Да ама змиите и смоците, с които съм говорил-друго казават!  |
Калинке, продължаваш да не цитираш както трябва. Не си ли учила английски едно време? Отгоре в лентата има едно правоъгълниче, в което пише "Quote". Това значи "цитат". Поставяй го преди и след избрания за цитиране текст. Моля те. Така е много дразнещо, човек се чуди кое е цитат и кое- твоя съкровена мисъл...  А що се отнася до темата за насилието, която стана толкова банална напоследък... Банална, не заради последствията или своята павседневност, а заради начина, по който се обговаря. Наскоро бях една седмица в София на гости, иначе живея в малко градче. Та, докато бях в столицата не мина един ден без да стана свидетел или лично потърпевша от насилническо поведение. Първото, което ме шокира- маршрутките като основно превозно средство на градски транспорт, специално в квартал Овча купел- избор нямаш. Или 48 или 29 или 27. Ако искаш да идеш до НДК или Света Неделя. Студентите от НБУ, преподавателите, които нямат личен транспорт са обречени на маршрутките всеки ден. Обречени са на невротичния бих казала патологичен нрав на шофьорите на маршрутки, които си отмъщават на пътниците сякаш са им убили и изяли децата. Така шофират. Осветление няма, а се здрачава около 17 ч и от там нататък- тъмнина и интимно притискане с непознати или блъсканица, в които внезапно забелязваш, че чантата ти е разкопчана и ти липсва портофела или телефона или цялата чанта изобщо... Има 10 седящи места, а обикновено се возят 20 души или повече. Трудно е да запазиш равновесие дори ако си имал невероятния късмет да седнеш. При всяко подаване на мръсна газ напрагяш всичките си мускулни групи, за да не излетиш през предното стъкло направо от седалката. През останалото време имаш усещането, че бъреците ти разменят месатта си или получаваш мозъчно сътресение. Това не е транспорт а гавра и изтезание за пътуващите. Съвсем преднамерено при това. Първата вечер, докато правех нечовешки усилия да остана в изправено положение, държейки се за тавански лост с едната ръка, а с другата- придържайки дамската си чанта с още два сака покупки, бях обрана най- нагло, като ми откраднаха портмонето- плик, вътре с 80 лв, лична карта, 2 дебитни и 1 кредитна карта и шофьорска книжка и още ценни за мен книжа. Дето каза сена ми преди да тръгна- иди да видиш свят... то аз отидах, но светът ме ограби. София е ужасно място, наистина.   |
Вглеждах се в лицата на минувачите, неволно подочувах фрази от разговорите им по мобилни телефони или помежду си. По лицата на всички ясно се забелязваше някаква напрегнатост, бяха изопнати и приличаха на хора, които вървят по ръба и във всеки момент могат да паднат отвъд. Неистовост някаква. Всички до един говореха за пари. Всички. Или за нещо, което са си харесали и искат да си го купят, но то струва.... Някои говореха за хиляди, други- със зле прикривана завист и дрезгавост в гласовете- за милиони, десетки и стотици. Други се оплакваха как шефовете не им плащат или им дават по 50 лв за три дена в строителството. Просяци и кучета, които гледат толкова отчаяно, колкото и хората наоколо. Всичко беше безрадостно и мрачно. Рядко може да се види толкова отчаяние на едно място. Това видях в София за една седмица.  |
| Фрида, представям си колко кучешки лайна си настъпила в София през тази една седмица, докато си се вглеждала в лицата на минувачите; за друг път да знаш - в София гледаме само надолу - къде стъпваме - иначе няма начин чепиците ти да не се омажат целите в говна! |
фрида, от германия ти го казвам (мога да сравнявам):миналата година за новата година бях накупил подаръци за колегите и се отбих накрая в нетто да напазарувам нещо за ядене.забравих си единия плик в магазина, и чак на другия ден се усетих (и точно в тоя плик бяха подаръците и точно в него бях си захвърлил кесията.прежалих се и отидох на работа.вечерта минах, както винаги редовно да си напазарувам за вечеря, и как се сетих да попитам касиерката случайно дали и т.н.:жената само ме попита какво има в плика, наведе се, провери и ми го подаде.да не говоря за шофьорската култура тук.нашият и германският свят са на светлинни години отдалечени един от друг.само прости хора могат да живеят по този цигански начин (и там е работата, че не е до пари, нито до кризи:в града, в който работя, за отмъщение-произвждали са тук военна техника и е имало концлагер-руснаците го изравняват със земята-ела сега да го видиш какво представлява:малко е да се каже приказка:ела да видиш как се пресича улица, как колите спират на куче да мине:влез в магазин да видиш какво значи обслужване, какво значи слугуване на клиента:какво значи ред, дисциплина, организация на бита(твърдя, че претендиращи за умни хора, не могат да бъдат такива идиоти, каквито ги описваш, и на кавити в бг съм се нагледал:просто блгарското битие е ненормално)  |