Отиди на страница:
| Статията е хубава, добре написана и достатъчно иронична. Само дето положението никак не е смешно, а направо трагично - правилно казва Е6, че на човек, живеещ в България трябва да му настръхне косата. Защото докато пожарникарят може само да говори пред камери и микрофони, Дянков е онзи, който трябва да свърши работата. Цецо Ц. нека си гони разследванията колко и какво е оср*ла тройната коалиция - няма лошо. Нека ги хване, нека докаже и ги бутне в пандиза - дай Боже! Ама това няма да ни нахрани, няма да ни стопли (освен морално). Нито ще ни издърпа от кризата. От там трябва да ни издърпа икономическият екип на ГЕРБ, начело на който седи именно недоразумението Дянков. Дааа, наистина на човек да му настръхне косата ..... |
Интересно, Дянков по какво е бил спортист? Шашки? Морски шах? Електронни игри? Лека атлетика, бягане. |
Но те така мило и топло го гледаха, сякаш срещу тях не стоеше финансовият министър, а синоптикът от bTV Емил Чолаков.  Редактирано от - Calina Malina на 09/11/2009 г/ 10:54:16 |
Дянков ""Надявам се, че първите сто дни са ви били интересни. Следващите сто ще бъдат още по-добри" Ми, даааа! През първите 100 дни разбрахме, че заплати и пенсии се замразяват, а акцизите се вдигат, токът и парното - тоже, - което си беше наистина интересно, дори смразяващо интересно. Считайте, какво ще разберем през следващите 100 дни. |
Лека атлетика, бягане. Аааа, личи си. Щафета? Крос? Къси разстояния май - вече се задъхва? За маратон от послужния му списък се вижда, че не става. |
Много добър репортаж!  Най-после прочетох във вестник нещо с правилния апломб по отношение на Недоразумението на финансите. Браво, авторе!!! |
| Не подпиквайте Господа като магаре из баир, а започнете да "оросявате". Кат сте капацитети посочете приоритетите. |
Диан Божидаров определено израсна. Такава тънка ирония преди му беше недостъпна. Проблемът е, че тази ирония ще остане недостъпна и за Дянков. Започвам да се опасявам, че единствената ефективна тактика срещу боковщината може да се окаже апломбът на чичо. |
| Натиснете тук Полицай Бие и заплашва 22 годишно момче от Долни Дъбник |
| хммм, като чета постовете се опитвам да се сетя за една реплика, използвана в след комуноосвобожденския период, за това как са я вземали тази власт и как ще я дават, ама не се сещам. то нищо не се случи тогава за властта, ама като дойде вече дума за париците им, се надявам да чуя тази реплика та да си я спомня. и да посоча що ме насочва към неща с такава давност: "Разочарован съм, че не са му друснали един моряшки [бой]..." "...при нас нека дойде войник!" и т.н. ... |
Тънкият хумор е нещо много по-..... , и на много малко хора се удава. Авторът е много далеч от него. На мен ми се види твърде, ще кажа скучен, за да не го обидя.  ****************** Одобрявам С. Дянков. Наистина дикцията му малко дразни, но няма хора без кусури. Редактирано от - dabedabe на 09/11/2009 г/ 12:51:11 |
| Иронията е нещо като почесване, което със сигурност ще усети мацинка от породата девон рекс ("гола" китайска котка). Но кожата на тапира е напълно нечувствителна към такава дискретна форма на въздействие. Вервайте ми. |
| Четири по(д)правки за пицата през 2010 г. 05.11.2009 , Николай Василев, в. "Труд" За намеренията и стила на едно управление в най-голяма степен може да се съди по политиките в държавния бюджет. В риториката на сегашното правителство има добри ангажименти - за запазване на валутния борд и движение към валутния механизъм ERM-2 и Еврозоната. От позицията на дясномислещ икономист като мен в бюджет 2010 има позитиви, но в него прозира и липса на воля за реформи. В проекта за бюджет виждам четири проблема: харчим много повече от разумното; допускаме дефицит; не реформираме публичния сектор; вървим безразсъдно към дългосрочна нестабилност на пенсионната система. 1. Голямата пица по-изгодна ли е от малката? Отговорът е: зависи. Ако сте този, който “яде баницата” (т. е. пицата), искате тя да е голяма и богато украсена. Но ако сте този, който ще плати сметката, мнението ви е обратното. Секторите, които разчитат на повече разходи, биха искали бюджетът да харчи не 40% от БВП (колкото беше таванът, наложен от НДСВ на тройната коалиция), не 42, 3% (колкото се очертава за 2010 г.), а много повече. В Унгария социалистите харчеха по 48-50% и стигнаха до 7-10% дефицит и до сериозни икономически проблеми. А някои от най-динамичните икономики в света дългосрочно поддържат 30-35% разходи към БВП, което дава възможност за по-висок растеж, по-малка роля на държавата и оттам по-малко корупция. През 2005 г. НДСВ остро заложи три “икономически котви” в коалиционното споразумение: 1. да не се харчат над 40% от БВП; 2. да има не бюджетен дефицит, а излишък; 3. да се намаляват, а не увеличават преките данъци и осигуровките. Четири години удържахме на натиска за повече разходи и през някои от годините преразпределението падна дори до 38-39% заради високия ръст на БВП. Без НДСВ нищо чудно държавата да се беше насочила към “унгарски висоти”. Преди година-две ГЕРБ публикува амбициозна програма с идеал - разходи 30% от БВП. В НДСВ с удивление си казвахме, че ГЕРБ са по-големи реформатори и от нас. Но днес картината е странна. Едно уж несоциалистическо правителство залага най-високото ниво на преразпределение от началото на 90-те години насам - 42, 3%. Какво й е малкото на пица 2010? Тя е горе-долу с размера на пица 2008, а 2008 г. беше най-добрата в икономическо отношение година за България изобщо. Какво мислят бизнесът и гражданите, които плащат сметката със своите данъци и акцизи, както и с неполучения си обратно ДДС? Според мен правителството пропуска златен шанс да намали разходите с още 2 млрд. лв. и да си заслужи етикета “реформаторско”. 2. Тръгваме по пързалката на дефицитите. Пушите ли? Пробвали ли сте да откажете пушенето? Познат ли ви е феноменът “днес само още две цигари, че съм много изнервен, но от другия понеделник...”? “Само още две” означава скоро половин, после цяла кутия и накрая забравяте за намерението да спрете. Пристрастяването към дефицити е като към цигарите. Много печеливш се оказа започналият при Милен Велчев модел без бюджетни дефицити, а с излишъци, железен валутен борд и валутен курс. А също растящи резерви, падащи лихви, повишаван кредитен рейтинг, значителни български и чужди инвестиции, стабилна банкова система. Дори в предишния кабинет, доминиран от левицата, всички желания за повече харчове се разбиваха в приоритет номер едно: да се спазват трите котви, наложени от НДСВ. Целяхме излишък по консолидирания бюджет от 3% и точка. Каква е причината да се залага дефицит за 2010 г.? Нали щяхме да реформираме публичния сектор и да режем разходите? Казват “националният бюджет е балансиран, а плюс еди-какво си имаме дефицит от 0, 7%”. Това е като едно семейство да каже “без сметките за ток и парно връзваме двата края, но с тях сме зле”. Разбира се, малък дефицит за една година не е фатален, особено на фона на бюджетния погром в други държави. Проблемът е в лошия сигнал и в погрешната посока. Явно целта да няма дефицит не се очертава като управленски приоритет. Ресорният натиск за нови и нови разходи ще се засилва и рубежите на Министерството на финансите ще падат един по един. Може да дойде момент, в който някой ще ни убеждава, че и 3% не е лошо, защото в Германия е повече. Тръгнем ли надолу по пързалката, спирачки трудно се намират. 3. Кога ще реформираме публичния сектор? Сега той е само частично реформиран. В отбраната, образованието, администрацията са реализирани промени и оптимизация. В здравеопазването и вътрешните работи не е така. Подготвянето на първия целогодишен бюджет на новия кабинет със силната позиция на финансист № 1 е чудесен момент да се принудят отделните ресори да предприемат нужните стъпки. В здравеопазването чакаме националната здравна карта - дано в нея да има по-малък брой, но по-добри здравни заведения. В инфраструктурата трябва да се случат концесионни сделки за автомагистрали, пристанища, летища, жп обекти. В енергетиката е важна приватизацията, както и реализацията на големите международни проекти. В науката и висшето образование бих предложил приемственост с идеите на Даниел Вълчев. Държавните дружества не са се управлявали добре досега. Някои с право ще попитат: ами вие, когато бяхте на власт в тройната коалиция, намалихте ли публичния сектор? Министри на НДСВ доскоро управляваха ресорите образование (освободени 24 хиляди души), отбрана (близо 5 хиляди) и администрация (17 хиляди). Почти 46 хиляди щатни бройки бяха съкратени общо за трите ресора. Не беше лесно да го направим. Ще подкрепим всеки министър, който успее да преструктурира своя сектор. Да, това може да означава непопулярни, но правилни и неизбежни мерки като закриване на административни структури и намаляване на щатове, закриване на цели обекти по общини - например болници, намаляване на бюджети. В момента правителството се радва на уникална подкрепа и космически рейтинг. Кога друг път да прокара с гръм и трясък тези реформи, ако не сега? 4. Накъде върви пенсионната система? И Каролев, и Велчев от НДСВ, и ГЕРБ шумно предложиха 5% намаляване на социалните осигуровки. Сега се намаляват с 2%, което е позитивно за бизнеса, но не е достатъчно. Клише е, че в България всички сме бедни, а пенсионерите най-вече. Но все пак нека някой публично и отговорно да каже цялата истина. Колко искат да харчат работещите в едно общество за пенсии и други социални разходи? Преди три години разходите за пенсии бяха между 8 и 9% - приемливо за либерални икономисти като тези на НДСВ. После скочиха до 10%, а за 2010 г. се запътваме над 12%! Но повече винаги ли е по-добре? Ако е така, защо не вдигнем тези разходи до 15%? В условия на силна рецесия трябва да се охлаждат всякакви очаквания за покачване на каквито и да е доходи и разходи, вкл. социални. Дори трябва да се намаляват, ако е възможно. Всяка година пропастта между събраните от НОИ приходи от социални осигуровки и пенсионните разходи расте и тя е в милиарди. Бюджетът във все по-голяма степен субсидира пенсиите с приходи от ДДС например. Пенсиите са единственото перо в бюджета, което набъбва стремително всяка година - средно с около милиард лева. Само с един милиард могат да се решат много други проблеми - да се построят магистрали, да се ремонтират болници и училища. Слабо се пълни Сребърният фонд. При тази демографска картина кой ще плаща пенсиите през 2020 г. и с какво? Какво би гарантирало най-добре пенсиите след години? Две неща: 1. стабилността на публичните финанси и на националната валута; 2. в България да се раждат повече деца, младите да остават в страната и да плащат данъци тук. Т. е. ако инвестираме повече в подкрепа за семействата с деца, в АГ болници и образование, ще увеличим бъдещите пенсии. Кабинетът не трябва да премахва данъчните облекчения за ипотеки на млади семейства с деца. Някой ще трябва да каже истината, че ако продължаваме така, настоящият пенсионен модел ще се сгромоляса. Обществото в бъдеще ще трябва да избира между следните политически трудни варианти: - номинално намаляване на пенсиите или тяхното замразяване дори в години на растеж; - увеличаване на пенсионната възраст; - пенсионната система да изземва все повече ресурси от други сфери - както се случва през 2008 - 2010 г.; - бюджетът да излезе на трайни дефицити и реалната стойност на пенсиите да рухне чрез девалвация и инфлация; Зная, че всички популисти ще кажат, че който спомене тези лоши сценарии, ще бъде изритан от власт. Едва ли е добре за мен като политик, но мнението ми е точно обратното. От години твърдя, че правителствата трябва да провеждат решителни реформи независимо дали идват избори. Костов вдигна пенсиите през пролетта на 2001 г., а Масларова ги повиши рекордно през последните години. Тези факти явно с нищо не помогнаха на техните партии. Всички политици обаче губят от достойнството си, ако не са смели и не казват истината. |
Чичо Фичо Три келембаша да го центроват тва хюмне. ЕнтелЕгент, начи... и от същия източник Аз като един образован... И образУван, при това |